14-годишният Георги от Владая сам научи “Отче наш” и поиска да се кръсти
Българската православна църква има няколко свещеници цигани, най-известният от които е отец Руси Иванов от Ново село, Пловдивско.

Именно той - новоселският енорийски свещеник, е превел текста на Златоустовата света литургия на цигански език!

Циганските общности са реална сила в общоевропейски мащаб и това отдавна е отчетено от социалното и политическото инженерство на двадесети и двадесет и първи век.

БПЦ няма своя програма за работа с циганите.

Такава, доколкото е известно, не е заявена и от нито една от другите поместни православни църкви.

Причината не е в липсата на отношение към циганите. Според православното разбиране в храма влиза този, който има вяра.

Ето например какъв е случаят с малкия Георги.

Той е на 14 години. Семейството му се е заселило в опразнената постройка на бившето военно окръжие на Владая съвсем близо до гробищата.

А православният храм на Владая, „Св. апостол и евангелист Иоан Богослов", като повечето причудливости на населените с шопи села, се намира насред гробищата.

По тази причина тук рядко се случват венчания.

Хората за три поколения са позабравили вярата на дедите си и се предават на суеверие, което ще рече - празноверие.
Изключение правят малцината „църковни" владайци, които се опитват да помагат на енорийския свещеник отец Георги Георгиев.

Отец Георги на служба в енорийския храм.

Циганчето Георги седи пред черквата месеци наред, запомня всичко и изведнъж, без никой да очаква това от него, казва на глас молитвата от църковното календарче - Отче наш!

След това заявява на отец Георги, че иска да се кръсти.

За да изпита твърдостта на желанието му, енорийският свещеник отлага кръщенето. Малко преди деня на свети Георги казва на момчето: На Гергьовден можеш да се кръстиш.

Но трябва да си с чисти дрехи!

И ето какво: Георги си е изпрал дрехите от предишния ден, а вечерта преди празника отива на баня в Княжево.

На празника стои упорито и чака да свърши службата. Не се натрапва, не се държи като брат си, който по детски и по племенния навик хитрува и е любопитен за всичко.

На този ден и циганчето Георги, и енорийският свещеник имат имен ден.

Отецът има гости - дошли са негови приятели от града. Един от тях - Краси Ринков, дошъл с жена си, ще стане кръстник на Георги...

След като се извършва тайнството, в рамките на месец-два се забелязва, че момчето се е променило в отношението си към труда, печалбата, отговорността. То иска да работи, само да се издържа.

Циганчето не хитрува, не тарикатства, не се опитва да се нагажда и трудно приема липсата на уважение. „Иска да става свещеник", казва отец Георги.

Какво отличава православните роми от техните събратя?

Моите наблюдения от православните роми в една енория, която се намира в чертите на широкия център на София, са почти възторжени.

Енорията е здрава и многолюдна.

Българските цигани участват активно и пълноценно в енорийския живот, даряват на църквата, изповядват се и причастяват децата си.

Един от тези хора - Никола Минев, беше строителен работник и един ден донесе подвижна стълба и материали да поправи постамента на кръста високо на черковния покрив. Казвам „беше", защото този достоен човек си замина - почина от инфаркт.

В края на светата литургия всички се причестяваме от едната чаша и по тайнствен начин ставаме едно в тялото Христово.