... и най-подир излишните неща 
реших и аз да хвърля на казана – 
с дебелата метла да насмета 
през паметта си рана подир рана, 
тегоби от навързани злини, 
илюзии – и громол от провали, 
най-благата от всичките Жени! – 
която аз за сбогом не погалих,
надеждици – санирани за ден, 
във който вече ще са ми излишни, 
 животът с брадва – тоя тъп кретен! – 
вилня сред белоцветните ми вишни, 
стърча сред тях във спомена за дом, 
затънал като пате във кълчища – 
и сякаш къртя с кирка, чук и лом 
нотариално бащини огнища, 
мълча и плача, плача и мета, 
смирено влязъл в стаята позната...

Дано ми грейне най-подир в света
дълбокият килер на светлината. 

Оригинална е вашата поезия
Харесват ми изразите които използвате
Понякога трудно намирам смисъла
Но е образна чак леко психотична.

Валери, не съм виновен, че пак съм пръв, нито за това, че след теб и аз станах за стръв на една бездарна хищница.
Както в повечето случаи коментарът ми ще е с ези и тура. За ези слагам следния цитат:
"животът с брадва – тоя тъп кретен! –
вилня сред белоцветните ми вишни."
Не мога да си представя по-поетичен протест срещу превратностите на съдбата.
За тура турям друг цитат:
"...най-благата от всичките Жени! –
която аз за сбогом не погалих..."
И това е прекрасно казано, но в кръга на майтапа нека кажа "А трябваше! Не сега да вилнее из Блог.бг..."
Изтрий този коментар, чичовото, ако решиш, че сатирата ми е нелепа и като със сатър разсича някой от твоите скъпи спомени.
Позфрави!
П и е р
ПС - И не оставай с впечатление, че всичко съм разбрал. Например, защо излишните неща ще хвърлиш НА казана? Огънят не е ли ПОД казана.

Потресаващо!

Като слушаш в гората славейчето, Таня, не търсиш смисъл, нали? То просто си пее... макар че никой не знае дали, когато пее, славейчето, всъщност, не плаче.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Илиана.
Чу

Да не ти ко-пука, Чичо Пепи, от бездарни хиени! :-)))))))
Чу

"Като слушаш в гората славейчето, Таня, не търсиш смисъл, нали? То просто си пее... макар че никой не знае дали, когато пее, славейчето всъщност, не плаче.
Благодаря.
Чу"

Абе, чичовото, защо не ми каза така простичко и на мен, но преди три и повече години, що е поезия, а аз през цялото това време си напрягах мозъчето да разбера смисъла, вместо като пухче да се оставя твоят ветрец да ме носи заедно с ятата птици...
За наказание, черпиш! О, не бира, имам си. Миди, драги, миди на тенекия. Макар че не съм против нещо и да изпия...
Поздрави! Този път без фъ. Рано ми е да фъфля. На 14 декември ставам на 47, но огледално погледнато.
Чичо ти Пепи

Чичо Пепи, аз предполагах, че на "огледалните" ти 47 би трябвало сам да стигнеш до тази аксиома за славейчето, колкото до мидите на тенекия, имаш ги - ще ги печем в моя двор - на 200 метра от морето във Варна! И Леля Лида ще реже салатката! :-)))))
Наздраве!
Чу

Браво, Майсторе!

Благодаря.
Чу

Когато Бог е раздавал ДАРБИТЕ, бил си в подходящото време на подходящото място, Валери! - Поздравления! - харесаха ми и днешните ти стихчета!

Поздрави от Родопа!
Поздрави на ранобудната Варна!

...винаги търся смисъла – и го намирам.
Защото, ако не ми казваш нищо, защо пишеш?

Поезията е изящно слово – смислено, образно, благозвучно – като песен на славей...
Поздравления, ЧУ!