Осъзнаването на нищожността пред грандиозното в света около теб пробужда възхита към това оттатък. Въпроса кое е то и какво представлява занимава умовете ни независимо от възраст, пол и раса. Има ли неписани правила и достатъчно ли са написаните, има ли скрито, или всичко е прекалено на показ- все въпроси, които понякога изкарват някому много пари, а другаде предизвикват войни. Отговорите делят мъже от жени, раздвояват личностти, разпиляват мечти. Следователно Бог не е в отговорите! Силата на Съзидателното е не в това да разпилява, а да твори, а творба се ражда тогава, когато имаме хармонично съчетаване на завършени индивидуално елементи. Започвайки първо от себе си, пробуждаш Божествено заложения потенциал и е крачката, без която е невъзможно постигането на истинската религия и нейното пълно изживяване- тази част, наречена без име, обединяваща и даваща всичко на всички, като едното Слънце. Тогава ставайки път към Източника, ти самият си извор на живот, светлина и сол за хората около теб, ще бъдеш сам и ще се уподобиш на Богу, според както е речено преди вековете. 

         Преминавайки отвъд себе си, цел постигане не на покой, а на динамика в трансформацията на милиони други е мисията на водача в духовното. Съчетаването на уникално с неповторимо, хармония и красота в невидимото е акта на следващия ден, на Безкрая- хуманитарно и божие в едно, мисия по- велика от прокламирането на проклятия по адрес на дявола, молене по седем пъти на ден, небръснене и носенето на прекалено много черни одежди, или от самохипнотичната медитация. А кога започва всичко това- в миг по- малък от времето да го помислиш, в близост по- къса от следващия ти дъх, в акт на сърцето да откликне “О!”- случва се промяната и вече Светът не е същият. Кое спира- страхът от промяната, неверието, липсата на синаповото семе, което може да премести планината от проблеми, защото удобно свикваме с тях, пречи мнението на обществото, което също не иска да се променя, продължава да боледува и да мрънка, защото получава своето внимание подобно на пеленаче от майка си. Но не омръзва ли на всички ни да сме майки на всички си? Излизането от кръга на смъртта е в промяната на старото с ново, пълна ликвидация на наложеното до сега без замяна назад- вдигайки поглед към Небосклона, ще виждаш Източника винаги над себе си и никога не би погледнал повече вълните на морето, в което потъна дори Христовия ученик Петър.

         Доверието в невидимото е динамото на новия религиозен опит, преоткрит от пишещия редовете и съзрял закона на Създателя. Красиво е да говориш за Него без да му слагаш етикет, да подаваш ръка независимо дали ще я хване друговерец, или ще я дърпа твой сърат. Воля на Стоящият зад несъзримото е хармоничност в любов един към друг. Всичко останало е грехота- това да мърморим за волята на Господ, или за Писанието, за видовете книги, тяхната стойност, или нечия нищожност, делата на институции и бездействието на служители- приказки еквивалентни на земна маса, като тази на чакъла- ситни камъни без стойност, поквара по- мазна от развалената храна на градското сметище- царе сме на боклука! А всред това е перлата, образувана от внезапния порив към промяната, но дали ти ще я откриеш в самия себе си- въпрос за всеки неупоен от миризмата на истинския разврат- не този, който заклеймяват пасторите, а този на деградацията на ценността да обичаш. Откривайки вътре прошката и доверието като сила за собствено израстване, вярвайки с мир (на днешен език означава липса на стрес) и с радост, с тези плодове срещу теб няма да има закон, нито укор, нито виновен. Това е истинското изживяване, което продължава цял живот, за полза на целия свят около теб и в отдаване почит към Олтара на спасението, побит на Земята между разбойниците, очистващ ни с кръв пролята от Творческата любов, в която няма съмнение и омраза. Един е Даващият и пътя се състои само в това- да приемаш, без да се объркваш, да предаваш без да спориш, да си щастлив и спокоен и само да вярваш и обичаш- всичко останало следва естествения ритъм на Вселената, а ти го слушай- това е опит, това е Пътят.

автор: Sandi Petrov