Постинг
26.10.2018 07:30 -
Добра ли съм или съм лоша
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 7827 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2018 19:41
Прочетен: 7827 Коментари: 18 Гласове:
18
Последна промяна: 27.10.2018 19:41
Нарамила в торба живота,
душата, вързала на гръб,
дано задам на Бог въпроса,
/ако го срещна там - отвъд./
"Добра ли бях или пък лоша
в пребродените светове?"
Пред Него после аз ще сложа
човешките си грехове...
Съмнението ми в багажа
ще забележи най-отпред...
И аз разкаяно ще кажа:
" Прости, че се съмнявах в теб..."
Една лъжа в торбата тежка -
разнасям я, а все не знам -
дали в живота ми е грешка...
Той нека прецени я сам...
Но до запалените свещи
да подреди добри дела,
безгрешните ми кратки срещи...
И да сравни със тях греха...
И чак тогава - с Бог в безкрая -
/дано го, Боже, разбера!.../ -
дали съм лоша ще узная,
или все пак съм и добра...
за Вселената няма „добро и зло“
това са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
цитирайтова са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
ladylady написа:
за Вселената няма „добро и зло“
това са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
това са човешки категории..
инак, добре подредено, ваня..
изпращам Слънце и усмивки!
Възможно е, Юлия, само че ако въобще отида някъде, където да знам, че наистина съм отишла /в което, уви, се съмнявам/, ще отида с човешките си категории. А ако не отида с тях, значи не съм отишла аз...
Личи по стиховете. Стой тук и твори добро, има време за отвъд.
цитирайrosiela написа:
Личи по стиховете. Стой тук и твори добро, има време за отвъд.
Знае ли човек, какво знае... :) "Добро" и "лошо" са доста относителни понятия в нашия противоречив свят.
Добра си, Ваня!
Когато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
цитирайКогато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
vesever написа:
Добра си, Ваня!
Когато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
Когато човек се стреми към Доброто и шкартира злото, мисля, че и Бог ще го оцени и ще се радва.
Поздрави!
Но аз все пак предпочитам съмнението.
Макар че само на добрите хора e присъщо да се терзаят и да се съмняват.
Не зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
цитирайНе зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
hloris написа:
Макар че само на добрите хора e присъщо да се терзаят и да се съмняват.
Не зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
Не зная защо,но след като прочетох твоя стих се сетих за притчата за двата вълка,които живеят у нас...на доброто и злото.
Може би и от там се поражда съмнението!
Само и единствено от нас зависи кой от двата да пуснем от клетката да излезе навън.Човекът по принцип е дуалистично същество,изтъкано от противоречия.
Добричка си.
Лошите хора не се съмняват,те винаги са убедени в своята правота.
Чета с удоволствие...и се замислям!
Благодаря за което! :))
Няма по-голям комплимент за мен от това да ми кажат, че мое стихотворение е предизвикало размисъл!
И си спомних на шега текст от миналото на песен, изпълнявана от Тодор Колев: "Има ли мисъл, има ли чувство..., само тогава става изкуство!"
:)
Хубав слънчев ден ти желая!
Много ми харесва лекотата, с която пишеш по сложни философски теми. Да се съмняваш е чисто човешко качество - едно от най-ценните. Казват, че това е и най-прекият път към истината. Впрочем последното беше май латинска сентенция. И се сетих за още една от колоквиума по латински някога: "Съмнението е половин мъдрост":)
Мъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
цитирайМъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
donchevav написа:
Много ми харесва лекотата, с която пишеш по сложни философски теми. Да се съмняваш е чисто човешко качество - едно от най-ценните. Казват, че това е и най-прекият път към истината. Впрочем последното беше май латинска сентенция. И се сетих за още една от колоквиума по латински някога: "Съмнението е половин мъдрост":)
Мъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
Мъдра си, мила Ваня - има на какво да ни научиш с талантливите си стихове! Прегръдка!
не пиша, за да уча други, а за да споделя това, което ме вълнува. Не бих искала да звуча поучително, защото коя съм аз да уча другите - те си имат свои уроци, и ако имат желание, нека ги учат. Чела съм в интернет стихотворения, които звучат поучително, и в които с дидактичен тон, ми се нарежда какво да правя и как да живея... Чувството, което предизвикват в мен, е раздразнение...
