Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2018 09:00 - Горуня самоубил ли се е
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                       60 години от заговора срещу бившия Първи


Кои са опонентите на бившия, вече покоен партиен и държавен ръководител Тодор Живков, управлявал несменяем над три десетилетия? Кои и какви са дръзналите срещу властта тогава - демократи, сталинисти, наивни оптимисти... Отговор „Преса“ ще потърси в поредица публикации. Днес представяме най-известния заговорник срещу режима на Живков - Иван Тодоров-Горуня, организатор на мащабен заговор, в който се твърди, че са участвали 105 души.


                                          Самоуби ли се Горуня?


                                    Автор: Аделина Делийска (Преса)


След като подготви (Тодор Живков, б.а.) идейния разгром на партията, се започва физическата кървава разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам“.

Това е откритото предсмъртно писмо на Иван Тодоров-Горуня, намерено до трупа му на 8 април 1965 г. Той е организаторът на най-големия заговор срещу властта в най-новата българска история. Участниците в него според Държавна сигурност са общо 105 души.


Шест десетилетия след кончината на Горуня, няма еднозначен отговор на въпроса самоубил ли се е той, или са го „самоубили“, както казват земляците му от Горна Кремена.


                            Когато в Москва вали, в София отварят чадърите

това е популярен ироничен израз от недалечното ни минало, образно илюстриращ времето, когато е готвен заговорът срещу тоталитарната власт на Живков.


На 14 октомври 1964 г. в Москва от власт е свален Никита Хрушчов (начело на СССР, генерален секретар на ЦК на КПСС от 1953 до 1964 г., наследник на диктатора Сталин). Новото ръководство на КПСС начело с Леонид Брежнев поема, без да го афишира, курс към частична реабилитация на Сталин. И точно тогава поддръжниците на Йосиф Висарионович у нас решават, че е настъпил удобният момент да свалят Живков. Но не за да демократизират партията и държавата, както по това време се правят опити първо в Унгария, а по-късно и в Чехословакия. А за да върнат „правоверния“ комунизъм на силно леви позиции. В този смисъл е странно твърдението, че Горуня и неговите сподвижници били демократи, защото се борели срещу режима на Живков. Да де, ама от какви позиции?!


„На 6 март 1965-а Държавна сигурност установява, че ръководител на готвен заговор срещу Първия е членът на тогавашното правителство Иван Тодоров-Горуня“, пише в аналите на службата според остатъците от досието му. През февруари същата година при шефа на Софийското градско управление на МВР ген. Съби Стефанов отишъл полк.Цанко Цанков, с партизанското име Бончук, който разказва, че заговорниците му поставили задача да вербува ген. Стефанов за целите на преврата и да получат подкрепата на милицията. Според някои обаче точно Бончук е бил издайникът на готвената акция.


Има и други версии, недоказани точно колкото и гореописаната. Според втора - пробивът е дошъл от Пловдив, според трета - от сътрудничка на ДС. Генералът от МВР Стефанов обаче побързал да докладва за организацията на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Дико Диков и първия му заместник Ангел Солаков. Те от своя страна веднага съобщили всичко на бившия Първи. Ето какво пише в спомените си Ангел Солаков: „Направи ми впечатление, че Тодор Живков посрещна новината с голяма тревога. Той нареди да оставим всичко друго и всеки ден да го информираме за направеното от нас по повод на сигнала“.


                                        Така се слага началото на


контра-разузнавателната акция „Дураци“ за която се твърди, че разкрива най-сериозната конспирация срещу властта през комунизма. Горуня по онова време бил на 49 години, член на ЦК на БКП и началник на „Главно управление на водите“, имал ранг на първи зам.-министър. Бил политкомисар на партизанския отряд „Гаврил Генов“, действал в Северозападна България по време на Втората световна война.


Роден е на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Занимавал се с каменоделство. Бил член на РМС (Работнически младежки съюз), на БРП (Българска работническа партия) до 1939 г. За своята политическа дейност като убеден комунист през 1943 г. е осъден задочно на смърт, като преди това имал друга присъда от 7 години и 5 месеца лишаване от свобода по Закона за защита на държавата. Пращат го в затвора в Сливен, но успява да избяга през 1941 г. и тогава през септември става първият партизанин от Врачанско. Богатият му партиен опит по онова време го превръща в изключително популярен и обичан от местните човек. И недолюбван заради железните си принципи по отношение на правата партийна вяра от комунистическата управа. Любопитна подробност например е, че той смятал Живков за масон, защото се срещал често с представители от Запада и опитвал да прокарва техни идеи тук, свидетелства неговият ятак Петко Цонев.


                         Тиранин не се сваля с мирни средства


казвал приживе често Горуня. Своите идеи за преврат най-напред той споделил с бившия си партизански ръководител Цоло Кръстев, по онова време на дипломатическа служба. Двамата решават да привлекат на своя страна военни и предимно съратници от партизанския отряд „Гаврил Генов“. Те обмисляли да свалят Тодор Живков на съботен пленум на партията на 14 април 1965 г., разказва впоследствие генерал Цвятко Анев. Идеята им била да арестуват бившия Първи, новият ЦК на БКП да стабилизира броженията сред привържениците на властта. А самият Анев да овладее партийния дом и охранителите на Живков. Командирите на армии трябвало да бъдат арестувани и заменени с офицери от заговора под ръководството на полк. Велчев. Възложено е на полк. Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС да блокира летищата и да спира полетите на бойни самолети.


