Постинг
21.09.2013 00:54 -
17,10,2012
Днес класната Иванова имаше среща с мама, направо вече ми писва- цяло лято, чета книги на АЕ и да ми казва,че нищо не мога , че нищо не зная , че не мога дори да чета- си е доста пресилено какво да направя, че когато ми каже името и аз си го забравям, как така просто си гълтам граматиката.
Интересно беше, че когато дойде при мен, след края на разговора им, тя ми говореше както никога досега. Тя май ми вярваше и този път не ме накара да обещая, а ме накара да повярвам ,ме мога. Даде ми един медец за да си оправя четенето и да започна да уча. в този момент сякаш страхът който имахкъм нея избяга, отпуснах се и всичко потръгна. Дори ме накара да се засмея по онзи странен начин когато съм нахъсана и инатът ми избава, а това значи,че ще го направя .
Днес имахме граматика, за да не носим всичко всеки час Иванова ги раздели на учебник и тетрадка и граматика, трябваше да правим един текст нещо да попълваме. На мен той ми се стори много лесен и го направих бързо, вдигнах ръка и тя ми даде да чета. В момента когато започнах всички млъкнаха и започнаха да ми се чудят, тогава Иванова се усмихна поти незабележимо и измрънка под носа си нещо от сорта :" значи можело. Най накрая повярвах в себе си и всичко започна да се подрежда.
Интересно беше, че когато дойде при мен, след края на разговора им, тя ми говореше както никога досега. Тя май ми вярваше и този път не ме накара да обещая, а ме накара да повярвам ,ме мога. Даде ми един медец за да си оправя четенето и да започна да уча. в този момент сякаш страхът който имахкъм нея избяга, отпуснах се и всичко потръгна. Дори ме накара да се засмея по онзи странен начин когато съм нахъсана и инатът ми избава, а това значи,че ще го направя .
Днес имахме граматика, за да не носим всичко всеки час Иванова ги раздели на учебник и тетрадка и граматика, трябваше да правим един текст нещо да попълваме. На мен той ми се стори много лесен и го направих бързо, вдигнах ръка и тя ми даде да чета. В момента когато започнах всички млъкнаха и започнаха да ми се чудят, тогава Иванова се усмихна поти незабележимо и измрънка под носа си нещо от сорта :" значи можело. Най накрая повярвах в себе си и всичко започна да се подрежда.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6
Архив
