Защо съм сляпа- точно виждането ми ме ослепи
и в образите на света изгубих го;
мен в света или той в мен вдълбани сме в очите 
от живот на епитафи от погубвания?   

Защо съм куца- вечно спъвам се в летенето си
без тялото изобщо да помръдва,
и колко духове-мечти за да са истини все стенеха
-толкова отказвам да се сбъдвам.   

Защо съм няма–колкото по-искам да извикам; 
и гласът ми да те търси през светкавици,
дали ти ще ме чуеш – във гроба ми е тихо
прегръдката ти без теб гроб е – давя се.
Защо те няма ?  
                                                                   ... в теб