Не познавам нищо по-интересно от философията в този свят, и понякога се сърдя, че не е така с всички, а не бива :) Всеки с вкусовете си :)
И ако съмнението е половин мъдрост, то кое ли е цялата мъдрост? Не ми се иска да е вярата. Може би знанието...
Благодаря за добрите очи, с които ме виждаш! Прегръдка и за теб! И благодаря!
Добра, добра - колко да си добра?!
Лоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
цитирайЛоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
trakietsadobri написа:
Добра, добра - колко да си добра?!
Лоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
Лоша, лоша - колко да си лоша?!
Животът е... музика :)
Ваня, поздрави се с песента :)
Благодаря! Не го възприемайте толкова буквално, де... Беше просто една идея :)
Заглавието на творбата - която ми харесва - като въпрос си задават само добрите хора. За лошите тази дилема не съществува. Но! Само добри и само лоши хора не съществуват. Те са абстракции. У всеки от нас доброто и злото са иманентно присъщи и са в непрекъсната борба. При всяка конкретна житейска ситуация побеждава едното или другото. Победата на доброто или злото не е фатално предопределена и зависи преди всичко от господствощити социални отношения. Все още е спорен въпросът дали изхода от борбата е предопределин в някаква степен и от наследствена информация в психиката на индивида.
Преди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
цитирайПреди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
jelezov написа:
Заглавието на творбата - която ми харесва - като въпрос си задават само добрите хора. За лошите тази дилема не съществува. Но! Само добри и само лоши хора не съществуват. Те са абстракции. У всеки от нас доброто и злото са иманентно присъщи и са в непрекъсната борба. При всяка конкретна житейска ситуация побеждава едното или другото. Победата на доброто или злото не е фатално предопределена и зависи преди всичко от господствощити социални отношения. Все още е спорен въпросът дали изхода от борбата е предопределин в някаква степен и от наследствена информация в психиката на индивида.
Преди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
Преди месеци в интервю пред БНТ Лили Иванова каза: "Ставаме все по-лоши". Това разбиране се споделя от все повече мислещи хора, независимо от политическите и идейните им възгледи. Но все още не се осъзнава, че основната причина за този феномен е КАПИТАЛИЗМЪТ, който, ако продължи съществуването му още няколко десетилетия, ще дехуманизира критична маса от човешкия род.
Липсваха ми коментарите Ви. Разбира се, че господстващите социални отношения налагат нормите за "добро" и "зло". Според тези норми често лъжите се възприемат като "добро", а възможно ли е в действителност една лъжа, независимо от мотивите й, да бъде добра? Това за мен е нерешима дилема... В Библията пък многократно е писано, че най-големият грях е неверието, а най-голямата добродетел е пълната и абсолютна вяра в Бог. Колко много злини обаче са извършвани в името на Бог през историята на човечеството... И кое е по-добро - сляпата вяра или мислещото съмнение? Сложно е...
Съвсем малка част от тази вечна морална дилема се опитах да пресъздам чрез една моя не особено оригинална /но все пак моя/ фантазия за среща в отвъдното, където един върховен, независим арбитър най-сетне да каже - кое е било добро, и кое зло и да постави всичко, включително и нас самите, на точните места.
Хубаво стихо... Но защо все трябва да оставяме отговорите за отвъдното /което не се знае дали и как съществува/?...
цитирайmt46 написа:
Хубаво стихо... Но защо все трябва да оставяме отговорите за отвъдното /което не се знае дали и как съществува/?...
Благодаря за добрия отзив! Защо ли... Защото тук не сме в състояние да отговорим еднозначно на въпросите.
Драга Ваня,
Предлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
цитирайПредлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
jelezov написа:
Драга Ваня,
Предлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
Предлагам ви да се позамислите върху съждението си "Разбира се, че господстващите социални отношния налагат нормите за "добро" и "зло". То изразява една съществена истина, но не цялата. По-трудно се разбира, че освен тази си роля социалните отношения просто "фабрикуват" индивидите като все по- добри или все по-лоши. Това зависи от етапа на който се намира дадена система на социални отношения в своето развитие. Например капитализмът, от своето пръкване до втората половина на 19 в., е правил хората все по-добри, колкото е било обективно възможно. След това, навлязал в етапа на залеза си, започва да произвежда все по-лоши хора. Сега, сдобил се с могъщи следства за въздействие върху съзнанието и психиката на хората, е в състояние да оскоти безвъзвратно целия човешки род.
Очевидно, битието определя съзнанието. Освен при някои индивиди, и то понякога.