Заговорниците били внимателни, срещали се тайно и си говорели на конспиративен език, изобилстващ предимно с медицински термини. Например когато трябвало да се срещат, си казвали, че „малко кашлят“ и се нуждаят от лечение. Горуня наричали Доктора, а полк. Велчев - Болното момче, и т.н. Въпреки всичко това, скоро след като ДС започва операция „Дураци“ срещу тях, те усещат, че органите на властта дишат във вратовете им и са разкрити. Подозренията им се засилват, когато по поръка на Тодор Живков в „Работническо дело“, тогавашния партиен орган, излиза остра критична статия срещу Горуня. По този повод Иван Тодоров поискал среща с партийния и държавен ръководител. И след нея, на 5 април 1965 г., споделил на ген. Анев, че са разкрити. Генералът веднага унищожава всички документи на организацията и списъците на участниците, а двамата сподвижници имат намерение да забегнат зад граница, без да предупредят никого от останалите заговорници. От ДС обаче вече били по следите им и с монтиран подслушвател във фуражката на генерала успяват да осуетят бягството. На 8 април го арестуват. Същия ден в 4 ч. сутринта куршум от пистолет ТТ слага край на живота на Горуня. По заповед на ЦК е погребан тихомълком в родното му село. Следват арести, съд, затвор, чистки, уволнения и санкции за партийни членове, споделяли идеята за сваляне на властта.


През 1965 г. Тодор Живков вади ДС от МВР и я прави комитет, подчинен на Министерския съвет, за да има пряк контрол. Това става веднага след опита за военен преврат на групата на Горуня.


А онези от заговорниците, които доживяват до 15 юни 1990 г., получават реабилитация от военната колегия на Върховния съд.

                                В Горна Кремена вярват, че е бил ликвидиран


В родното село на Горуня не вярват на версията, че се е самоубил, а мнозина, предимно от по-младите, не знаят нищо за него. Повечето хора са объркани, обезверени и предпочитат да не коментират събитията отпреди шест десетилетия, когато именитият им съселянин бил важен човек в държавата и в БКП и мнозина се надпреварвали да се отъркат о него.


Ефросина Фърцеловска е бивш кмет на Горна Кремена (Врачанско), член на партията столетница от близо 50 години и един от организаторите на панихидата, организирана в памет на Горуня в началото на този месец. „Преди в селото социалистите бяхме 120, а днес сме само 12. Не сме единни в мнението си за смъртта на Иван Тодоров - едни вярват, че не се е самоубил, а други - че е. Аз съм убедена, че е бил убит.“ Тя била 13 години кмет на селото и по нейно време през 1990 г. е направена есхумация на трупа.


„През 1990 г. на гробищата дойдоха военен прокурор, професори лекари и други специалисти. На един картон вадиха и редиха кост по кост останките от мъртвия, черепа също. Така се видя, че прострелването е било отляво, а не отдясно, както гласи официалната версия. Иван приживе не беше левичар. От устната му кухина пък извадиха 6 златни зъба, които аз предадох за синовете му на роднини. И после си го погребахме отново“, разказва от първо лице Фърцеловска.


Родната къща на някогашния водач на партизанския отряд „Гаврил Генов“ пустее с потрошени джамове, няма входна врата, а външната мазилка е олющена. Три години след смъртта му през 1965 г. земният свят напуска и майка му, казват, съкрушена от мъка по чедото си. Няколко месеца след нея край на живота си слага съпругата му. Намерили я обесена на греда в къщата.


Беше най-уважаваният човек тука, а после стъпиха срещу него. Така простичко и ясно негови съселяни формулират причините за нещастията, почернили семейството на Горуня. След смъртта му неговите доскорошни червени съратници изгонили фамилията от единственото им семейно жилище, което било държавен апартамент в столицата.


През 1947-1949 година той основал стопанството ТКЗС (трудово кооперативно земеделско стопанство) в Горна Кремена. Малко преди кончината си, заявил пред доверени свои съселяни: „Срам ме е вече да си идвам тука, защото майка ми и всички други пенсионери вземат едва по 25 лв. пенсия.“


„Хората го обичаха, но години наред след смъртта му се страхуваха да кажат, че са горнокременчани“, продължава спомените си бившата кметица Фърцеловска. Дори след 10 ноември 1989 г. на първата панихида в негова чест никой от поканените социалисти не посмял да се качи на импровизираната селска трибуна. Тази година пък от големците в соцпартията дошъл само врачанският депутат от БСП Георги Божинов. Лидерът Михаил Миков бил помолен да дойде, обещал, ама после се оправдал с пореден форум в столицата.


В селото намерихме Милка Стоянова, снаха на политзатворниците Марин и Кръстана Кръстарски. Жената с видимо тревожен поглед и напрежение сподели, че близките  винаги са говорили с респект и огромно уважение за Горуня. „Но на погребението им забраниха да ходят, цялото село беше заградено от джипки на милицията. Ние не вярваме да се е самоубил.“


Така мисли и Софрона Иванова, чиято баба била близка с Горуня и негова ятачка. „По онова време тук всички го обичали. Пък и кременчани не се страхуват много, затова не вярваме да се е самоубил. Но и не се надяваме, че истината за него някога ще види бял свят. Всичко е унищожено, документи, снимки...“, обобщава тъжно философски мислите на повечето си съселяни възрастната жена.





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3629483
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031