Като начало означава обратното на това, което ти се иска и което правиш. Нещо от твоето поведение не се харесва на възрастните и ти трябва да слушаш. За да се харесаш. В повечето случаи, обаче, е по-добре нищо да не правиш – тогава най те харесват. И така от самото начало, онова начало, което дори не си спомняме, получаваме одобрението на тези, от които зависим. Ако не правим нищо. Ако слушаме. Нали все пак представата ни за послушно дете е дете, което много много не мърда, много много не говори и което изпълнява охотно заръките на големите. И те така...

    Обаче, за всеобща изненада това дете пораства и се превръща в пораснал голям човек. Пораснал голям човек, усвоил умениата да слуша, да си трае и да не поема инициатива. В т.ч. и отговорност, защото като не се изяваваш няма за какво да носиш и отговорност. А и къде-къде е по-лесно някой да се грижи за теб. Е верно, че не точно го живеем това дето ни е дадено за живот, но така ни е по-удобно и струва ни се по-безопасно.

    В този ред на послушание, и всички видове шефове предпочитат послушни и неинициативни подчинени, щото и на тях така им се струва по удобно и по-безопасно. И разбира се, толерират точно това поведение.

    Остави другото ами и тези, дето сме си ги избрали да ни управляват изглежда така са научени. Щото ей го! Основният спор помежду им е чие одобрение да спечелим. Това на Брюксел, на Москва, на Вашингтон или на Анкара. В други времена други покровители сме търсили. Но покровители.

    Тъй че, мисля си, вместо да си чешем езиците с това колко са ни некадърни управляващите, да вземем да се заемем с възпитанието на децата си. Ако случайно искаме от тая държава да се получи държава. Всеки от нас има под ръка деца за възпитаване, било собствени, било не съвсем собствени.

    Трудничко се отглеждат и възпитават инициативни и свободни от сляпо послушание деца. И далеч не всеки възпитател е способен да отгледа такова дете. Но колкото повече, толкова повече.

    Добре е да осъзнаем, че са ни нужни силни личности, а за да ги имаме трябва да си ги създадем.

    Знам, че мнозина ще се съгласят с това посляние, но знам и че малцина ще го осъзнаят дотам, че да го приложат на практика. Но дай, Боже, да започнем да си ги създаваме тези така необходими ни силни личности. Е да, по-лесно е друг да ги създава, но кой ще е този друг, когато всеки чака другия. В противен случай ще си останем с мрънкането. И с господарите.