2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Жена за кухнята
Винаги е била "жена за кухнята". Но чак днес го разбра до колко се е сляла с това определение. Преди няколко часа дъщеря й я погледна весело и каза, че като гледа нея, вижда тенжера. Беше в шок. Това ли бе, което хората виждаха в нея? Тенджера? Толкова бе изненадана, че се срути върху един стол по средата на кухнята. Огледа се наоколо и като че ли за пръв път виждаше всичко около себе си. Кухнята бе нейното най-естествено място. Прекарваше повечето време от деня си точно там, в кухнята, където се намираше дори и в този момент. "Жена за кухнята"? Наистина бе такава. Беше се примирила с това. А колко й се искаше да бъде жена за хола, дори и нещо повече – искаше да бъде жена за ресторанти, за театри и забавления навън от къщата. Как си мечтаеше да бъде ухажвана, извеждана, харесвана, търсена, желана.
Сега, чак сега разбра колко дълбоко бе скрила тези си чувства и мечти. Истината бе, че те май се бяха изпарили с цялата пушилка, идваща от тенжерите върху печката.
Жена за кухнята. Да-а-а! И за това когато отидеше на гости, не я канеха в хола, а й подхвърлаха небрежно "Ела, да седнем в кухнята, че е по-приятно, интимно, удобно". Да, точно това бе точната дума. Удобно. Тя търсеше удобството, но и май самата се бе превърнала в удобство. В нея имаше толкова много удобство, че дори го предлагаше и на другите. Удобна.?!
Съседката женеше син. Не я покани. Бяха близки. Е, не толкова, но все пак. Години си бяха разменяли рецепти и бяха притичвали една до друга за някоя и друга чаша захар, брашно, 1-2 яйца. И сега, когато звънна вместо на сватбата, я помоли да наглежда кучето. Да-а-а! Отново я търсеха само за услуги. Удобно беше. Почти винаги си беше в къщи. Нямаше изненади. Нали бе домакиня. Жена за кухнята. Целият й живот се изреждаше пред очите й. Карини на различни кухни, или различни картини от една и съща кухня, или още по-точно една и съща картина – тя самата тя, царицата на кухнята. С вечния пеньоар, с лека престилка, но в кухнята.
Време беше за промяна. Скоро щеше да навърши 50. Време беше да излизе от там. Имаше още много и различен свят извън нейната кухня, който тепърва й предстоеше да опознава. Май ще трябва да започне със себе си. Коя ли бе тя, жената извън кухнята? Беше я страх. Ако й вземеха кухнята имаше чувството, че няма да остане нищо от нея. Жена на живота – звучеше прекрасно!
Жена, напуснала живота на кухнята за да навлезе в кухнята на живота. Много искаше. Оставаше да го направи. Коя ли бе първата стъпка? А да! Можеше да излезе от кухнята си. Още сега!
Стана бавно, свали престилката и с тежки стъпки напусна кухнята.... и живота на жена за кухната.
За да остане си остане същата....само жена...
24.05.2011 02:17
24.05.2011 02:46
24.05.2011 05:34
24.05.2011 14:06
24.05.2011 14:38
24.05.2011 14:57
24.05.2011 15:27
25.05.2011 14:05
25.05.2011 17:42
25.05.2011 17:49
25.05.2011 18:17
28.05.2011 12:21
28.05.2011 13:08
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно