Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2020 09:00 - Паронимно стихотворение
Автор: aprilov Категория: Поезия   
Прочетен: 2470 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В закачката с езика паронимът е пореден,
в езиковата група разположен е последен.
В морето на езика – дълбоко и безбрежно
се думите подреждат леко и небрежно.
Когато словоредът умен е и гладък
и смисълът тогава ясен е и сладък.
По всички въпроси изказва се вещо,
неукият вечно се смята за нещо.
А примери много се лесно привеждат,
от чужди езици се даже превеждат.
Великите идеи, издигнати за кауза,
отричащи са всяка формалност или клауза.
Избират ли се теми за вяра и човечност
значение ще имат за цялата ни вечност.
За злото и доброто, за ада и за рая
са мъдрите въпроси за живота и за края.
И всякакъв напредък напълно е възможен,
когато вдъхновено съдбовно е възложен.
Останал без надежда потънал си във мрак,
за търсене на изход туй сигурен е знак.
В опасност някой щом се озове
дано на помощ друг се отзове.
Дълбоко във душата поражда ли се стих
поетът се вглъбява, замислен е и тих.
Красива пеперуда развива се от ларва,
достойната постъпка окичва се със лавра.
На праведник леглото винаги е меко,
сънят му преминава радостно и леко.
Реката се с морето в устието слива,
водата без остатък си в неговата влива.
Отгоре се задейства слънчева батерия,
отдолу не остава никаква бактерия.
Да бъде поканен решават за лектор
отново известният тукашен ректор.
По сухата жълта гореща земя
се виеше черна отровна змия,
езика си двоен показва и съска,
готова при нужда отрова да пръска.
Наблизо вървеше и белият слон
на тясна пътека по стръмния склон,
отгоре маймуна черупчици разни
по слона ги хвърля с цел да го дразни.
Застанал е сякаш на истински трон,
стои леопардът на здравия клон.
Пчелите събират пак пролетен мед,
забравили вече за зимния лед.
Пристига отнякъде шарена крава,
рогата й – криви, опашката – права.
По близко трасе се явява прасе,
грухти и със бивните храсти тресе;
дочува в гъстака настъпана шумка,
дали ще го правят и него на шунка?
Във страшна гора на скрита поляна
червената кръв е от вълци проляна.
Във тъмната драка с човката трака
примамваща плячка и хитрата сврака.
До нея във дънера в стара хралупа
меченцето малко малинки си хрупа.
За всички мечето съсед е приятен,
на много от тях е вълшебен приятел.
От време незнайно ласкава и млечна
луната изгрява сребърна и вечна.
И всичко това провидях го насън,
изобщо не съм се показвал навън.



Тагове:   гора,   душа,   стих,   идеи,   пароним,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aprilov
Категория: Поезия
Прочетен: 369954
Постинги: 364
Коментари: 116
Гласове: 961
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031