Матей стоеше срещу с огледалото с разбито чело и се наслаждаваше как бинтът, ред по ред, бавно превзема косата му. От това тя се променяше в снежно бяла, а когато се скри изцяло, главата му, като че ли намали размерите си, стана някак  по-изчистена и стилна. Матей се почувства като от  нова раса – с прибрани уши и яйцевидно излъчване, така както рисуват пилотите на звездолети в комиксите. Лидия, явно изнервена, подпъхна крайчето под предпоследния ред и по инерция го тупна по темето, че е готова. Преди да успее да изохка, тя сложи ръка пред устата си и го направи първа. Матей погледна часовника си и скочи. Отдавна беше приключил със заниманията, които го караха да губи представа за времето. Денят и нощта при него бяха разчетени по минути и имаха съответния план Б, ако нещо се обърка.

  - Да си естет, явно, отнема много време! – Матей извика това на излизане, като минавайки покрай огледалото все едно зализа перчема си.

  - И да си филателист отнема време! – Оплези му се Лидия. – Но е по-доходно!

  - Обичам те!

  - Обичам те!

 Лидия гледаше с благоговение стройната фигура на Матей в гръб. Бинтованата глава не отслабваше дори с  частица изисканата му аура.

 Нито излишъка на пари или липсата на неотложни задължения, нито добре уредения бит, което пак опира до пари, нито кой  да е друг жалон на успеха, не успокояват така мъжа, както увереността, че е обичан от стойностна жена. Тази увереност, както и някои имитиращи я състояния, разбира се, вървят в комплект с крила, чиито собственик упорито се заблуждава, че са невидими за околните. Матей се понесе по стъпалата, а по-нататък и по паважа, разперил тези криле до скъсване. Апостол разби главата му по възможно най-нелепия начин. Добре, че се приемаха за приятели от деца и то защото дядовците им си бяха имали вземане даване, иначе Апостол щеше доста да загази доста. Ако въобще нехранимайковците някога загазват повече от поносимото за тях. Навремето дядото на Матей беше изгонил дядото на Апостол от работилницата си заради простотията му. Не понасяше хора, които нямат идея какво искат да поръчат. Беше приел, че в този си живот ще е изпълнител и нямаше никакво намерение да се чувства принуден да влага и творчество в изработката на някоя мебел. Не и за толкова малко пари.

За съжаление годините на горделивост в бизнеса бяха отминали безвъзвратно и сега не се допускаше клиентът да бъде изпуснат по никаква причина. На мястото на бараката от петдесетина квадрата плюс десетина декара треволяк, Матей създаде завод за бутикови реплики на  барокови мебели и работата очаквано потръгна. От дядо си наследи комплект длета, документи за абсолютна собственост на земята и дисциплината да не се разсейва със странични начинания. Матей разсъждаваше и за други неща от живота, освен как да подобри формата на краката на диваните, така че хем да са извити до безкрайност, хем да не се пързалят по съвременните подови покрития, но това бяха разсъждения, добре пресметнати в авантюризма си и не водеха до материални загуби. Той беше убеден, че широкият мироглед, стриктно надзираван от практичността, а при най-великолепния вариант и споделен с умен партньор, няма разрушителната сила да те доведе до просешка тояга.

Та, свирукайки, с разбита и бинтована глава, носен на крилете на щастието, Матей незлобливо се учудваше как така се върти съдбата, че в момента Апостол работеше за него. Положението имаше много неудобства, но той беше сигурен, че те не са хемодинамично зависими. От чичо си, лекар, беше запомнил, че хемодинамично зависими са тези причини, които могат да доведат до промяна на функцията на някоя система в тялото и то в лоша посока.

