Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2007 17:26 - Вислава Шимборска
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 13172 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 20.03.2009 18:20


Да напишеш автобиография


Какво е необходимо?
Необходимо е да напишеш молба,
и към молбата да приложиш автобиография.

За да откъснеш вниманието от това колко си живял,
е добре автобиографията да е кратка.

Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.
Променяш пейзажите в адреси
и несигурните спомени в точни дати.

От всичките любови е достатъчна само брачната,
и от всички деца само тези родените.

По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.
Пътувания - само ако са в чужбина.
Принадлежността към едно какво, но без защо.
Хвалби без мотивация.

Пишеш все едно никога не говориш със себе си
и се отбягваш.
Отбягваш кучета, котки и птици,
евтини украшения от миналото, приятели и мечти.

По-добре цената, отколкото стойността
и заглавието вместо съдържанието.
По-добре номерът на обувката, вместо това къде отива
онзи, за който те вземат.

Добавяш снимка с ухото да се вижда.
Формата има значение, не това което чува.

Какво се чува?
Шума на колите мачкащи хартията.




Забележка: преводът е от итал. 

превод: tristessa 

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=22184

...

Три най-необикновени думи

Щом изричам думата Бъдеще,
първата й сричка вече отминава в миналото.
Щом изричам думата Тишина,
погубвам я.

Щом изричам думата Нищо,
създавам нещо, което да се побере не може в никакво небитие.

превод: Kehlibar 

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=42441

...

Разговор с камъка 

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Искам да влезна в твоята вътрешност,
да се огледам наоколо,
да те поема като дъх.

- Иди си - казва камъка. -
Аз съм плътно затворен.
Дори разбити на части
ще бъдем плътно затворени.
Дори стрити на пясък
никого не ще пуснем.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Идвам с чисто любопитство.
Живота за него е единствен шанс.
Имам намерение да се разходя през твоя замък,
а после да посетя още и листа и капка вода.
Малко време имам за това.
Моята смъртност би трябвало да те трогне.

- Аз съм от камък - казва камъка -
и по необходимост трябва да съм сериозен.
Отивай си.
Нямам мускули за смях.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Чула съм, че в теб има големи пусти зали,
не видяни, красиви напразно,
глухи без ехо на ничии стъпки.
Признай си, че сам ти малко за това знаеш.

- Големи и пусти зали - казва камъка -
но в тях няма място.
Красиви, може би, но извън вкуса
на твоите бедни чувства.
Можеш да ме познаеш, никога не ще ме узнаеш.
С цялата повърхност се обръщам към теб,
а с цялата си вътрешност лежа обърнат.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Не търся в тебе приют завинаги.
Не съм нещастна.
Не съм бездомна.
Моят свят си заслужава да се върна.
Ще влезна и излезна с празни ръце.
И за доказателство, че наистина съм била,
няма да дам нищо освен думи,
на които никой няма да повярва.

- Няма да влезнеш - казва камъка. -
Липсва ти чувство за участ.
Дори поглед изострен до всевиждащ
за нищо няма да ти послужи без чувство за участие.
Няма да влезнеш, едва имаш намерение за това чувство,
едва зародиш, само въображение.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.
Не мога да чакам два хиляди века
за да влезна под твоята стряха.

- Ако не ми вярваш - казва камъка -
обърни се към листа, ще ти каже същото, което и аз.
Към капката вода, ще каже както листа.
На края запитай косъм от собствената си глава.
Смях ме напушва, смях, огромен смях,
който да се смея не умея.

Чукам на вратата на камъка.
- Аз съм, пусни ме.

- Нямам врата - казва камъка. 


превод: sradev 

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=45520

...

НЯКОИ ОБИЧАТ ПОЕЗИЯТА

Някои -
обаче не всички.
Даже не повечето, а по-малко.
Без училищата, където я учат,
и без самите поети,
такива ще са едно на хиляда.

Обичат -
но обичаме и пилешка супа,
обичаме комплиментите и синия цвят,
обичаме старото шалче,
обичаме да браним своето,
обичаме да галим кучето.

Поезията -
а що е то поезия.
Много са колебливите отговори
на този въпрос досега.
А аз не знам и не знам и пак се държа за нея
като за спасителен пояс.

...

РАДОСТТА ОТ ПИСАНЕТО


Защо тази написана сърна скача покрай тези написани дървета?
За глътка написана вода от извор,
чиято повърхност ще копира нежната и муцунка?
Защо вдига глава; да не би да чува нещо?
Изправена на четирите си тънки крака, взети от действителността,
тя наостря уши под пръстите ми.
Тишина-тази дума също изшумолява по листа
и разтваря клоните,
които са израстнали от думата "дървета".
Застинали в очакване, готови да се втурнат върху белия лист,
буквите имат лоши замисли;
хваната в лапите на подчинените изречения,
те няма да и позволят да се отскубне.

Всяка капка мастило крие в себе си подкрепление
от ловци със зорки погледи зад мерниците,
готови всеки момент да се изкачат по наклонения химикал
да обградят сърната и бавно да се прицелят.

Те забравят, че това тук не е реалният живот.
Други закони, черно на бяло, властват.
Мигването на око ще продължи толкова, колкото аз реша
и, ако искам, то ще се състои от малки вечности,
изпълнени с куршуми, чийто полет е прекъснат посредата.
Нищо никога не ще се случи, освен ако не кажа аз.
И лист не би се скършил без моето благоволение.
Дори и стрък трева не би се свел под точката на това малко копито.

