250 000 евро, за да имаме наша църква и в Лозенград
04.09.09 | Аглика Георгиева, Пламен Крайски

За нов живот на църквата „Св. Николай” в турския град Кърккларели, някогашен Лозенград, се обявиха от Съюза на народните читалища и сдружение „Кръг Будител”. Според арх. Васил Китов, ръководител на реставрационните работи на двете български църкви в Одрин, ще са необходими не повече от 250 000 евро.

 Това е цена, реализирана с турски материали и работници. Нашите строители дават 3 пъти по-надути оферти, отбелязва той.

Успешната реставрация на две български светини в Одрин - църквите „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена” възродиха надеждите за възстановяването и на други наши светини. След откриването на българско читалище и културно информационен център там местните власти признават, че потокът на туристи към града им е скочил с над 40%. Като едни истински пазарно ориентирани хора турците признават, че са готови на всякакво съдействие в опитите да бъде даден нов живот и на други ценни за българите сгради, още повече че винаги са демонстрирали изключителна цивилизованост по отношение на историческата ни памет на тяхна територия.

Съществува и културна спогодба между България и Турция от 1997 г., която улеснява реализирането на културни и образователно проекти на територията на Одринска Тракия. Нито един от забравените от държавата ни паметници на културата не е пострадал от вандализъм през тези години, призна проф. Стоян Денчев, председател на читалищната ни институция. Според него опитът с църквите в Одрин показва, че нашенци милеят за старините си и много биха искали те да бъдат достъпни за разглеждане. Сега идва ред и на Кърккларели (в превод „40 църкви”). В момента жителите на Бургаска област и съседната област оттатък границата осъществяват интензивен пазарен обмен с някогашния Лозенград, известен с това, че в него могат да се намерят най-евтините памперси и прах за пране. Защо да не добавим и културен елемент в подобни пътувания, риторично пита Денчев.

Проектът за възстановяването на църквата в Лозенград е аргументиран и от логистична гледна точка - градът застава на пътя на хилядите наши туристи, отправили се към турските курорти. Българската следа в него е още жива, още повече че Лозенград си е бил изконно българско селище. Според преброяване на жителите му отпреди 136 години в него са живели 20 000 наши сънародници, 4500 гърци и 2900 турци. Съществували са 3 български църкви, едната от които митрополитска. Мястото е дълбоко свързано и с българската история, а неговата околност - с наследството на траките. Тук са родени първия български екзарх Антим I, Димитър Михалчев, Иван Орманджиев и много други културни и революционни деятели. Предложението за възстановяването на българската църква „Св. Никола” в Лозенград вече е внесено в МС, прието от министъра без портфейл Божидар Димитров, който е обещал пълно съдействие за осигуряването на необходимите средства, макар и в кризисна ситуация. Министърът на културата Вежди Рашидов също е казал своето „да” на проекта.

Българска следа в Одринска Тракия

Студентите на проф. Валерия Фол от летния университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации” са първите, които са привлечени от красотата на старинната двуетажна сграда в центъра на лозенградския квартал "Яйлата", известна сред местните като „Булгар килисеси” (Българската църква). Заобиколена от великолепни старинни къщи в зона, обявена за архитектурен резерват, тя привлича погледите на минувачите с изящна фасада. Входът на постройката е бил затворен с масивна дървена врата, а от двата кръгли прозореца вътре е прониквала пестеливо светлината. Вторият етаж е осветяван от пет прозореца, вписани в арка, носена от елегантни колони, и над тях още един кръгъл. Според специалисти така оформена фасадата пряко кореспондира с фасадите на характерните за края на 19 и началото на 20 век архитектурни решения на църквите.

В момента имотът е частна собственост, но турските власт са изразили пълна готовност да осъществят замяна и да обезщетят собствениците му. Около идентифицирането на сградата като църква обаче се заплита известна интрига. Мнозина изказват съмнения и определят сградата като многофунционална. Всичко това се допълва и от факта, че входът е от източната страна, а не от западната, както е по православния канон. На всичко отгоре сградата е и двуетажна и поне в момента не се очертава абсита. „Почти бяхме налегнати от разочарованията, когато се установи, че над западния прозорец са изписани инициалите на Христос – ХС.

Прозорецът е увенчан от декоративна украса изработена от вертикално поставени малки тухли. В най-високата точка на арката украсата прекъсва и именно тук е поставен божият инициал”, разказва Пламен Крайски, председател на сдружение „Будител”. На помощ се притичват и служителите на агенция „Архиви”. Те потвърждават с документи, че на първия етаж е функционирал параклис, а на втория - училище с две стаи за обучение. Открит е и пълен опис на иконите и църковната утвар, изнесени при изтеглянето на гърците от Одринска Тракия през 1922 г., както и лотариен билет от 1882 г. показващ, че е имало дарителска акция в подкрепа на "Св. Никола". | www.novinar.net, снимка: bg.wikipedia.org