колко низък...

Каквито хората - такива сънищата, Стани. Толкова можем... Надяваме се на чудо! Аз вярвам в чудеса. Не унивай, прегръщам те! България ще я бъде, ако ние устоим. Пренесли сме я и през по-страшни от тези невзрачни времена. В сърцата си!

Или по думите на Чърчил: "Успехът е да преминаваш от един провал към друг, без да губиш ентусиазма си."

Затова публикувах тук корицата на "Любов по време на холера" - книга, нямаща нищо общо с моя стих. Но имаща общо с мисълта на д-р Урбино: "Благодаря ви, че съществувах!" и с убеждението на създателят му, Маркес, че "Животът е по-безкраен от смъртта"...

Ето и прощалното писмо на един от най-любимите ми писатели - ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС, който ни пише:

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш."

е точно колкото нашите тълкувания. Или поне на мен така ми се струва.
Прегръщам те, Надежда! :-))

Може би, Ети, и все пак има нещо не точно толкова, някаква мяра, която не може да осмислим, но може да осезаем и вдишаме с пълни гърди, високо някъде над нас или в нас - нещо, към което се стремим, на което градим домовете на мислите и чувствата. Ние наистина трудно се променяме. Тук гледах филм за Детройт - някога един от най-развитите американски градове. Град - мечта! Сега там може да си купиш къща за 1000 долара. Хубава, голяма къща. Сега Детройт е град-призрак. Тревата - по-висока от тази в България на места, където преди е бил кварталът на лекари и индустриалци. Има изоставени църкви, не само огромните индустриални и бизнес сгради се разпадат. Цели улици със залостени (заковани) прозорци са пусти. Жив човек не минава оттам. Детройт! Един от символите на XX век. Както и да го тълкуваме. Друго ме потресе. Вчера попаднах на фейсбук сайта на манастир Света Богородица в Арабанаси. Ето, какво пише там - дословно. Дано не е вярно, но се страхувам, че е:

"свети мъченици в Нигерия ,изгорени живи

Атаки срещу християни в Нигерия са продължили през изминалата седмица с по-голяма бруталност. Ужасяващата атака на ислямисти -50 християни са изгорени живи.

Както беше съобщено в медиите миналата седмица, че над сто души са убити в нападенията на 12 села в щата Плато. Нигерия. Отговорност за атентатите възобновено ислямистка терористична групировка Боко Харам.

Както бе потвърдено от няколко новинарски агенции, 50 християни, след нападението MASEHE потърсили убежище в дома на своя пастор, където са изгорени живи.

"Петдесет членове на църквата са били убити в сградата на църквата, където са се скрили. заедно със съпругата на пастора и деца ", заяви Dakholom"

Значи в XXI век някъде горят хората живи, заради убежденията им, както в средните векове.

Давам ти тези примери, защото се учудвам на способността на човек да мечтае, да оцелява психически при натиска на това, което е допуснал да се случи.

Прегръдки и до скоро, Ети! Радвам се, че поспря.

Снегът се топи от светлината в очите. За уморените и суграшица е достатъчна.
Поздрав, Наде!

Да, суграшицата също е достатъчна. Благодаря ти, Тинче! Благодаря за всичко, което правиш. Сърдечни поздрави и до скоро!

Поздрави и от вечерният Калифорнийски дъжд! Един от първите предзимни дъждове тази есен. От месец, откакто съм тук, не е валяло, а обичам дъжда.

Колко висок е снегът
на нашите сънища?

Поздрави от Родопите, Надежда!

Здравей, Васко! Поздрави от снеговете на Сиера! Тук идва Денят на благодарността и отново ще видя езерото Тахо и тази величествена планина, но Родопите наесен са покрива на света... Едва ли има нещо по-високо от късче родна земя и небето над нея. Поне за мен. Бъди здрав и честит Ден на християнското семейство, на твоето семейство и честито Въведение Богородично!

снегът на нашите сънища, ами ще го стопим със слънцето на нашите мечти. Зимата е време да се подготвим и осмислим. Надникнах извън кладенците на зримото и видях голямата ти сърце! Усмивки!

Здравей скъпа Майче! Колко хубаво и вярно си го казала - да, "зимата е времето да се подготвим и осмислим"... Като каза голямо сърце, си спомних, как преди години, близък човек, заяви по мой адрес на наш приятел: "Нa Надежда сърцето е толкова голямо, че може света да побере! И за теб се е загрижила!". Че като се обидих, че като заплаках у дома, та чак ме заболя сърцето. От инат и на кардиолог ходих - на профилактичен преглед и ми казаха: "Имате малко, нежно сърце. Като на птиче. Ако решите може и да умрете, но защо? Вие сте интелигентен човек, спрете да се притеснявате! Забранете си! Имате данни на спортист, мислете позитивно и т.н..." :) Реших да не споря с лекарката, нали сърцата на спортистите са големи... След седмица моят познат ми каза - "ама това е комплимент, ти наистина имаш голямо сърце!" Както и да е, така е и със снега на нашите сънища. Понякога е висок, понякога е толкова силна белотата му - като пелена, от която ослепяваме. Важното е, да можем да падаме като сняг насъщен в душата на някой човек, да го стоплим, така мисля. Прегръдки, Майче и до скоро! Всъщност, идват празници! Радвам се, че сме близко, макар и на различни континенти. Благодаря за това и до скоро! Благодаря и за обнадеждаващия ти постинг. Прекрасно е това, за което пишеш, защото носи вяра и надежда за България!