Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2020 09:19 - Как да убием в себе си потребителя: опит на човек с пари
Автор: milalea Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2395 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В предишната статия разказахме за интересния и, навярно, един от най-налудничавите за мозъка на типичния потребител експеримент - изпитанието на стоте неща. Просто вземате и изхвърляте оковите на вещите, оставяйки само това, което действително ви е нужно. Забележете, че думата "изпитание" е изключително символична. Когато авторът разказва през какво е преминал и какво прави сега, той не изглежда изморен и изтощен. Той е щастлив и себеуверен.
 Често страстта към вещите се формира в периодите на финансово неблагополучие. Ситуацията се подобрява, има повече пари, и може да си купи всичко. Но ще прибави ли това щастие?Опита на хората, които не са ограничени във финансите, казва "не".
Греам Хил е предприемате, напълно осигурен човек, живее разкошно, окръжен от много неща, които му изглеждаха необходими, но всъщност поглъщаха живота и времето му.

image

Прочетете извадки от разъжденията му.
 Живея в студио 39 квадратни метра. Спя на легло, вградено в стената. Имам 6 ризи,10 прибора за всякакви ястия. Когато гости идват на вечеря, изваждам сгъваема маса. Нямам ДВД, а текущата колекция от книги е 10% от началната.
Минах дълъг път от края на 90те, когато успешният интернет стартъп стана огромен поток от пари. Тогава си купих гигантска къща и я забих с неща, електроника, битова техника, организирах свой автопарк.
Но по някакъв начи всичкото това добро зае със себе си моя собствен живот, или голяма част от него. Нещата, които потребявах, поглъщах, в крайна сметка погълнаха мен. Да, нямам най-разпространения сценарий на живота, нали малко хора стават богати до 30 г, но сценарият ми за взаимодействие с вещи е най-обикновен.
 Живеем в изобилие от стоки, в света на хипермаркетите, огромните тъРговски центрове и денонощни магазини. Хората от почти всеки социален слой могат да се обкръжат с неща.
 Няма някакъв признак, сочещ, че тези вещи ни правят щастливи. Фактически, наблюдава се обратната картинка.
Потрябваха ми 15 години за да се отърва от всичко несъществено, което така старателно събирах, и започнах да живея широко, свободно, по-добре, имайки по-малко.

Всичко започна през 1998 година. Аз и партньорът ми продадохме кънсалтинговата компания за такива пари, които мислех, че няма да изкарам за целия си живот.

Получавайки тази сума, купих 4 етажна къща. Обхванат от открилата се потребителска възможност, купих нов секционен диван, няколко очила за $300, много гаджети и супер 5-дисков СД плеър. И, разбира се, черно Волво с дистанционно.
Започнах активно да работя в новата компания и време за къщата не оставаше. Тогава наех помощник, който според него самия, работел като асистент на Къртни Лав. Той стана мой асистент за покупките. Ролята му беше да ходи по магазини с битова и електро-техника и мебели с фотоапарат. Снимаше всичко, което според него би ми харесало, след което гледах снимките и избирах харесалите ми стоки.
 Обаче потребителският наркотик, скоро престана да оказва еуфория. Охладнях към всичко. Новата Нокия не ме възбуждаше и удовлетворяваше. Започнах да мисля защо подобренията в живота, които на теория трябваше да ме направят по-щастлив, не помагат, а само създават в главата чувство за тревога.

Животът стана по-сложен. Толкова неща, които трябва да се следят. Домакинство, градина, автомобил, застраховка, обслужване. Стивън имаше много работа, и...  В кого се превърнах?!! Домът и вещите ми станаха моите нови работодатели, при това аз не исках да работя за тях.
Всичко стана още по-лошо. Преместих се по работа в Ню Йорк и си наех голяма къща, служеща ми като отражение, като  IT-предпринимател. Домът трябваше да се запълни с неща, а това изисква време и сили. Имах и дом в Сиатъл. Сега трябва да мисля за двете къщи. Когато реших, че ще остана в Ню Йорк се наложиха колосални усилия и много прелети насам-натам за да затворя въпроса със старата къща и да се отърва от вещите, които се намираха там.
 Очевидно ми провървя с парите, но подобни проблеми са свойствени за много хора. Изследването "Живота на дома през 21 век", публикувано миналата година, демонстрира  живота на 32 семейства от средна класа. Необходимостта да се грижиш за имуществото гарантирано повишава стреса. 75% от семействата не можеха да паркират колата си в гаража, защото той бе запълнен с други вещи.
Любовта ни към вещите засяка практически всеки аспект от живота ни. РАстат размерите на къщите, намалява средното число на хората, бивеещи в  нея. За 60 години пространството за един човек се увеличи с 3 пъти. Интересно, защо? За да съхраняваме там повече вещи? Какво пазим в кутиите, които пренасяме при преместване? Не знаем, докато не ги отворим. 
Интересна тенденция, въпреки, че се отнася до САЩ. Знаете ли, че по данни на  The Natural Resources Defense Council излиза, че 40% от храната, която купува американеца отива в кофата за буклук? ТАзи ненаситност влачи последствията в световен мащаб. Дивото потребление е възможно благодарение на прекомерното производство, а то разрушава цялата ни екосистема. Тези iPhonе-и, които произвежда Foxconn - те също са причина за ужасните промени в екологията на промишлените райони в Китай. Евтино производство, плюещо на последствията. Прави ли ви това по-щастливи?
Има още един момент - социално-психологичен. Наблюденията на Гален Боденхаузен, психолог от Северо-Западният университет в Илинойс, еднозначно свързват потреблението и аномалното антиобществено поведение.Потребителският начин на мислене в еднаква степен е негативна за човек, независимо от нивото на дохода.
Отношението ми към живота се промени след срещата с Олга. Заедно с нея се преместих в Барселона . Срокът на визата й изтече, а живеехме в малък скромен апартамент и бяхме щастливи. След това разбрахме, че нищо не ни задържа в Испания. Упаковахме малко дрехи, взехме тоалетни принадлежности, ноутбуците и тръгнахме на път: Банкок, Буенос Айрес, Торонто и още много места по пътя. Продължавах да работя, но офисът сега можеше да се побере в раницата ми. Чувствах се свободен и абсолютно не ми липсваха колата и техниката, оставени вкъщи.
Отношенията с Олга завършиха, но животът ми се промени за винаги. В него има по-малко вещи, пътувам по-лесно. Имам повече време и повече свободни пари.
Интуитивно разбираме, че най-добрите неща в живота не са тези вещи, а отношенията, опита и постигането на целите. Те са продуктите от щастливия живот.
На мен ми харесват материалните обекти. Изучавах дизайн, обичам техниката и дрехите, и подобни неща. Но опитът показва, че от определе момент материалните обекти се изместват от емоционални потребности, които на теория трябва да поддържат тези обекти.
Все още съм предприемач и сега се занимавам с разработка на  компактни къщи. Тези къщи се създават така, че да поддържат живота ни, а не обратното. Подобно на тези 39 квадратни метра, в които живея, тези къщи не изискват голямо количество материали за строителство, не изискват сериозни разходи за съдържание, позволявайки на собственика да живее по-пестеливо.
Добре спя, защото знам, че не използвам повече ресурси, отколкото действително имам нужда Имам по-малко вещи, но повече наслаждение. Малко място - много живот.





Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milalea
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 57840
Постинги: 35
Коментари: 10
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031