Блогът на sylviastefanova :: Тест за стари и нови евродепутати

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.04.2014 20:22 - Тест за стари и нови евродепутати

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1859 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 28.04.2014 10:44

Дядо Петър на бой с ТоплоПИКАЦИЯ (Съвременна българска пиеса)
Резюме: След като е минал през чистилището, дядо Петър – учител и офицер от запаса - се озовава пред вратите на рая. Посреща го Св. Петър-Младши. Той прави проверка и вижда, че на починалия дядо се начисляват сметки за парно. Това събужда подозренията му. Св. Петър отказва да пусне дядо Петър в рая като го обвинява, че е жив…

Действие първо

На обляна от слънце поляна стои старец. Той е в бели дрехи – бял панталон, бяла риза, бяло бомбе и бели плетени сандали. Изправен е пред висока порта, оградена от дебели стени, която стига небето. Небето е много синьо, светлината е много светла, тишината е много тиха и замиращо прозрачна. Дядото стои неподвижен с шапка в ръка.
Гледа портата, на която виси катинар.
Косата му е като бяла слама, очите му са сини, но публиката още не знае това.
От двете страни на портата са се изправили две жени. Едната е облечена в “малка черни рокля” и е на високи черни токчета. Това е Либерте (Свобода –от фр.). Другата е руса и носи светлосиня официална рокля. Нарича се Верите (Истина – от фр.). И двете са невидими за героите на сцената, но внимателно наблюдават събитията и си разменят мимики и жестове.

Дядото към портата:
- Хей, има ли някой тук?
Тишина.
Старецът чака смирено.

Дядото:
- Има ли някой тука, хей?Аз дойдох, тука съм вече.
Отново - тишина.
Старецът продължава да чака. После обръща лице към публиката. Очите му са като сини копчета. Проговаря към зрителите -

Дядото:
- Е, хайде, добре ме заварили. Вие сте в рая, нали?

Навежда се към публиката, за да чуе по-добре отговора.
От публиката му казват нещо, но дядото не разбира точно какво. Изправя се като държи бомбето си в ръце.

Дядото:
- Аз съм за рая. Само че как да вляза - не знам.

Пита публиката:
- Някой ще ми услужи ли, с ключ?Защото още не са ми извадили пропуск. Но имам пенсионна книжка на името на Петър Симеонов Петров. Починал успешно.
На себе си: И в чистилището ходих.

Доближава се до портата и полека натиска катинара. Не успява да отвори. Започва да чука по вратата:
- Хей, има ли някой? Дойдох си, тука съм вече. Защо ме държите отвън?

С леко скърцане портата магически се отваря.
Настъпва тишина, на сцената изгрява дъга. През портата излиза строен младеж с коса до раменете. Облечен е в елегантен светлосив костюм.

Младежът:
- Приятно ми е, аз съм Свети Петър- Младши, стажант… Какво правите тук?
Дядото:
- Аз съм Петър Симеонов Петров. Живущ в София. Вдовец. Починал успешно.

Младежът, който е Св. Петър вади от джоба си малък ноутбук и се взира в него:
- Години?
Дядо Петър:
- 75.
Св. Петър:
- Умрял?
Дядо Петър:
- На 1 март 2011 година.
Св. Петър:
- Професия?
Дядо Петър:
- Учител, отслужил, офицер от запаса.
Св. Петър:
- Семейство?
Дядо Петър:
- В чужбина имам син и внук. Бабата почина. Внучката е в неизвестност.
Св. Петър, съсредоточено:
- Да видим сега…(Изведнъж възмутено) Но вие сте жив!

Дядо Петър стои стреснато и не може да повярва на чутото. Държи бомбето пред гърдите си. Мълчи.

