Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2018 09:08 - „Българите (във Византия) станаха независими по времето на Ираклий (622 г.)“ Император Константин Багрянородни
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.07.2020 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от: Кубрат, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, София, 138 стр. Цена 6 лв. 0.190 kg.

https://www.book.store.bg/p157601/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39099#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

https://bgkniga.bg/shop/кубрат/

image

Кубрат, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Кубрат, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, 25.06.2019, София, 178 стр. Цена 15 лв. 0.224 kg.

https://www.book.store.bg/p255381/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/kubrat.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51787#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

image

Триумфът на Ираклий

Писмата от Кубрат идваха непрекъснато. Логотетът на дрома беше организирал постоянна поща от Пантикапея до Константинопол. Използваха се търговски плавателни съдове, които напускаха всеки ден пристанищата в двете посоки. Операцията на Кубрат в Бохемия беше огромна радост за Ираклий. Показваше му нерушимото приятелство с кутригура.

През 625 година дойдоха пратеници на евталитите от Гиркания и шпиони от двора на Баян и донесоха на Кубрат, че Баян е умрял, че персийският цар сключва с наследника му договор за съвместно нападение на Цариград. Неговият пълководец Сарвараз ще нападне откъм Азия, а авари, българи, славяни и гепиди ще нападнат от запад.

Това не беше неочаквано. Баян беше най-умният човек, който аварите някога са имали, и той сам замисляше този ход – координирано нападение на Цариград от Азия и Европа. Само че не му беше съдено да види резултата.

Ираклий се разхождаше вечерта на балкона на двореца си. В залата имаше много народ. Бяха дошли братята му и братовчедката му Мартина, към която той изпитваше все по-силно и по-силно желание. Но сега мислите му бяха другаде. Целия ден посрещаше пратеници, разговаряше с министри… Издънката на Баян, както я наричаше един византийски поет, все още привличаше българи вън от Велика България за осъществяване на своите намерения. Как да откъсне тези българи от аварите? Занятията по логика в школата помагаха. Той нахвърли варианти, правилни или не, и започна да обсъжда предимствата и недостатъците им. Накрая остана само един единствен: да сключи договори с подвластните на аварите българи и със зависимите българи в Европа, съгласно които в решителния момент на нападението на Цариград те да отстъпят. В замяна на това Ираклий ще им гарантира с договор независимост от Византия. Това нямаше да ги изложи на произвола на аварите, както това би станало, ако открито въстанеха. Много виждаха в този ход отчаяние, но империята не за пръв път трябваше да отстъпи, за да оживее и след това да си възстанови загубеното. Те така и така бяха престанали да събират данъци от българите.

Пратениците към подвластните на аварите българи отпътуваха. Преди да дочака отговора, Ираклий прегледа войските в Адрианополис, раздели ги на три части: едните изпрати да пазят столицата. Втора част предаде на брат си Теодор и му заповядва да се бие срещу Шахин. Оказа се, че Шахин води новобранци и когато се сблъсква с Тодор, Тодор спечели битката. С третата част Ираклий лично се готвеше да потегли към Лазика. Той официално призова в палата патриарх Сергей и архонтите, а останалата част от народа - в хиподрума пред двореца. Излязоха на балкона и Ираклий им предаде децата си, Евдокия и Константин, предаде и на патриция Бонос управлението. На следващия ден тръгна през Евскинския понт[1] и Лазика[2] за Персия.

Беше 622.

Старият замисъл беше приведен в действие. Кубрат напредна към Дербенсткия проход и ангажира голяма армия на персите срещу себе си. Другата войска на Шахин беше ликвидирана от Тодор. Научавайки за това, персийският цар Хорзой се разгневи срещу Шахин. А Шахин от отчаяние падна болен и умря. Така че за поход към Константинопол оставаха много малко войници на Сараваз – не повече от 3 000.