Има ли тогава свят,
в който над съдбата да властвам единствено аз?
Време, което оковавам с веригите на знаците?
Съществуване, което става вечно по моя заповед?

Радостта от писането.
Способността да съхраняваш.
Отмъщение на една смъртна ръка.

...

Лук

Друго нещо е лукът.
Няма си вътрешности той.
Открай докрай си е лук,
чак до луковитост.
Луковиден отвън,
лучен до сърцевината,
може без никакъв ужас
да си надзърне в душата.

В нас - чуждестранност и дивост,
едва прикрита от кожата.
Подземно царство на медицината,
анатомия неудържима.
А в лука - пак лук,
не черва и стомах неудобен.
Той е гол многократно,
чак до глъбта си себеподобен.

Бит хармоничен е лукът,
лукът е сполучлива творба.
В първата крие се втора,
под едната обвивка - друга,
в следващата - поредна,
трета, четвърта, пета...
Центростремителна фуга.
Ехо, надиплено в хор.

Лукът е нещо велико:
най-изящният корем на света.
Сам с ореоли обвива
своята собствена слава.
В нас - тлъстини и артерии,
нерви и слуз, и секрети.
Лишени сме от идиотизма
на съвършенството.

Превод: Иван Вълев

http://shtyrkel.net/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=7192

...

Мъжко стопанство

Той е от тези мъже, дето всичко си вършат самички.
Трябва да го обичаш със все шкафчета и полички.
С онова, което е в тях или навън се подава.
Няма вещ, която съхранение не заслужава.
Чукчета, клещи, длета и свредели, и епруветки,
гвоздеи, шнурчета, дюбели разни, някакви четки,
тубички от лепило, колекция камъни речни,
менгеме и наковалня, бурканче с тайнствена течност,
стар будилник, край него - всичките извадени части,
мъртъв бръмбар в шишенце, флакончета, смазки и пасти,
летвички къси и дълги, уплътнения, кламери,
три пера от водна кокошка от езерото Мамри,
няколко тапи от шампанско, затънали във цимент,
две стъкълца, потъмнели при някакъв експеримент,
плочки, дъсчици и гумички, картончета дребни,
които били са или пък ще бъдат потребни,
ключове цяла дузина, кожа, ръкави от дрешка,
някакви дръжки за нещо, и прашка съвсем момчешка...
Да изхвърлим - попитах - част от богатството прашно?
Този, когото обичам, изгледа ме страшно.

превод: Иван Вълев

http://shtyrkel.net/forum/?act=articles&CODE=03&id=7208


...

Първата любов

Казват,
че първата любов е най-важна.
Това е много романтично,
но не е моят случай.

Имаше между нас нещо и нямаше,
ставаше и си отиде.

Не ми треперят ръцете,
когато попадам на разни подаръчета
и на свитъка със писма, завързан
                                                със шнурче -
да беше поне със панделка.

Срещата ни - единствена след години
беше разговор между два стола
край студената маса.

Други любови
чак досега дълбоко
                                дишат във мене.
Онази е вече без дъх - как да въздъхне.

...

Снимка от 11 септември

Скачаха от горящите етажи долу -
един, двама, още няколко
от по-високо, от по-ниско.
Снимката ги остави живи,
а сега ги държи
над земята към земята.
Всеки е още цял
с лично свое лице
и добре съхранена кръв.
Има достатъчно време,
за да се развеят косите,
а от джобовете да изпаднат
ключове и дребни предмети.
Те са още в прегръдката на въздуха,
за тях тепърва ще има място.
Само две неща мога да сторя за тези хора:
да опиша този техен полет
и да не добавям финално изречение.


превод: Силвия Борисова

http://liternet.ida.bg/publish6/vshimborska/index.html










Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - :)
27.01.2007 07:35
чела съм ги, но пак ми беше приятно
цитирай
2. pafka - нали:)
27.01.2007 16:31
особено при тази свобода от някои зависимости;)
цитирай
3. анонимен - heh
27.01.2007 21:51
;) Nezavisimost!

M.
цитирай
4. ufff - Bravissimi
30.01.2007 10:18
преводачите
цитирай
5. eleni - ...
22.08.2007 22:38
Луковиден отвън,
лучен до сърцевината,
може без никакъв ужас
да си надзърне в душата.

***
Казва толкова много
цитирай
6. pafka - жестока е тя,
22.08.2007 22:46
без дъх съм като я чета...
цитирай
7. eleni - аз като я четох за първи път
22.08.2007 22:53
и не повярвах. Викам си, не, не може, така простичко, толкоз леко...

А това за Мъжкото стопанство ме докара до сълзи от смях, пратих го, като го четох нявга, на безброй приятели мъже и като се присетя още го пращам тук-там. Любимият не е от таз поредица, но това не пречи да оценявам образа. Велика.
цитирай
8. pafka - сигурна съм, че без особено затруднение
22.08.2007 23:04
всеки патил мъж би могъл да изготви един списък със съдържанието на женското стопанство,

но нейсе :))

обичам точно такова писане:
с малко - много;
с наглед прости думи - яко да забива кола
цитирай
9. анонимен - много е хубава и тази нарисувана ...
04.11.2009 17:47
много е хубава и тази нарисувана сърна!
мира д.
цитирай
10. pafka - радвам се,
04.11.2009 18:16
че си хареса :)
цитирай
11. анонимен - Четете
11.03.2012 00:34
Четете преводите на Искра Ангелова.Преподава в Софийския университет.Изключителен преводач,предава усещанията много истински,поезията звучи много български.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 583234
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1667
Архив