(Великденска легенда)

То било отдавна, много отдавна - преди повече от две хиляди години.

Върху склона на един хълм израснал много голям храст. Овчарите водели там своите стада: рогати кози и кротки овце с мека вълна. И те, и животните често се криели под храста, за да не ги мори лятната жега. Криели се и от дъжда, и от бурята. Това не се харесвало на храста. Заскърцал с клонките си той, зашумял с листата си.

-        Махнете   се,  махнете   се,  дотегнаха   ми   тия бездомници!  Кой   откъдето   завърне,  все   при   мен   се мушка!

Чул го един ангел, минаващ наблизо. Божият помощник търсел заедно с пастирите изгубеното им в мъглата агънце. Ангелът се натъжил и разказал случката на Господа. Разгневил се Господ.

-        Добре - рекъл Той, - отсега нататък никой не ще седне под сянката на храста, никой не ще приближи до него.  Нито човек,  нито животно!И направил Господ да израснат остри, твърди бодли по клонките на горделивия храст. Те прогонили всички - хората и животните.Храстът бил доволен. Не знаел той, че е наричан „трънливият храст" и че расте забравен от целия свят.

Минали   повече   от   тридесет   години.    В   град Йерусалим хванали и осъдили на смърт Иисус Христос, Сина Божи, нашия Спасител. За да Го мъчат и да Му се подиграват, сложили на главата Му венец от трънените клонки на горделивия храст. По челото и по слепоочието Му потекла Неговата свята кръв. Колко тежко му било на храста в този ден, когато неговите бодли измъчвали Самия Иисус! Какъв срам и ужас изпитвал той! Цял облян в студена роса, треперещ, храстът зашепнал:

-        Боже, смили се над мен!  Боже,  прости!

Иисус,    вече   на   кръста,    погледнал   надолу   към Своята плачеща Майка и казал:

-        Помоли се Богу за този храст. Той се измъчва, защото тръните му Ме бодат жестоко. Толкова голямо било Неговото милосърдие, че дори и в часа на най-страшните Си мъки пожалил един обикновен храст! Слязъл тогава небесен ангел върху хълма и докоснал храста:

-        Бодлите ти не могат да изчезнат, ала Бог все пак се смили над теб.  Бели пролетни цветове ще те покриват всяка година по това време и ще скриват за няколко дни грозните ти тръни. Хората и птичките ще ти   се   радват,  а   ти   ще   приличаш   на   бяло   облаче,спуснало се на земята.Тъй станало,  така е и до днес.

(Преразказал Димитър КОРУДЖИЕВ)