Наследникът на Баян обаче стигна до Цариград с 30000 войници и надменно обяви на гражданите „да вземат само живота си“ и да напуснат града, както Баян беше заявил това някога, когато превзе Сирмиум. Авари и българи бяха съоръжили обсадни машини, изкопаха ровове около стените и водеха настоятелна война с цел да превземат участъци от стената и влязат в града. На азиатския бряг след три дена дойде Сариарав с 3 000 перси. Всъщност това беше без значение – те нямаха кораби да преминат Босфора. В града имаше 12 000 редовна войска, арменци и не по-малко от половин милион народ. Складовете бяха пълни с храни. Индустрията на града функционираше. Морските връзки не бяха прекъснати. Големият проблем беше чумата, която вилнееше от 10 години. Спуснаха се и славяни с безброй лодки по Струма, Места, Еврос и направиха опит през Златния рог да преодолеят стените. Това, разбира се, не беше проблем за бойните кораби на града и славяните след много жертви бяха отблъснати. След оттеглянето на славяните стана чудото: оттеглиха се и българските войски! Ядрото на аварите бяха 7 000 и те побързаха да преминат през българските територия в Илирик преди да им бъде затворен пътят. Преди да потегли, хаганът се срещна с Бонос и искаше да договори мира с него. Бонос обаче знаеше, че съотношението на силите се беше променило и с нескривано злорадство му каза, че братът на Ираклий се прибира с войската си, с което правото на Бонос да преговаря вече не съществува, и че Ираклий, след като скоро си дойде, „ще го последва да уговорят условията“.

Патриарх Сергий, ръководителят на защитата, беше наредил да изнесат голямата икона на Богородица от „Света София“. По време на сраженията тя беше носена по зъбците на крепостните стени и цариградчани мислеха, че Богородица ги беше спасила и този път. Не, спаси ги споразумението между Кубрат и Ираклий!

След много години един император философ, на име Константин Багрянородни, щеше да запише в хрониката си: „Българите станаха независими при Ираклий!“

В Охрид дълги години наред щеше да се чества 622 година с тържествена служба като годината на независимостта на Балканска България. Това е винаги съчетано с празника на свети Георги, на пети[3] май. В цял Илирик народът носи сутрин към фурните печени агнета, намазани с мас и сол с пресен лук. По-богатите - цели агнета, по-бедните плешки, но за всички, за всички семейства това е най-светият празник. Фурнаджиите стават след първи петли, напалват пещите. Когато пещите се напълнят, фурнаджиите замазват с кал капаците на пещите. Към пладне хората идват да си вземат тавите, ароматът на агнешко печено се носи из улиците, кучетата тичат след носещите тавите мъже, въртят опашки и се радват. Целият свят се радва. След обяд има сбор на мегдана или, както козарите и кутригурите му казват, майдана. Играят и пеят до среднощ.

След три години, през 625, Ираклий въоръжи един от своите патриции на име Андрей, мъж мъдър и надарен, и го изпрати при хуните на Кубрат, обещавайки им големи и несметни съкровища: „Само да ми протегнете ръка за това голямо отмъщение и аз ще се задължа да наситя алчността на златолюбивите народи на дългокосите със зверски навици.” Арменските историци отбелязаха това събитие в Историята на Алуанк, така те наричаха Кавказка Албания.

Още през 622 в Лазика пристигнаха и сили от тюрки, част от тях се страхуваха от Кубрат. Наричаха го северния владетел. Ираклий реши да ги привлече за войната с Персия и сключи договор с тях в Тифлис. Кубрат беше оставил в Берзития външния болярин Джебу за свой наместник. Джебу изпрати посланици в Цариград, за да сключат договор с Ираклий, след което започна война с Персия, давайки войската на сина си Зиевил, който е племенник на „царя на севера”, тоест на Кубрат. Съюзните войски превзеха Дербентската крепост, а след това и Тбилиси през 628, а Ираклий напусна още в началото обсадата на Тбилиси и се отправи да воюва успешно с Хорсой II. Марзапаните[4] в Персия бяха крайно недоволни от политиката на Хорсой, което доведе до убийството на Хорсой от близките му и наследяването му от сина му. Синът му сключи най-накрая мир с Византия. Желаната отдавна победа обаче имаше неприятни последствия за приятеля му Кубрат. Тюрките във войската се награбиха в Персия заедно с българите и мощта им в Берзития се засили. Малко по-късно Ираклий ожени дъщеря си Евдокия за тюркския хаган Тон-ябгу. Това до такава степен възгордя Тон-ябгу, че той почна да задържа данъците за себе си и не ги превеждаше в държавната хазна. Дядото на Тон-ябгу беше българския болярин Кюл-багатур от царския род Дуло и той се чувстваше в правото си да се откъсне от Кубрат. Тогава Кубрат нареди да го убият, но каза на външните боляри, че всеки лично отговаря с живота си, ако косъм падне от главата на Евдокия, дъщерята на Ираклий. Те размислиха и решиха, че това изключва открито военно действие. През 630 заговорници начело с дядо му Кюл-багатур изпълниха заповедта, когато Евдокия беше на приятелско посещение в Пантикапея. Позволиха на Евдокия да си вземе зестрата и я върнаха в Цариград.

