Постинг
29.08.2014 10:53 -
Този залез.
Този залез е наш
и не трябва да бягаме
един към друг,
за да сме заедно.
Гледай покривите,
над тях се свежда червената истина
на летните дни;
ще станат после розови,
а после виолетови,
сини накрая
със сребристи лъчи
по крилата.
***
Но времето няма значение, знаеш,
живеем в тъмното на своите клепачи,
винаги там, винаги в плътното, топло очакване,
че сладките мигове за толкова вечни,
колкото всичката сладост в тях.
***
Този залез тук, казах – той е наш,
мъничка сфера с пречупени къщи,
с разцъфнали улици,
с толкова юлски мечти по асфалта,
на който ще спим -
един до друг легнали
с небе за одеяло,
блестящ хоризонт и меки коси,
които се сплитат
сякаш ръце са
с обърнати длани
и пръсти по-топли от ден.
***
Този залез тук е наш,
той е моето „тъмно“,
зад моите очи,
където те има винаги
и никога не забравям
как ухаеш
как се движиш
как говориш.
***
Някой ден и мен ще ме няма
(не вярваш?),
но не бива да плачеш,
ако пръв си отида.
Ще ида при тебе,
нямам друг дом,
назад зад очите
към моето нежно съзнание,
назад, зад очите,
при всичките залези,
които измислих за теб.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