Св. Петър със свъсени вежди:
- Защо ме лъжете? Затова ли сте тук?
Дядо Петър, сепнато:
- Не лъжа, бе, момче. Как тъй ще лъжа, така…
Св. Петър:
- Твърдите, че сте умрял на 1 март 2011 г., но ето, тук чета, че сте ползвали парно. До април 2014. Значи сте жив.
Дядо Петър, притеснено:
- Не съм жив, а умрял. И попът ме опя, и некролог ми издадоха.
Св. Петър, строго:
- А тези сметки как ги направи?
Дядо Петър без да го слуша, си приказва:
- Най-възпитано умрях. И сметките платих. И завещание направих. Сега искам да си ида при бабата.
Св. Петър, продължава с укор:
- За сметките, кажи. На небето не ползваме парно…
Дядо Петър говори на себе си:
- И радиаторите махнах… Хубаво им казвах с тях да ме погребат, ама не, щели да ги откраднат. Щели да ми се ровят из гроба най-сатанински...И какво стана сега?…
Умолително към Св. Петър:
- Щом не вярваш, че съм умрял, слез в чистилището и виж. Вече минах оттам и съм отличник.
Св. Петър:
- С чистилището не поддържаме връзка. Искат ни авторски права за всяка проверка. Имаш ли още доказателства в своя защита?
Дядо Петър, упорито:
- Казах ти, че умрях. Попитай комшиите, щом не ми вярваш.
Св. Петър:
- Комшиите не са документ. А ето, в документите пише: съобщения към фактура на името на Петър Симеонов Петров, харчил за отопление от март 2011 до април 2014 година по 80 лева на месец. Имаш и лихви към тях. Какво ще кажеш за това?
Дядо Петър, все по-объркано:
- А дали не съм жив? Щом пак ми искат пари… Пари, пари, пари – винаги искат пари. Как не се удавиха в тях?
Към Свети Петър:
- При нас законът е такъв. Щом си беден, винаги трябва да плащаш. И като ядеш, и като си гладен, и като купуваш, и като пестиш, и като имаш вода, и като нямаш, и когато си с парно, и когато си без. И с тока е така, и с водата, и със здравната каса. Ако си здрав, плащаш да те лекуват. Когато си болен плащаш, да не те уморят. Плащаш, че си жив... Докато станеш пенсионер ставаш на просяк, а за пенсии все няма пари…
Св. Петър, заинтригувано?
- Какво става с парите?
Дядо Петър:
- Парите ги крадат.
Св. Петър:
- Кой ги краде?
Дядо Петър:
- Всички. От “ТоплоПИКАЦИЯ” ги крадат, енергийните вампири крадат и (м)архонтите крадат…Лобитата също искат пари, партийните скакалци са зейнали уста…и бизнесът иска пари, за да пере…Всички искат да стават империалисти. Да имат империи де…
Св. Петър.:
- Чакай, какви са тези (м)архонти?
Дядо Петър:
- Те са от аристокрацията. Търгуват с оръжие, църковни хора са.
Св. Петър:
- Как така?
Дядо Петър:
- Ами така… Ти защо се правиш, че не знаеш? Да не си един от тях?(Ядосано вика.) Сега рушвет ли, тоест дарение, ли ще ми искаш, за да ме пуснеш в рая?
Св. Петър:
- Не ти искам рушвет…И (м)архонтите ли ще идват в рая?
Дядо Петър:
- Че как?Насам са се упътили. Иначе защо ще дават пари…

Св. Петър вади своя елегантен ноутбук и почва да записва нещо. Гледа дядото втренчено.