 Апостол беше обиколил половината свят. Заниманията му се простираха от скитник до обикновен черноработник, но свободното време, което му се предоставяше между честите уволнения, депортации и арести му даде възможност да вкуси от чужбина в неподправения й вариант на предградия, обикновени отрудени хора, спане в кашони по плажове и паркинги, въобще на извисяваща мизерия, както сам обичаше да подчертава. Съжаляваше само за това, че няма съответното търпение и дар слово, каквото се дава несправедливо на нечувствителни хора като Матей, например, за да опише всичките си впечатления и да забогатее с издаването им. „Нечувствителният“ Матей, въпреки убеждението си, че подобни преживявания не биха могли да ангажират и възторгнат тази част от света, която имаше възможността да плати за тях, все пак се смили и взе Апостол на работа.  Това се случи след около месец  уверения, че най-после се е взел в ръце и  дори си е намерил жена. Матей имаше пропуски в наследствеността от страна на дядо си. Тези пропуски от една страна го правеха по-гъвкав и печеливш, що се отнася до бизнес в чистия му вид, Липсата на категоричност обаче, както в този случай,където правилно би било да изрита Апостол в задните част и след това да го удари в главата с някоя половинка от стол, както това би сторил старецът, често му вредеше. Както беше казал един велик човек, не знаем ли какво да се избягваме, усилията ни навсякъде ще бъдат незадоволителни. И наистина, само няколко дни след като го взе на работа, се оказа, че Апостол няма къде да живее, а „жена“ му е напуснала истинския си съпруг и двете им деца. Понеже се оказало, че и Апостол няма жилище, момента, тя изпитвала засилващо се  колебание дали да не се върне у дома с наведена глава и да измоли прошка. Прошката й била гарантирана, защото и миналата година избягала и се върнала без особени драми от страна на законния. Матей вдигна ръце, убеден, че няма защо да си разваля кефа като издребнява и настани Апостол и това, което той наричаше „жена ми”, в ремонтираната и заключена къща зад фабриката, в която мислеше да се преместят с Лидия, след като се оженят. Двамата си бяха предложили един на друг и си се бяха съгласили, но предстоеше запознанство с бащата на Лидия и притеснението от тази среща измести всичко останало. Той също беше в играта с мебелирането, но на значително по-висока нога. Отдавна производството му беше напуснало границите на страната и се беше наложило дори в самата Франция. Въпреки че минаваше за доайен във фалшификатите на маси и шкафове от 17 век, бащата на Лидия не пропускаше да се информира за всички, дори и нищожни, производители в ресора. Мнителността му виждаше във всеки и във всичко конкуренция. Дъщеря му и Матей се запознаха, когато тя правеше рутинна обиколка по цеховете за такива мебели, дегизирана като наивна клиентка, което й позволяваше да задава всякакви въпроси. Ефектната й външност, състояща се от неустоими за зяпане лице и тяло, подкрепени с изящно имитирана глуповатост, й отваряха вратите на всяко хале по пътя. Собствениците се размекваха като маджун щом я видеха и поговореха с нея, а след като си тръгнеше бяха готови да нарежат с трион законните си половинки, ако това е начинът за още една среща. Малко по-сериозни проблеми й създаваха ергените, които нямаше как да бъдат държани изкъсо, понеже не съществуваше причина да се въздържат, а и те все намираха начин да се докопат до телефона или адреса й. Дори когато след няколко месеца корпорацията на баща й погълнеше производството и пазарите им и ги изхвърлеше на улицата, те нямаха сили да й се сърдят, само дишаха тежко и влюбено в слушалката или оставяха кошници с цветя пред къщата им.

- Не се учудвай, мила! - Дръпваше от пурата си баща й. - В този занаят възпитаните хора са малко, а умните са още по-рядка стока.

     След това по принцип правеше всичко възможно този цех или малка фабрика да банкрутира. Досега беше успявал всеки път. Лидия не виждаше нещата така, тя отказваше да се замисля върху материалното измерение на дейността си. Вършеше услуга на татенцето и не проявяваше интерес към по-нататъшното приложение на информацията от тези пътувания.

