Усещането за щастие. Да се опитаме го разгадаем, та белким стане по-леснодостъпно. Не са много хората, познали това усещане. А само те биха помогнали в разгадаването на това усещане. Съдейки по разни изказвания, устни и писмени, и гледайки лицата и погледите - не, не са много! Никак даже. Често си мислим, че сме били щастливи някога при други обстоятелства, различни от сегашните, но интересно баш тогава, в онези различни обстоятелства, сме го пропуснали това усещане. В такъв случай били ли сме щастливи? Още по-глупаво е да се надяваме, че ще бъдем щастливи при други обстоятелства, различни от сегашните. А дали ще бъдем? М? Щастието е тук и сега, приятели! Тук и сега! Миналото щастие е оправдание, бъдещото - заблуда. Какво е това щастие, което не успяваме да изживеем тогава, когато го има? Щастие ли е? Много често, усещайки го, не го познаваме. А и ни се ще да го потопим в ядене, пиене, пушене. И го унищожаваме. Желанията ни се съсредоточават в тези дейности и щастието отстъпва...и си тръгва. Просто го заменяме с нещо по-осезаемо за петте ни сетива. Тия пет сетива надделяват и погубват това, което не успяват да регистрират. "Око да види, ръка да пипне". Еми затова ни липсва любов, затова ни липсва щастие, затова ни липсва Бог. Нема как да ги пипнем и видим.
    Щастието. Как се постига, какво му е нужно, за да го има? На първо място удовлетворение и благодарност за това, което е тук и сега. Тук и сега. Това, което си самият ти тук и сега. Без сравнения и без съревнование с неща и хора извън тебе самия. Без оценки и без външно одобрение. Това, което си ти самият. Това, което имаш в този момент, не в миналия, нито в бъдещия. Тези неща не се постигат отведнъж. Но са постижими. Щастието не е само дума. За да му бъде дадена дума, то най-напред се е явило като усещане. Не ли? 
    А веднъж стигнеш ли до него, познаеш ли го, вече знаеш, че е реално явление, вече знаеш как да го постигаш. И то ти е благодарно, че си го открил и те навестява все по-често и по-често. Неусетно идва време, когато определяш  себе си като щастлив човек и ти е все по-трудно да се поставиш в ролята на тези, които го отричат, живеейки в недоволство, завист, гняв, страх и тъпи оценки. Да! Щастието те дарява с увереност и смелост и страховете ти постепенно се смаляват и изгубват. Каква по-голяма награда от това? 
     Определяне на щастието: благодарност; усет към настоящия момент; прибиране в себе си; удовлетворение от всичко, което ти е дадено. Как ли се постигат тези съставки? Като се освободим от: сравнение с другите; съревнование с другите; оценяване на хора и събития (те са такива каквито са, не са нито добри, нито лоши); потребността от одобрение; от това какво впечатление правиш; от това какво ще кажат другите. Излиза, че е достатъчно да се освободим от едно единствено нещо - от влиянието на другите. За да бъдем себе си. Е затова малцина го познават щастието, щото не е лесно, иска се работа, работа със себе си. Защото наградата е твоето щастие, не нечие чуждо. Твоето!