Действие второ

Св. Петър:
- Сега да почнем отначало. Твърдиш, че си Петър Симеонов Петров и си умрял.
Дядо Петър:
- Тъй вярно.
Св. Петър:
- Но говориш странни неща. Да не си луд?
Дядо Петър:
- Тъй вярно, съвсем не съм луд.
Св. Петър, по-меко:
- Нали знаеш, че жив или умрял не бива да лъжеш. Това е голям грях.
Дядо Петър:
- Тъй вярно, голям грях е. Аз не съм изобщо лъжец.
Св. Петър, внимателно:
- Ти за тези неща…истината ли казваш?
Дядо Петър:
- Тъй вярно. Истината ще те направи свободен.
Св. Петър:
- Виждам, че си изучен.
Дядо Петър, гордо:
- Читател съм по призвание. Учител съм и синдикален деец. Със 136 лева пенсия. Изпуснах повишението от 9 лева, защото ритнах камбаната.
Св. Петър:
- Ритна камбаната?
Дядо Петър:
- Станах покойник. Ритнах камбаната, гушнах букета, хвърлих петалата са псевдоними на моето състояние. Виждаш, че съм начетен и литератор. С моята баба…
Св. Петър, прекъсва го:
- Какво общо има твоята баба?
Дядо Петър:
- Тя беше буржоазна издънка. Склопи очи заради внучката.
Но все ме караше да й пея. (Запява с треперлив гласец.) “Ален мак самотен нейде, в зелена нива е разцъфнал…и ален поглед безнадеждно в приведен клас, наведен клас е…:
Св. Петър се взира в своя ноутбук, прекъсва го като си запушва ушите:
- Да, да, проверих, че и булката ти е при нас. Пенка Попова Петрова. Приятна жена.
Дядо Петър, заплашително:
- Ти да не си я задявал? Ще си имаш работа с мен…(Продължава) Та бабата ми умре заради внучката. От спукване на сърцето. Не издържа, когато внучката се прослави и всички я сочеха с пръст.
Св. Петър:
- Защо умря?
Дядо Петър:
- Пуснаха внучката в бук, ама не като твоя, а по-голям. Дибидюс я показаха, както майка я е родила да й разглеждат срамотите. И бабата ми посърна, като цвеке се изсуши. Комшийките викаха, че е от завист, зер не можела и тя да стане моделка, та да се видим с пари. Ама аз не вервам да е от това…После синът ми избяга. Преди кризата пращаше за ток и парно, снахата даваше за лекарства…Но сега…
(Потъва в спомени.) Тогава бехме богати…Харчехме по 2 евро на ден… За хляб, за млеко и по доматче за витамини. Бабата пестеше и по цял ден не излизаше от “Манията”, от магазина за втората употреба, де. Това марково бомбе ми е от нея и сандалите също. Пазех ги за умирачка, като се гътна да съм целия в бело и да се срещнем като младоженци….
Дядо Петър се разчувства:
- Пусни ме в рая! (Гневно) Иначе ще викна Началника.
Св. Петър, хладно:
- Тук не пускаме с връзки. Първо трябва да се докажеш, а ти се буташ като нелегален…Може да си имигрант, или злосторник. Къде ти е досието?
Дядо Петър, сърдито:
- Казах ти да ме провериш, а не да ми нарушаваш правата. Сега ще те блокирам с протестен флашъ-бомб.
Св. Петър:
- А аз ще те стопирам с небесен флашмоб…

Докато се разправят, поляната пред райската порта полека се изпълва с души, облечени в бяло. Появяват се една по една и застават мълчаливо. Сред тях има детенце, млада жена с бебе на ръце, студент, дама на средна възраст, старец с вид на професор и т.н. …Подреждат се на опашка зад дядо Петър, който вади плакат с надпис “Окупирайте Рая!” и го показва победоносно на Св. Петър. Въодушевени от лозунга, душите надават общ вой :У-у-у-у, у-у-у…Гласовете им се извисяват към небето и се превръщат в мощно ехо.
Стреснат, Св. Петър вади свирка от джоба си и я надува. Възцарява се тишина.

Действие трето

Св. Петър:
- Тишина. Кого освирквате, вие? Какви са тези неразрешени протести?Който е за рая, ще влезе – но първо ще мине на проверка. Подредете се един след друг. Ти остани встрани - нарежда той на дядо Петър.

После влиза обратно в рая и вади отвътре бял кухненски стол.

Св. Петър:
- Така. Сега да видим кой ще мине пръв на детектора на лъжата.
Маха с ръка към детето:
- Ела и седни. Ти какво правиш тук?
Детето (момченце) сяда на стола и отговаря объркано:
- Не знам. Мама каза, че ще оздравея и ще отида на място с много цветя. Аз ги нарисувах. Виж. (Вади рисунка и я показва.) Знаеш ли къде е мама?