  Откакто облеклото е религия няма единно мнение по кой начин е модерно да носиш яката си. Винаги има поддръжници и на двете тенденции – да е прилежно полегнала на врата или да я вдигнеш и да се правиш на бунтовник, или каквото там дойде. Един от най - показателните жестове за сближаване с жена, с която току що се запознаваш, е тя да се присегне и със смес от загриженост и еротика да свали или вдигне яката ти, която си решил, че е добре да позиционираш по точно противоположния начин. Така тя ти показва, че си нейния човек и й пука как ще те приемат и околните. Така си мислят мъжете, а какво точно имат за цел жените е съвсем друга история. Матей, метафорично казано, свали яката на Лидия, което се оказа по-обезоръжаващо отколкото тя да го беше направила. Не се подлъга от желанието й да го заблуди, че е глуповата красавица, тръгнала да търси реплика на барокова гарнитура за магазина си. Погледна я спокойно и я попита кой период от барока счита за по-бъбрив. Тя отиде до някъде и се върна с кафе, после забрави ей така, между другото да го разпита колко работници има и колко печели на година. Следващата седмица ходеше като дрогирана и баща й се притесни. В плановете му не влизаше да даде единствената си дъщеря на дърводелец, независимо на колко чаровен може да се маскира той, пък ако ще от брака им да се роди новият Христос. Той искаше внуци с изискана кръв, защото, макар самия да беше започнал с направата и продажбата на канапета, доста се беше блъскал да издигне това до нивото на мисловна дейност. Пък и обичаше много дъщеря си. 

   Никой не е по-голям от притеснението за децата си. Всякакви останали модификации на тази фраза ни отдалечават безвъзвратно от човешкото в нас, затова и най-увлечените да се доказват, накрая стигат до тази сърцевина. Бащата на Лидия стигна до нея и предложи го запознае все пак с този провинциален уникум, обсебил сънищата на богатата наследница. Това беше изключително постижение както за Лидия, така и за Матей, пък и за самия старец, понеже се славеше като изключително ерудиран катил. С  равните нему можеше да е крайно внимателен и очароващ, но като всеки оглавил прайда хищник, надушваше слабостта от километри, преди още жертвата сама да я е открила в себе си. И Матей обичаше предизвикателствата, пък и цял живот се беше подготвял за такова изпитание – да срещне хубава и умна жена. Истинският мъж не би трябвало да е уплашен, а доволен от такава възможност, затова и тръпката, с която очакваше евентуалния си тъст, беше формирана в почти цялата си част от уважение и от съвсем малко страх, каквато конфигурация е характерна за силно възпитаните, израснали в аристократична обстановкa,  младежи. Да, той знаеше, че баща й е натрупал парите си, екзекутирайки фабрики като неговата, че има намерение да намери златното сечение, в което единственото му детенце да е щастливо, но, ако е възможно с брака си и да удвои семейното имане . Като обаче погледнеше Лидия, отказваше да приеме слуховете, че просперитетът на семейството й се дължи на почти средновековни методи. 

 Когато  всичко беше заето с  трескавото очакване на боса, Апостол реши, че е удобно време да върши и иска каквото му скимне. Като начало остана без електричество защото се опита да извади някакви проводници от инсталацията за да не се отчита колко ток е изразходил. Матей го беше уверил, че ще поеме разходите му, но Апостол държеше да са им чисти сметките. В резултат цяла бригада електротехници работи три дни по отстраняване на повредата, а после навсякъде се разчу, че не му е чиста нещо работата на Матей, след като краде електричество за къщата си. Това при дядо му нямало как да се случи. След това Апостол наблегна на романтиката, чувство, което беше потискал успешно вече месец, само и само да е в услуга на Матей, приятелят му от детинство. Реши, че е крайно време, въпреки моралната страна на въпроса, да даде воля на напиращите в сърцето му течения. Заряза мрънкащата професионална бивша съпруга в бъдещата младоженска къща на Матей и се запиля някъде с една сервитьорка, която имаше неприлично дълги крака за дупката, в която работеше. Върна се и опита да живее с двете, но Матей го заплаши, че ще изгони и тримата, а Апостол го заклейми като стипца и се опита пак да модернизира инсталацията, ако това е бил проблема. В началото на зимата всичко се уталожи, сервитьорката замина за Норвегия и не се чу повече, а съперницата й някак успя да вземе едното от децата при себе си. Апостол се поосвободи от душевните терзания, на които беше подложен и които заплашваха съвсем да го разстроят и тъкмо се накани да поработи във фабриката, когато се сети, че няма дърва за огрев. Матей въздъхна, все пак всеки момент очакваше височайшето посещение и разреши на новият си стар наемател да прибира всички изрезки, които се получаваха при производството на мебелите. Понеже те бяха цели грамади, дори му показа откъде да си взема чували за да му е по-удобно.

