Да бъдеш човек

За всички онези, които

Се страхуват от болката.

Младо момче,първа любов.

Останалото ясно е – разбито сърце.

Ходи като сянка с поглед зловещ,

сам в ноща като прилеп.

Ходи и нервно мърмори:

-Не искам да чувствам повече аз!-

и преплита с надежда пръстите в час.

Лампите гаснат, усеща се жега.

Из ъгъла задава се мъж.

С червени очи ,облечен във бяло,

катран се стича от усмивка лукава.

Момчето се спира, поглежда,

 леко се сепва от странната гледка и казва:

- Вии сте Рогатият!

Луквият започва зловещо да грачи,

със злос и злоба ,и хитрост, надменно.

-А ти не искаш да чувстваш, така ли?

-Да , не искам , душата си давам!- виква момчето.

 От джоба ножа си вади и месото младо си реже.

Кръвта бликва,момчето протяга ръка и

обагря Дявола облечен във бяло с тъмно червено.

Сатаната бързо хвана момчето,

разголи му гърдите мъжки,

заби си нокти във съцето и каза:

-Договорът сключен беше!

Години и години минаха от тази среща,

момчето мъж бе станало

и обикаляше света голям –сам.

Все замислен ,гледащ в земята, върви,

без посока, без смисъл с поглед зловещ

облечен все във черно и с качулка,

безчувствен и безпаметен.

Един ден спря във някакъв парк и загледа:

Мъж и жена на пейка седят,

а около тях две деца си играят.

Момчето станало мъж дълго стоя,

мислейки за болката и за любовта.

Той занемя и се прокле,

за договора подписан с кръв.

Отново в нощта като прилеп,момчето

ходеше и нервно мърмореше:

-Искам отново да чувствам аз!-

и извади отново от джоба си ножа,

рязко и бързо заби го в сърцето.

Не почувства ни болка, ни мъка,

а само падна на земята безчувствен.

Озова се на място тъмно ,горещо,

отвсякъде миришеше на сяра,

а пред него застана Дявола в бяло и каза:

-Тук ти ще чувстваш само болка отново!

-Защо?Какво ти направих?- попита момчето.

А Дяволът заграчи отново и рече:

- За да платиш ,че отказваше да бъдеш човек!