Св. Петър, сдържано:
- За това ще говорим по-късно. Ела сега и застани до мен.(После маха с ръка към жената с бебето.) Твой ред е. Защо си дошла?

Жената с бебето се доближава и сяда на ръба на стола, гледа го с големи, неразбиращи очи:
- Станала е някаква грешка, мъжът ми ни чака пред “Шейдово”. Имаме и дрешки, и креватче за бебето, купихме всичко…От банката ни дадоха заем… Искам вече да ни изпишеш.
Св. Петър, притеснено:
- Не може.
Жената с бебето:
- Нека поне да ни види мъжът ми, толкова се тревожи за нас… Това е първото ни бебе, ще си имаме още…
Св. Петър, угрижено:
- Седни сега ей-там и нахрани детето…(Сочи поляната.)…После ще измислим нещо... А ти? (Маха с ръка към студента.) Хайде, не се разсейвай, ела. Как се озова тук?

Студентът се настанява на стола, търка бузата си, където се вижда голямо синьо петно:
- Толкова ме боли глава, сигурно сънувам. Това кошмар ли е или съм болен? Нямам време, трябва да уча. (Хваща се за главата.) И свят ми се вие, дали не съм се отровил в онази дискотека?…(После, учудено.) Колко е тихо. Най-сетне малко спокойствие. Дано са затворили кръчмите в Студентския град… след последното сбиване. Но къде ти, нали пълнят гуши от тях…
Замислено става и се отдалечава.

Св. Петър въздъхва и се обръща към възрастния професор:
- Ами ти дядо, защо си дошъл?

Дядото, стреснато клати глава:
- Къде ми е бастунът? Ами фенерчето? Не смея да излизам без тях, ама като ми се строшиха очилата…къде ще ги търся сега…? Куче от човека не мога да различа…Само ги чувам, когато лаят. (Пипнешком се доближава до стола като преди това се ръкува със Св. Петър.)
- Сигурно сте от БАН, изглеждате интелигентен младеж. Да не сте мой студент?Ех, да бях и аз по-млад, но-о-о-о… и възрастта не е порок. (Усмихва се.) Най-важното е човек да има стремления. И да работи, само да работи. Работата е в основата на успеха. Между другото как се отнасяте към теорията за хикс бозона? Интересно откритие, в което има и…

- Добре, добре – Св. Петър прекъсва професора. – за бозона тепърва ще разменяме мисли. Минете, моли ви, до тях. Сега е ваш ред, госпожо…(Обръща се към възрастната дама.) Елате, ще ви помогна да седнете тук. Какви красиви ръце имате…

Дамата:
- Музикантка съм. Преподавам пиано и арфа. Но ако искате частни уроци, ще трябва да ви откажа. (Кима му с глава.) Нали разбирате…Готвя концерт и така се вълнувам… Вчера, докато се прибирах към вкъщи…, о тези улици са станали много опасни, фучат коли дори през пешеходните пътеки …,но аз май се отклоних, говорех за музика…
Св. Петър, тихо:
- Да, да…напълно ви разбирам.

Обръща се към душите, които са минали през проверката и им казва учтиво:
- Моля, само още един-два въпроса. Какво е вашето гражданство?
- Ние сме български граждани, уважаеми – отговаря гордо професорът, който е постлал сакото си в тревата и галантно предлага на дамата да седне.

Професорът към дамата:
- И аз обичам класическа музика и Слава Богу със слуха съм отлично. Музиката е математика, Божествена хармония, красота на сферите…

Св. Петър към душите с българско гражданство:
- Моля най-строго за още внимание. Да погледнем в регистрите….(Отново вади своя ноутбук.) Какъв е вашият доход? Произход на средствата? Поддържате ли връзки с мархонти?

Дядо Петър тихо се доближава до групата като внимава Св. Петър да не го забележи.