 Матей обичаше да отива на работа покрай задната стена на имението си, защото оттам се виждаха складовете и прането на Апостол. Така имаше постоянни впечатления за състоянието на къщата, в която имаше намерение да се нанесат с Лидия, веднага след като получат благословията на баща й, който незнайно защо вече четвърти месец отлагаше идването си.

  Състоянието на къщата всеки ден се променяше, вече леко хемодинамично, но Матей беше твърде щастлив за да издребнява. Тази сутрин нещо твърдо се стовари на главата му и я разби. Матей падна и заради усмивката, която не можа веднага да изключи, погълна част от кръвта си от което му премаля, дори загуби съзнание за около минута. Когато се свести, Апостол го наблюдаваше изпитателно, а наоколо беше разпилян чувал с дървени изрезки. Въпреки, че Матей му беше разрешил да ги използва за отопление, безкрайно честният Апостол реши да ги открадне, прехвърляйки ги през зида, за да няма после приказки и недомлъвки. Чисти сметки – добри приятели! В този случай никой не беше виновен, абсолютна случайност си беше, че Матей точно тогава реши да мине под оградата, а мебелите, реплика на барокови такива, особено тези от реномирани фабрики, както знаете се правят от масивно дърво, не от някакъв си талашит и бутафория!

  Много, много навътре в себе си, Матей не беше чак толкова позитивен човек. Това трудно се усещаше напоследък, бонбонено подправен от любовта и мобилизиран от очакване. Иначе до скоро мразеше повечето хора, които не се бяха трудили съзидателно и ден от живота си, които едва завършиха задължителния минимум образование, които започваха хиляди неща, но не довършваха ни едно до край. Мразеше и тези, които не докараха нищо дори до средата. Задомиха се, но си станаха прошляци. Децата им поотраснаха и се дръпнаха от семейното огнище защото, в края на краищата, дори и родствените връзки трябва да са двупосочни. Тези хора, след като изпросят цигара от събеседника си, като развалени плочи започват да въртят едната си тема. Хищническата държава, която скри парите и не позволява на обикновения човек да работи спокойно с тях. Визират себе си като кандидати за скритите пари, то е ясно! Матей обаче не се сещаше за държава, в която чиновници да обикалят  къщите и да раздават пари на де, когото сварят. Особено на тези, които цял живот са произвеждали единствено фекалии.  Те, държавите затова и се съхраняват повечко време от обикновена група хора,събрана на спонтанен принцип, защото първата им работа е да изолират подобни квартални философи без никакви останали таланти, от полезрението си. Но сега Матей можеше да си позволи да изтрае Апостол. Поне докато получи благословията. Не искаше да си разваля вкуса със скандал.

 Апостол, разбира се, леко го нахока, че се е сетил да минава точно сега на пътя на дървата му, но като цяло се ухили и го попита дали не може да доведе в къщата и детето си от първия брак. Зимата се очертавала топла, пък и изолацията на стените си я бивала, тъй, че нямало да се налага да пускат печката по цял ден. Дървени изрезки имало предостатъчно, и без това какво ще ги прави Матей.

  - Ами например, ще ги дам на фирмата, която идва и ги изкупува. Освен това плаща веднага.

  Апостол дипломатично отмина информацията. Още повече, че до края на месеца имаше доста време, а той беше останал без пари. Бяха се разбрали с Матей първоначално да му помогне с някаква сума, а на заплатата да си ги прихване, но денят, в който Апостол ще спре да иска дневните си дажби, все не се виждаше, а най накрая вероятно щеше да се затръшка и за обещаната заплата. Дядото на Матей имаше любимо разсъждения за такива случаи. Той вярваше, че  светът е започнал да става неприятно място когато някой е решил да изнудва друг да му търси работа – всекидневно, задължително и на всяка цена. Независимо дали е способен дори за метач. Истинският ужас, обаче е настъпил, когато изнудвачите са се групирали в профсъюзи, за да работят от време навреме и да им се плаща повече от това, което са мечтали.  Само, че дядката не притежаваше убийствената за внука му милозливост. Не, че Матей нямаше опит с подобни пропаднали типове, които вземаше под крилото си с идеята да вкарат някакъв ред в живота си. Те имаха собствен профсъюз. Появяваха се от нищото, точно когато искаш да си сам и сякаш са спали с най-измъченото си изражение за да те принудят да поемеш проблемите им. Можеха да го правят всеки ден, че и доста по-често. Въпреки това с  Апостол избра да сбърка отново, основно заради доброто старо време.

