Видяното през мен :: Алфред Щиглиц

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.01.2012 00:14 - Алфред Щиглиц

Автор: sarcezlatna Категория: Изкуство

Прочетен: 6504 Коментари: 9 Гласове:

Последна промяна: 13.01.2012 00:35

И без друго бях решила този ден (моят рожден) да отбележа с постинг съдържащ любими фотографии от Алфред Щиглиц. Представете си, какво беше удивлението и радостта ми, когато открих, че той също е рожденик на този ден – 1 януари 1864 по нов стил е точно 13 януари. Приех това съвпадение като мил подарък и сега продължавам с още по-голяма убеденост в избора си на тема отбелязваща днешния фатален ден :)

Защо обичам Алфред Щиглиц? Определено не е, защото съм прочела името му в класацията топ 10 на най-скъпите фотографии в света.

Снимката "Ръцете на Джорджия О`Кийф", направена през 1919 година е продадена през 2006 година за 1.472 млн. долара.

Не и защото е смятан за месия на модернизма, който успява да утвърди фотографията като изкуство, равнопоставено на живописта и скулптурата. Не и защото е евреин. Не, при цялата му интересна житейска и творческа биография, с която можете да се запознаете тук macropic.net/Stieglitz.html, или пък заради цялата пикантерия на отношенията им с Джорджия О"Кийф - втората му съпруга, по-млада от него с цели 24 години, статия по темата тук www.capital.bg/light/neshta/2011/12/14/1429862_skupa_moia_skupi_moi/

При известността му на фотограф с чието име е свързана цяла епоха в американската фотография (към школата възглавявана от Щиглиц принадлежат Едуард Стейхън, Гертруда Кезбир, Кларънс Уайт, Юджин Смит, Пол Странд)   Пръв от фотографите снимал в дъжд, в сняг и нощем. Истински експериментатор на своето време. Съзнателно снимал в различни ракурси, при което се получавало ново предаване на перспективата и формата на обекта. Защитник на "чистата фотография" - всеки сюжет показан така, както може да го покаже фотографията, е по-ценно художествено произведение, отколкото подражанието на живописта, гравюрата или рисунката.



Негови са следните думи:

"Искам да ви обърна внимание на най-голямото заблуждение за фотографията - терминът "професионална" се използва за успешни, по общо мнение снимки, а терминът "любителска" - за неудачните. Но почти всички велики снимки се правят и винаги са се правили от хора, следвали фотографията в името на любовта и съвсем не в името на успеха. Терминът "любител" предполага човек, работещ в името на любовта, затова общоприетата класификация очевидно е грешна."


Всичко това е напълно достатъчно, за да изпиташ възхищение, вярно, но не това ме впечатли, не това ме накара да запиша името му в списъка с талантливи хора, пред които искрено се прекланям.

Обичам да наблюдавам човешките ръце. Някой твърдят, че очите на човека отразяват най-точно душата му, че там тя ни го разкрива. Аз лично смятам, че ако очите са в състояние да заблудят, ръцете никога не могат. Те са показаната истина за всеки човек. Винаги съдя за хората по техните ръце. Обиквам ги заради тях или ги отхвърлям категорично завинаги, но помня ръцете им до най-дребни детайли, дори да съм забравила лицето.

Точно по тази линия на ръката ме плени завинаги Алфред Щиглиц. Той е направил едни от най-вълнуващите фотографии на ръце. Ръце, които говорят, които вълнуват, които обичат страстно, които страдат и танцуват, молят се или се покоряват в своята безпомощна нежност. За мен тези снимки се превърнаха в най-обичани образи, наблюдавам ги като израз на съвършен код без думи, толкова просто, толкова магнетично красиви, запечатали с жест образа на любовта



Когато ми е докривее или съм уморена от лъскавината и крясъците на шарения ни свят, обичам да се потапям с очи в черно бялата тишина на това блаженство - фотографиите на Алфред Щиглиц.


















                още един любим линк:                           theworldofphotographers.wordpress.com/2011/05/05/alfred-stieglitz-photographer/

                             Честит рожден ден!