Професорът обидено към Св. Петър:
- Не всичко е пари, момко. Още Платон е казал, че светът на сетивното е между битие и небитие. А Св. Августин ни предупреждава за “Каиновия печат” върху земния свят. Но ти, виждам, че само за пари мислиш. Да не си митничар или сводник?
Св. Петър, ядосано:
- Не съм никакъв сводник.
Студентът с интерес:
- Мархонти ли?Това да не е нова чалготека? Не ми е позната. Аз предпочитам рок и всъщност не пуша…
Дамата с красивите ръце:
- Предполагам, че там не свирят класическа музика. Може би е някакъв балкански фолк?Вече имат ли дискове?

Дядо Петър се включва нетърпеливо в разговора, натъртва:
- Не са музиканти. От църковната аристокрация са. Важни клечки и търговци на оръжие.
Професорът, сърдито:
- Виждам, че говорите глупости и ви липсва порядъчност. Подигравате ли се с нас?
Св. Петър, строго:
- И аз допускам, че е коварен.
Дядо Петър, с достойнство:
- Моля, моля, аз съм офицер на честта и възпитател…Вие сте тези, които изглеждат съмнително.
Към професора:
- Защо не кажете, моля, каква пенсия взимате ? И колко печели един църковен мархонт?Или империалист? (Обидено) В сравнение с тях сме цървули и ни наричат така.
Професорът, гордо:
- Аз се финансирам с европейски проекти. И редовно си плащам за парното.
- Ха! Ха!– възклицава иронично дядо Петър. – Каква голяма заслуга, наистина.
- А вие? - обръща се той към дамата с красивите ръце. -
Имате 40 години трудов стаж, а не можете да се пенсионирате и давате частни уроци. На тази възраст госпожите от ЕС мислят само за ботокс и воаяжи. Концертират и водят светски живот.

От безименните души се чува недоволен ропот.

- Ами вие? – обръща се дядо Петър към майката с бебето. - Да теглите заем, за да купите количка и креватче за бебето… Колко платихте, за да родите и да направят от мъжа ви вдовец?

Все по-развълнувано ги сочи един по един:
- Не разбирате ли, че вече сте мъртви? И аз починах успешно, но всички водихме жалък живот. Тебе те блъсна кола, ти и бебето ти умряхте при раждане, а тебе те нападнаха кучета. Теб пък те пребиха в Студентския град, детенцето почина от рак…(Задавя се от хлипане…) Каква е тази наша злокобна, жестока държава…
- Замлъквай, грешнико! – прогърмява гневно гласът на Св. Петър. – Не се бъркай в Божиите дела.

Дядо Петър застива вкаменен с отворена уста и разплакани очи.
Душите гледат стреснато и бавно осъзнават казаното от него. Пред райската порта се възцарява гробна тишина.

Действие четвърто

След величествена пауза, която възстановява космическия порядък, Св. Петър разтваря ноутбука си. И съобщава тържествено:

- Направих справка с правилата в Отдел “Made in Bulgaria” на райския регистър. Имате запазена квота за бебета, деца, родилки, онкоболни и изпратени на небето в резултат на инциденти и катастрофи.(Обръща се към детето, майката с бебето, студента, професора и дамата с красивите ръце..) Моля, заповядайте, минете оттук.

Райските порти се отварят широко.Чуват се фанфари. Зазвучава валс. Нарисувани малки ангелчета се понасят към висините. На сцената излизат момичета и момчета, които носят венчета от цветя. Поставят ги на главите на детето, на майката и бебето, на професора, на студента и дамата с музикалните пръсти. Хващат ги за ръце и ги повеждат нежно към райските селения.
- Благодаря, благодаря, колко сте мили – говори развълнуван професорът.
Детето се затичва напред с щастлив смях.
- И вие ли следвате? Аз уча икономика. – споделя студентът пред дългокоса красавица с бели дънки, която го прегръща през рамото.
- Пианото е вълшебен инструмент, надявам се да се запозная и с Моцарт – признава смутено преподавателката по музика. - Това ми е мечта от дете.
- Хайде, миличко, да вървим, може би ще срещнем вътре и тати – с надежда шепне родилката на своето бебе.

Облени в сияние всички се отдалечават, а портите на рая полека се затварят зад тях. Бавно светлината се разрежда и помръква. А Св. Петър се връща при останалите души.