      - Знаеш ли, едва ли има по-тъп работник от тебе? Всъщност едва ли има по-глупав работодател от мене! - Матей го каза без справедливия за такава ситуация шамар, дори без полагащата се в случая злоба. - Знаеш ли, мисля си, че дори да станеш шеф на целия ми бизнес, няма да издържиш и седмица да управляваш идиот като себе си. Ако, разбира се, тогава, се намери втори подобен за да си го докажеш. Дори ми се струва, че и като шеф няма да издържиш седмица. Толкова си несериозен.

      -  Ако искаш можем да пробваме. Хем да те видим можеш ли да приемеш моята самоличност. Не би трябвало да ти е проблем, нали за да успееш до положението, в което си, е необходимо да си добър психолог... така де... Така мисля! А пък аз мога да ти докажа, че когато си роден със сребърна лъжичка в устата, не е никакво постижение да властваш върху бедните хорица -  Апостол беше изпружил дългото си, калено във всякакви атмосферни условия тяло по зида и пъстрите му очи се озъртаха по навик. - Ако искаш да се сменим, пък после ми говори за проблеми!

     Матей не беше говорил за проблемите му, но главата го болеше и трябваше да я превърже. Тези рефрени беше слушал неведнъж. За бедните гении и подтискащите ги изверги капиталисти

  Докато Лидия го превързваше, Матей й разказа за инцидента с Апостол, но пропусна да спомене каква щуротия измислиха след това двамата. Решиха да се разменят за една седмица, за да докажат теориите си на живо. Матей да е работник, Апостол - директор. Лидия моментално би прекратила подобна авантюра, жените поначало са по-предвидливи за неприятностите. В тях дреме древното куче, откъснато от ежедневието му на убиец, за да се превърне в пазач и камбана на къщата. Въпреки, че не беше осветлена за глупавата сделка, Лидия все пак настоя Матей веднага да изхвърли Апостол и да даде някоя пара да го набият на изпроводяк, дори само заради това, че е разбил главата на любимия й със собствения му чувал. Лидия му напомни колко го обича и как няма да го заобича по-малко, не, но недомислици като  приютяването на този пройдоха например, говорят за по-сериозно пукнатини на психиката, а всяка жена търси най-вече сигурност в мъжа до нея. Матей си направи сметка, че Лидия заминава за родния си край и ще се върне точно след седмица, за да доведе най-сетне и баща си и щедро й обеща да  не навлиза в подобни детинщини никога повече. Още щом видя гърба й  заумуваха с Апостол, както точно да се случи промяната. Когато бяха малки Апостол го беше заставил да изяде вмирисано врабче само със силата на внушението, така, че по средата на сегашния им разговор Матей вече горчиво съжаляваше за хрумката си. Приятелят му от детинство наложи непоклатими закони за поведение в работно и извън работно време. Матей трябваше да му носи кафе, да дава подробен сутрешен отчет за това, което е свършил предишния ден, да оценява сам работата си преди Апостол да я оцени лично. За всяко разминаване в оценките се налагаха строги глоби и унизителни порицания и освен всичко това, трябваше да се ремонтират пораженията, които бяха сполетели къщата на младоженците, защото благословията щеше да е факт само след седмица. Като го видя как се срива, Апостол се смили и го потупа по рамото с думите:

 - Така ще свикнеш да бъдеш по-добър началник. Гледай на тази седмица като на училище за живота.

