Н О В     П Ъ Т

                                      " Понеже тясна е портата
                  и стеснен е пътя, който води в живот,
                  и малцина са ония, които ги намират. "
                                  От ев. на св.ев. Матея  7 : 14

           Познах добре човешките стихии
           и не една поваляше ме в път,
           но аз не спирах, исках да открия
           добротворяща сила в людска плът.

           Понякога терзаеше ме мъка,
           а някога ликувах от възторг,
           приемах всяка среща и разлъка,
           мечтаех замъци, живях в коптор.

           Съмнения злояди ме косяха
           и доверчиво се отнасях с любовта.
           Намирах сякаш сушинка под стряха,
           но се оказвах мокра под дъжда.

           Превита от телесни болки разни,
           нечуваща, невиждаща дори,
           отравях се с таблетките напразно
           а силата до капчица се скри.

           Купувах от гадателки надежда,
           дано получа верния съвет
           и екстрасенс основно ме преглежда...
           За месец сякаш вкараха ме в ред.

           Но пак душата ми любов жадува
           и моли за телесни болки лек,
           и дири, где сполуката царува
           с най-чиста власт от нине и до век.

           Кой? Бог?! Далеч е в небесата,
           в бездънните незнайни ширини...
           Тъй казвах: Търся лекар на земята.
           Къде сте вий целебни добрини ?

           Не се намери ни едничък лекар
           да ми свали самара с тежестта.
           Но кой влуди ме и ме вдигна леко,
           та ме отнесе като на шега

           сред хората от църквичката, гдето
           след слово и молитва, песента,
           в прослава се издига там и ето...
           невидим Бог погалва ги с ръка.

           Къде побягна мойта участ тежка,
           къде се втурна мисълта за смърт ?!
           Ей, луда, светска, страшна въртележка,
           излезнах на прекрасен, светъл път !

                                                        ЕСТИР