Истанбулската конвенция е била приета от Комитета на министрите на ЕС "без гласуване", а не "с консенсус", каквато е практиката. 

Това става ясно от писмо на Кристиян Вигенин до Народното събрание  през 2014 година в качеството му на външен министър..

Истанбулската конвенция е била предмет на дебат още по време на управлението на Пламен Орешарски, научи Епицентър.бг.

В отговор на питане на депутата от ДПС д-р Тунджер Кърджалиев тогавашният външен министър Кристиян Вигенин в писмо до председателя на парламента Михаил Миков представя позицията на Външно министерство по документа.

Тя не се различава от сегашната позиция на БСП.

Вигенин подчертава, че още в "процеса на подготовка на проекта на Конвенцията между държавите се проявиха определени разногласия, както по обхвата на бъдещия правен инструмент, така и по редица въпроси по същество". С оглед на това България е предложила алтернативни редакции по някои от породилите спорове текстове. "Като пример бих посочил съдържащата се в текста на Конвенцията дефиниция на понятието „пол”", уточнява Вигенин. Страната ни е настоявала да се приеме "дефиницията за пол от Статута на Международния наказателен съд, към който са се присъединили държави от целия свят, всички страни-членки на ЕС, включително България, а и повечето от държавите-членки на Съвета на Европа.

Но това предложение на нашата страна не е било прието, пише Вигенин до Тунджер Кърджалиев. Затова текстът на Конвенцята е бил приет "без гласуване", а не "с консенсус", каквато е практиката.

Кристиян Вигенин подчертава, че "разпоредбите на вътрешното ни законодателство предвиждат всички необходими гаранции както за превенцията, така и за защитата от домашно насилие... В България съществува адекватна вътрешна и международноправна рамка, гарантираща спазването на най-високите стандарти в областта на защитата на жените от насилие". 

Ето текстът на отговора на министър Кристиян Вигенин:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Изх. № 04-01-144

ДО Г-Н ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ПГ НА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ”

ЧРЕЗ​ Г-Н МИХАИЛ МИКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

София, 13май 2014 г.

Относно:

Становище на МВнР, във връзка с присъединяването на РБ към Конвенция 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция)

Уважаеми г-н Кърджалиев,

Във връзка с отправеното от Вас питане относно позицията на Министерството на външните работи по отношение на подписването и ратификацията от Р България на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, бих желал да отбележа, че МВнР не следи пряко проблематиката – предмет на Конвенцията, в България.

Това е в правомощията на други министерства. Същевременно, следва да Ви уверя, че в рамките на компетенциите си МВнР подкрепя основните цели на Конвенцията.

Бих отбелязал също, че принципно решението за присъединяване към определен международен договор е суверенно право на всяка държава. В този контекст, фактът на съществуване на дадена конвенция на Съвета на Европа не поражда автоматично задължение за държавите-членки да я подпишат и ратифицират.

В ретроспективен план ще посоча, че в процеса на подготовка на проекта на Конвенцията между държавите се проявиха определени разногласия, както по обхвата на бъдещия правен инструмент, така и по редица въпроси по същество. Това даже наложи срокът, фиксиран в мандата на ad-hoc комитета за изработването на проекта на Конвенцията, да бъде продължен.

Българската страна участва активно в дискусиите по проекта, като предложи алтернативни редакции по някои от породилите спорове текстове. Като пример бих посочил съдържащата се в текста на Конвенцията дефиниция на понятието „пол”.

Предложението ни да бъде възприета дефиницията за пол от Статута на Международния наказателен съд, към който са се присъединили държави от целия свят, всички страни-членки на Европейския съюз, включително България, а и повечето от държавите-членки на Съвета на Европа,не бе възприето. Не бяха намерени компромисни решения и по някои други спорни въпроси.

В резултат, текстът на проекта на Конвенцията получи като цяло нееднозначна оценка в Комитета на министрите на СЕ. Именно поради това Решението на Комитета на министрите за приемане на текста на Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие бе формулирано като прието „без гласуване” (а не „с консенсус”), въпреки утвърдената традиция конвенциите на Съвета на Европа да бъдат приемани с консенсус от всички страни-членки.

Очевидно поради това от откриването на Конвенцията за подписване през месец май 2011 г. до настоящия момент тя е ратифицирана от само 11 от общо 47 страни-членки на Съвета на Европа.

Това обстоятелство само по себе си обосновава известна сдържаност при преценката на необходимостта от присъединяване към тази Конвенция. Колкото до обществените отношения - предмет на тази Конвенция, бих посочил, че наред със защитата, която осигуряват редица общи закони, включително Наказателният кодекс от 2009 г., в България е в сила и специален Закон за защита от домашното насилие.

Разпоредбите на вътрешното ни законодателство предвиждат всички необходими гаранции както за превенцията, така и за защитата срещу подобни явления в България.

В международноправен план, от 1982 г. България е страна по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и по Факултативния протокол към нея от 2006 г., който установява международен механизъм за разглеждане на индивидуални жалби от преживели насилие жени.

В допълнение, следва по-общо да се има предвид и защитата, която осигурява Съдът в Страсбург срещу всяко нарушение на правата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея.

Всичко това показва, че в България съществува адекватна вътрешна и международноправна рамка, гарантираща спазването на най-високите стандарти в областта на защитата на жените от насилие.

Експертите ще проследят след влизането й в сила резултатите от нейното практическо прилагане, включително в страните-членки на Европейския съюз.

Същевременно, с оглед естеството на Конвенцията, Министерство на правосъдието, със съдействието на Министерството на труда и социалната политика и на други ведомства, би могло да извърши сравнителен анализ за съответствието ѝ с действащото българско законодателство и  при необходимост - да предложи евентуални допълнения към него.

КРИСТИАН ВИГЕНИН

МИНИСТЪР

Две години по-късно правителството на Борисов не отчите тези забележки на правителството на Орешарски и дава мандат на министъра на правосъдието Екатерина Захариева да подпише Конвенцията.

Ето и решението за това.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

И З В Л Е Ч Е Н И Е ОТ

П Р О Т О К О Л № 15

ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

на 13 април 2016 година

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Р Е Ш Е Н И Я: 3.

Проект на Решение за одобряване и подписване на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

1.     Одобрява Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

2.      Упълномощава министъра на правосъдието да подпише конвенцията по т. 1 от името на Република България при условие.за последваща ратификация

Така Истанбулската конвенция, подписана от тогавашния министър на правосъдието Екатерина Захариева, пристига сега за ратификация в Народното събрание.

 
(По материали на "България без граници")