  Следващите три дни се видяха на Матей безкрайни. Не му тежеше, чистенето на кабинета на Апостол и работата, а унизителните скандали, които новия шеф вдигаше пред всички във фабриката. Опита се да си представи, че е спартански роб и теглото, на което е подложен ще кали ума и тялото му за да може когато се вдигне на въстание да се покрие със слава.  Предвкусваше как ще се смеят с Лидия когато й разкаже, ама лекичко и след необходимото въведение, за шегата, която са си устроили и да се изчервява галантно на крехките й упреци, че не може така, да действа въпреки протеста й. Матей се възпротива само тогава, когато Апостол се опита да му вмени, че за пълна достоверност е необходимо да прекарва нощите в къщата при „жена” му и „детето”, въпреки че Лидия отсъства в момента и няма как той да поеме своята част от размяната, ама нейсе, хитрец си е тоя Матей и хитрец ще си остане. И се хилеше просташки преди да се усамоти в цинични разговори с началниците на цехове. Вечер Апостол за малко излизаше от роля и искаше пари от Матей. Не стига, че му върши услуга като се подлага заедно с него на този тест, ами и разходите му се вдигат. Един началник винаги има нужда от повече пари от работника, лидерството е й публична изява, да запомнел Матей и да не се стиска. По-късно бръкваше и в касата, какъв шеф ще е, ако не го стори? Матей се опитваше се да извади най-мъдрите изводи от състоянието си, макар те подозрително да му приличаха на обикновени оправдания. Ако сега не дешифрираше сам за себе си парадоксът как така интелектът, добрият късмет, последователността, талантът и състраданието, не струват пукнат грош без характер и то суров характер и как тези висши благодетели без примес на жестокост и отчужденост от себеподобните, са като пластмасови детски мечове срещу ножа на дори най-нищожния простак, то нямаше кога да му се случи.

   Уговорката беше за седмица, но се развали в четвъртък. И до ден днешен когато Матей и Апостол се видят, макар срещите им да са извънредно редки, около тях витае спорът кой излезе победител в облога.

  Когато Лидия се прибра вкъщи, завари баща си готов за пътуване към дома на Матей. Тя трябваше да оформи няколко документа, чиято липса щеше да й попречи  да промени местожителството си след сватбата и реши, че ще го пусне сам нататък, защото кой знае кога ще й се отвори друга възможност да приключи тук. Задължения подпираха и старият и за да не се стигне до по-твърди думи точно сега, когато животът вещаеше да го раздели с единственото му любимо същество, и той предложи да отиде сам при Матей, да се опознаят по мъжки и да я изчакат заедно в края на седмицата. Лидия не видя в това нищо смущаващо, имаше пълна вяра на приятеля си, особено що се отнася до това да направи добро първо впечатление. Решиха тя да не му звъни, за да е по-голяма изненадата.

  Докато влюбената девойка успее да замрази най-важните си приятелства и начинания и да подреди най-сантименталните си спомени в куфари, както и да се разпореди да се грижат старателно за гроба на майка й, защото нямаше доверие на никой за това, баща й се върна, затвори се в стаята си и не каза дума за ново пътуване. Явно претегляше плюсовете и минусите от един такъв брак. Вместо да го чака изтупан и пърхащ от уважение, бъдещият жених само се изсекна от изненада и му поиска цигара. После го разведе из цеховете си като напсува почти всеки работник поименно и обеща да не плати на никого, освен, ако не започнат да му целуват задника веднага. Бащата не спираше да се чуди как точно Лидия се е влюбила в точно в този, имаше наблюдения за дъщеря си, че е по по-фините изработки, но жени… Какво да ги правиш? Почитаемата й майка, мир на праха й, също бърчеше нос пред калните му ловни ботуши, но изкараха един неповторим четвърт век с нея. Жени! После онзи го почерпи бира, разказа му няколко вица и накрая го заведе да види резервната му жена и детето й в къщата. Същата къща, която Лидия му описа с приповдигнат патос. Не беше лоша, с огромен хол и просторна трапезария и баня към всяка спалня. Накрая му предложи, ако иска да използва услугите на жената, нали се сещал, по-така услугите и му поиска малко пари назаем.