Св. Петър:
- В момента щатовете в Отдел “Made in Bulgaria” на рая са пълни и ще трябва да чакате. Ще ви осигурим палатки, фургони и химически тоалетни. Ще трябва да си изберете градоначалник. Може да продължите образованието си, имате право и на психологическа помощ. Добрата новина е, че готвим нова вълна за земна телепортация. Когато се освободят места, ще минете отново на преглед.
С изящен жест Св. Петър затваря своя ноутбук и се отправя към райските врати. Внезапно пред него се изпречва дядо Петър. Изглежда странно дързък и подмладен..

Дядо Петър:
- Ами аз, с моя случай какво става? От чистилището имам направление, че съм за рая. Няма да чакам повече тук.
Св. Петър, намръщено:
- Твоят случай се изяснява и разследва. А сега се отдръпни и не ми пречи да мина.
Дядо Петър:
- Няма да се отдръпна.- Обръща се към безименните души, които се тълпят на поляната. - Братя, съмишленици, граждани, колеги….зова ви на бунт! Да отстраним този (м)архонтски агент…Въздухът трепери! Напред юнаци, на абордаж и оръжие… Ура-а-а-а-а!

С незнайно откъде намерен бастун, дядото се втурва в атака, подминава Св. Петър и прави опит пъргаво да се покатери по райската порта. Няколко души го следват по петите, скандирайки: “Да живее, ура-а-а!” Другите вдигат лозунги “Да окупираме Рая” и подредени в редици маршируват като римски легион.
Изумен от събитията, Св. Петър вади марковите си очила и ги слага на носа си. Наблюдава случващото се като внимателен изследовател. Шепне:
- Ах, тези българи…

Междувременно дядо Петър пада от стената, но бързо се изправя на крака. Изглежда още по-млад, а очите му страстно блестят. Обръща се с гръб към портата и разкопчава ризата си. Устремно се приближава към Св. Петър като внезапно започва да пее и да танцува рап.
Възхитени, душите повтарят движенията му и танцуват заедно с него.
Дядо Петър:
“Ще влезем ние в рая
това не е шега,
заслужихме си края
след мъка не една,
душите ни мориха,
вариха ни в пещта,
крадяха ни и биха
лъжци и суета,
сега сме възвисени,
пречистени, добри,
но земните хиени
ни правят пак злини.”

Заразен от ритъма, Св. Петър също започва да рапира. Опонира на дядо Петър, пеейки:
“ Началника ще викна,
на помощ аз сега,
за правдата велика
отивам на война,
ключовете ще пазя
от твоите ръце,
ще трябва
да докажеш,
че ти не си менте.”

Дядо Петър отвръща като продължава да танцува:
“Какъв си лицемерен
а уж си бил светец,
от тебе не треперя
защото съм боец,
не съм виновен, зная
почтено преживях
годините си тленни
на грешната земя,
работих и работих
все ставах във зори,
натрупах не имоти
а само добрини,
проклети кожодери
преследват ме сега,
небето ще се сцепи
от тяхната вина…”

Обстановката става все по-гореща. Двамата играят рап един срещу друг. Душите пляскат с ръце, а по стените на райската порта ангелчета тропат с криле.
Внезапно сцената се завърта, извива се бурен вятър и музиката секва. Св. Петър и дядо Петър падат на земята.

Действие пето:

На голям позлатен стол седи як мъж с късо подстригана коса, светлосиня риза, гълъбова вратовръзка и сини дънки. Отстрани са застанали Либерте (Свобода - от фр.) и Верите (Истина - от фр.). Малко по-назад е и Св. Петър с разрошен перчем. Пред тях като на съд се е изправил дядо Петър. Изглежда съвсем млад, на не повече от 25 години.
Св. Петър към дядо Петър:
- Нали искаше Началника? Ето ти го.
Началникът към Св. Петър:
- Ти защо се обаждаш? Кой ти разреши да говориш?(После му прави знак) Ела, застани от лявата ми страна.

Св. Петър се мести и важно приглажда перчема си. Обляга се небрежно на трона.

