Или беше преди да падне снега. Със снега всичко става бяло, студено и еднакво. Може да се радват хората на снега, но аз им го давам целия за едни къси гащи и над 20 на сянка. Но ние българите сме шампиони по оплакване. Вчера четох изследване, че сме били над средното по свобода. Това е и моето впечатление, аз, дето съм повече оптимист, отколкото циник. Нещата се променят, но бавно. Окупирали университета. Окупирайте мозъците си. Казах на една приятелка, че ако има окупация, тя трябва да е безвъзвратно и себеотдайно противопоставяне на злото. Лао Дзъ казва, че малкото зло се акумулира, но и доброто също. Не може да крещиш за справедливост и в същото време да изневеряваш на приятелката си с друга, нали? На 6-ти изкукуригах окончателно от еснафщина и дивотия за момента, а на 10-ти си купих билет за Лондон. Как стават тия работи ли? Как може да си такъв мрънкалник? Такива дивотии чух през близките месец и половина (пък и какви видях), че вече не знам какво да мисля. Мога само да се радвам, че всичките тези цветове на живота ми се откриват малко или много. Май съм ви споменавал за скуката? Роднини – хем близко до нас, хем да искаш да ги пребиеш с камъни от чиста любов. Хайде сложете ръка на сърцето и кажете дали бихте имали общо с повечето от тях, ако нямате роднинска връзка. Лично аз не бих – срещнах такова сребролюбие, от което Плюшкин би се изчервил и такъв мързел, от който всеки би му станало неудобно. И това е само черешката на тортата. Уж отидох след 31-ви за малко по-положителни емоции, а намерих къщата студена откъм чувства и изпълнена с пръдливия въздух на ежедневието. Приятели – малко или много същия Х – единия си пие без да те викне, другия ти вика, че си навлек заради 30 сек. разговор при положение, че навремето буквално е бил всеки ден у вас. Чашата започва да се пълни. Случайни хора – дали у шофьора, който иска да прецака теб, искайки ти билета обратно или сервитьорката, която надписва сметката само защото си изскочил с приятел, който започва да се кандилка след 5-тата бира. Цигани – тук си извадете носните кърпички. Хипер тъжно ми стана че циганите, тези стожери на всичко извън цивилизацията са започнали да се социализират. Циганин на колело със светоотразителна жилетка? Ами сипете ми още 2-3, защото след толкова пак ще кажа същото. Обадих се да продавам колата. Единия циганин накрая ми вика: Женен ли си? Не. Имаш ли приятелка? Не. (Тук вече помислих, че отекох като цигански зет, че ще ме сватосва, а той..)Вика: знаеш ли език? Френски, английски. Заминавай натам, не си губи времето тук. Аз се усмихнах и викам – заминавам. Той си помисли, че се щуросвам с него. Наистина, хората, които не ме познават си мислят, че лъжа за невероятните обстоятелства, съпътстващи живота ми. А те просто се случват. Или аз съм прекалено голям психар, че да отделям зърното от сламата. P.S. Още редакция - отидохме на село. По цялата улица нямаше една къща със запалени светлини. Орехите седяха необрани. Емнахме се през нивата да гоним хоризонта. Хванахме параклис с хитроумно затваряща се врата и към 5 лв, стоящи на иконата (щом все още има такива места в България, скоро няма да погинем). Даже нямаше кучета, които да предават неизказаните псувни на хората, лаейки. Да, но какво мислите, че си мисля? Малко или много съм слушал класика, който казва че „’зoss the grass ain’t no greener..”