  Сега екзекуторът на дребния бизнес се беше отдал на размисъл. Бъдещият му зет беше абсолютен нехранимайко и склонен към всякакви пороци и недомислици, обаче познаваше проблемите на подчинените персонално. Пълното им незачитане като хора, което можеше да се разглежда като полезно качество. Беше висок и жилав, със симпатично лице и нехайството на човек, който е сигурен в  силата си. Такъв нямаше да се поколебае да нареди пред взора му внуци и то без да се бави много много. Жените не бягаха от такива мъже, не и след като веднъж им се подчинят. Да, младежът положително му харесваше! Имаше накъде да се развива и чудеса можеха да постигнат двамата. Толкова мухльовци се бяха наредили на опашката от желаещи да фалират, а Лидия няма да има вече  възможност да му ги предоставя на тепсия – проучени и обезкървени. Особено след като роди. Този беше идеален – не му личеше да има съвест, нито склонност към циврене, ако му покажат гладно дете. Или каквото и да е друга живинка.

  Следобед на вратата им се позвъни. Матей, пребледнял като платно и с разширени зеници, сякаш търсеше място за да припадне. Говореше някакви несвързани неща, че бил за материали когато бащата на Лидия пристигнал, че е станала ужасна грешка, защото друг се е представил за него и, че въпреки, че е трябвало да предупреди, че идва, не, Матей не се сърди и важното е нещата да се оправят и това глупаво недоразумение да се разплете. Лидия нищо не разбра, а баща й се показа по халат и потресен оглеждаше потния хилав субект, не по висок от метър и седемдесет, който носеше белезите на слабата си воля по цялото си протежение. Само защото му се видя интелигентно момче и защото Лидия беше по-бледа и от него, го прие в кабинета си. След около половин час разговорът беше приключил и сватбата беше отменена. Лидия беше склонна да поведе най-яростната си битка по този повод, но се стъписа пред надминаващата животинска ярост, която изразяваше цялото същество на стария. Не можеше да си представи какво би могло да изкара от релсите един толкова могъщ жонгльор с човешки характери като него.

 Колкото и да е силна една връзка, тя трудно преобразява консервативното човечество, камо ли до степен да захвърли хилядолетните си натрупвания на боклука. Далеч ли е от очите един човек, сърцето привиква с липсата му доста по-лесно. Накрая дойде време Лидия само да се подсмихва със смесени чувства на  далечната си идея да се омъжва далеч от дома. Фабриката на Матей последва пътя на останалите дребни производители, застанали на пътя на баща й. Апостол беше назначен за управител в нея и за дясна ръка на боса. Не се ожени за Лидия, все пак не всичко  в живота се подава на толкова чудовищни метаморфози, та да се очаква и романтичен край на подобно недоразумение.

 Матей продължи да пристига почти всяка седмица с букет цветя пред вратата на Лидия, докато това й писна и започна да се крие от него. Това не убягна от вниманието на баща й, нито го заинтригува фатално. Сега беше много зает да обикаля сам и дегизиран набелязаните си жертви, макар Апостол все повече да влизаше във форма за да го отмени един ден. Веднъж обаче се върна по-рано и се наложи той да отвори на подсмърчащия Матей. Покани го отново в кабинета си, защото на подобна агония трябваше да се сложи край. Покани и Лидия, за да се увери, че е превъзмогнала слабостите си. Тримата поговориха за общи неща като времето, цените на дървения материал и слънчевите изригвания. Накрая стария загаси пурата си в огромната топка кристал на масата и се изправи:

  - Трудностите да получите признание, такова каквото аз го разбирам,  са много, но има и едно облекчение, заради което си заслужава да ги преминете. Когато вземате наградата си, няма да се тормозите да мислите на кого да благодарите за нея, защото ще се окаже, че  всички само са Ви пречили. Затова сега аз Ви забранявам да стъпвате в повече дома ми, както и да се срещате с дъщеря ми,  а след време Вие ще изпитате удовлетворението да благодарите единствено на себе си, младежо. Лек ден!

Естествено и в тона  и в походката, с която напусна стаята отчетливо се подразбираше, че не вярва някога този ден да настъпи за наивния идиот, дръзнал да го обезпокои на собствената му територия…”