Началникът към дядо Петър:
- Направил си скандал пред райските порти, опитал си се да проникнеш с взлом и си пял неприлични песни. Така ли е?

Дядо Петър мълчи.
Началникът:
- Е?
Дядо Петър, сдържано и с достойнство:
- Дойдох тук с добри намерения след като възпитано умрях.
Св. Петър, гневно:
- Лъже. Той е жив и имам документи, с които да го докажа. Ползвал е парно след смъртта си.
Началникът към дядо Петър:
- Вярно ли е?
Дядо Петър, упорито:
- Няма да отговарям на клевети, ще се…
Св.Петър, го прекъсва:
…как смееш?
Дядо Петър, го прекъсва на свой ред:
…и ще се защитавам в съда. Искам адвокат. И вещо лице.
Началникът:
- Тук аз съм съд и вещо лице. А Либерте и Верите са ми съдебни заседателки.
Дядо Петър с подозрение:
- Имаш ли конфликт на интереси с “ТоплоПИКАЦИЯ”? Роднински връзки с Христо Дивашки и Гальо Мокрото?
Началникът, умислено:
- Всъщност всички сте мои деца и далечни роднини.(Строго към Св. Петър) Направи ми справка за Дивашки и Мокрото. Съдебно минало, данъчни декларации, сексуален живот.

Св. Петър вади своя ноутбук и трескаво чати. Отговаря стегнато.
Св. Петър:
- Преосъждани и родолюбци… Политически активни нудисти. Майстори по джакузи билдинг, източване и фалити. Квалифицирани в натрупването на просъществуващи дългове.(Със задоволство) Сериозни мъже…
Дядо Петър скача гневно:
- Правя ти отвод.
Началникът:
- Тишина, не се горещете. Да видим какъв е предметът на спора.
Дядо Петър, нетърпеливо:
- Те са мошеници. А той (сочи към Св. Петър) ги прикрива. Искам да се чуе истината!
Началникът:
(Прави знак на Либерте и Верите да се приближат)
- Време е да изслушате тази заблудена душа.(Сочи дядо Петър)
После към него:
- Давам ти думата.

Без да губи време дядо Петър се приближава към Либерте. (В дъното на сцената, над трона на Началника се отваря голям екран.) Взема дясната ръка на Либерте, навежда се и я целува почтително. След това я слага до сърцето си. Чува се оглушителното му биене, а в синхрон с неговия ритъм почва да звучи песента на Жорж Мустаки “Ма либерте (Моя свобода)”, която се излъчва от екрана*.
Развълнуван, дядо Петър валсува с Либерте като държи ръката й до сърцето си. Припява текста на български:
“Моя свобода,
колко дълго те пазих
като скъпоценна перла
моя свобода,
ти си, която ми помогна
да скъсам оковите,
за да стигна до края,
и да откъсна, мечтайеки
една роза по вятъра…”

Двамата се въртя под възхитения поглед на Верите.
Св.Петър, ядно мърмори:
- Той манипулира. Хитрец!

Либерте, с блеснали очи в края на танца:
- Мерси, мосю. Всичко разбрах. (Прави реверанс на дядо Петър, който я отвежда до трона.)
Началникът към Верите:
- Ти имаш ли въпроси към него?
Верите към дядо Петър:
- Само един танц…
Дядо Петър:
- За вас винаги, мадам.
Покланя се галантно и бавно я прегръща през кръста.От екрана над трона зазвучава страстната мелодия на:” Преди да си кажем сбогом” ** в изпълнение на певицата Жан Мансон.
Дядо Петър и Верите танцуват притиснати, той й тананика на български:
“Да се любим, преди да се разделим
преди да се разделим,
да се любим като за първи път
за първи път,
аз мога всичко да ти простя
и да се престоря, че не помня,
но остани още малко,
с мен остани…”

Св. Петър, ядно към Началника:
- Какъв Казанова, завъртя им главите! И нали са жени…Не желая повече да гледам. Давам си оставката... (Напуска демонстративно сцената)
Танцът е към кая си. Верите към дядо Петър:
- Достатъчно. (Целува го страстно) Всичко разбрах.- После се откъсва от прегръдките му и изтичва до трона на Началника. Хваща Либерте за ръката, двете се обръщат към Началника и обявяват единодушно:
- Той е невинен. И е понесъл морални щети!
Началникът:
- Да бъде.(И пляска с ръце.)Ще го уредим.
Сцената се завърта на 360 градуса.

В тронната зала на небето (под небето) отново стоят Началника и Дядо Петър. Сами са. От прозореца надничат ангелчета. От време на време закачлив Купидон прелита над главите на двамата.
Началникът:
- Беше несправедливо обвинен Сега имаш право на три желания. Какво искаш?
Дядо Петър:
- Искам да стана директор. И Робин Худ.
Началникът:
- Директор?
Дядо Петър:
- Да, на “ТоплоПИКАЦИЯ”. Ще освободя българите от тази робия.
Началникът:
- Как…ще ги освободиш?
Дядо Петър:
- Ще махна прогнозните лихви и такса сградна инсталация. Ще сложа хоризонтални щрангове с парите от ЕС, няма да мамя с топлата вода. Ще уволня всички мошеници…
Началникът, прекъсва го:
- …Невъзможно. Ще те убият. А ти си вече покойни. Искай нещо друго.
Дядо Петър, твърдо:
- Искам да стана ректор. И Робин Худ.
Началникът:
- Какво?
Обръща се към Купидон, който наднича зад трона:
- Той става опасен.
Дядо Петър:
- Ще разчистя Студентския град от сводници и дрога. Ще затворя бардаците. Ще сложа вечерен час за алкохола. Ще направя библиотеки, театър… Ще охранявам, ще…
Началникът, строго:
- Невъзможно. Ще те застрелят. А ти си вече мъртъв…
Към Купидон:
- Веднага извикай жена му. Пенка Попова Петрова. По-бързо.
Към дядо Петър:
- Помисли добре. Имаш право на още едно, последно желание.
Дядо Петър:
- Искам да стана директор на “Софийска вода”. И Майка Тереза.
Началникът:
- Взе ми дъха.
Дядо Петър:
- Искам да изкъпя цяла България за един ден. С много вода, шампоан и сапун. Улиците, хората, рейсовете, влаковете…Ще мирише на чисто, вместо на смрад и на пот. Ще…
Началникът:
- Невъзможно. Ще предизвикаш наводнения и екокатастрофа. Ще се удавиш. А нали вече умря…
Дядо Петър, ядосано:
- Не ти вярвам. Аз съм жив. Жив съм! Тръгвам си. Напускам. Връщам се обратно…

Обръща гръб на Началника. Тръгва си…
Вдига плакат “Да окупираме България!” и го размахва.
Началникът към Купидон, властно:
- Гръмни го.
(Мърмори си) По-късно може би ще го пратя обратно…

Купидон вади воден пистолет и стреля. Улучва дядо Петър в сърцето. Той изпуска плаката и пада като се държи за гърдите. В този съдбовен миг от небето се спуска Пенка Попова Петрова в къса бяла рокличка.
Миг влюбена тишина.
Омаян от гледката, Дядо Петър търка очи. Изправя се. Бавно съблича ризата си. Хвърля я пред нея. Започва да рапира:
“ Гърдите ти камбани
люлеят се в небето,
(Началникът пляска в такт.)
а цялото в позлата
и дупето ти свети,
(Началникът пляска в такт.)
нозете ти засмени
ме гонят по шосето,
(Началника пляска в такт.)
а устните ти сочни
прегризват ми сърцето…”

Двамата млади влюбени се закачат, гонят се по сцената, Купидон тича около тях.
Началникът, добродушно:
- Хайде, деца, елате. (Маха им с ръка.)
Те се приближават към трона му.
Началника, благославя ги:
- Плодете се и се множете в рая во веки веков. (Вади от нищото две коронки и ги слага върху главите им.)

Те се отдалечават със смях. Звучи сватбеният марш.
Началникът, останал сам:
- Уф, беше тежък ден.

ЗАВЕСА