Един цариградски патриарх нанесе това събитие в хрониките.

След като изпрати Евдокия лично, Кубрат нареди да извикат от Атил сина му Боян.

- Бояне, твоето време дойде. Ти вече си на 20 години. Поеми управлението от мое име на нашите земи по Кама и Атил и от устието ѝ, по крайбрежието на Каспийско море до Дербенсткия проход. Юргана те обичаше и ти често си бил с него по тези земи, познаваш хората, обичаите им, източниците на тяхното богатство и слабите им места. Ние отведохме войски към Европа, а узите това и чакаха, непрекъснато изпращат конници към делтата на Атил, та чак до Берзития. Напълно възможно е те един ден така да се засилят, че да откъснат Берзития от Велика България. Това, което не можем да предотвратим, трябва да превърнем в поносимо за нас. Опитай се така да организираш търговията в тези земи, че те един без друг да не могат да печелят. Така че и да възникне нова държава, в нея ще има пак българи освен тюрки, евреи, перси и какви ли не. Тогава и да се усили единият, другият няма да загине. Докато съгласувате действията си с Кубер и Аспарух, няма сила, която да ви победи.

Кубрат познаваше децата си и виждаше в Боян мекотата на характера на Сабина. Той по-скоро би преговарял, отколкото да се бие. Това е отлично качество, когато никой не се е озъбил за живота ти и когато има кой да те пази. Но в живота невинаги е така. Кубрат потъна в мислите си. Боян го изчака, след това и двамата станаха, прегърнаха се и се разделиха.

Бал Цок

Най-сетне дойде времето Бал Цок, осиновеният юнак на Кубрат, да изпълни поръката. Той обаче не повика на помощ българите от Илирик, както му беше наредил Кубрат, а реши, че с изненада би могъл да свали наследника на Баян. С няколко нощни прехода той се доближи до Акве Колиде и премина първия кръг на защитата незабелязано. Младият аварин беше неопитен, но около него все още имаше опитни воеводи и те за миг не се двоумяха чия страна да вземат в този опит за преврат. Ако българите дойдат на власт в Авария, не се знаеше кои ще запазят привилегиите си, в края на краищата Боян не уби лично Борис и Кубрат щеше със сигурност да отмъсти на онези, които си бяха оцапали ръцете с кръвта на баща му. Изненадата не успя, в „Кръга“ аварите бяха непобедими.

Последваха няколко сражения и Бал Цек беше принуден да бяга. Най-близко бяха байоварите. Те също бяха огори от рода на Вар. Но понеже най-рано се изселиха от подножията на Кавказ, им викаха старите вари, тоест байо-вари. Говореха също български. Дойдоха с войските на Атила на времето и след като воюваха под неговата команда чак до океана, Атила ги засели в подножието на Алпите, по горното течение на Дунав и Ин. Бяха много независим народ, както всички българи, и се чудеха как да се отърват от клещите на франките.

Най-сетне аварите надвиха. Бал Цок с 9 000 българи заедно с жените и децата си дойде на франконската граница и се обърна към кана на байоварите Дагоберт да ги приеме за поданици на държавата му. Дагоберт заповяда на своите байовари да ги приемат да презимуват, докато се посъветва с франките какво трябва да се направи по-нататък. Разпределиха ги по домовете на байоварите, за да презимуват. Франките обаче мислеха, че при всяко нападение на българите те ще им помагат и посъветва Дагоберт да ги избие. Дагоберт току-що беше организирал всички байовари в една държава и не искаше да противоречи на франките – те бяха многобройни и най-силният народ на запад. Той заповяда на своите в една нощ всеки един от тях да избие в своя дом българите заедно с жените и децата им. Това беше изпълнено незабавно. Беше страшно клане, за което години наред околните народи, особено славяните, си спомняха с отвращение. Да убиеш госта си, беше за славяните най-голямото престъпление. И никой от тези българи не остана жив освен Бал Цок със 700 мъже, заедно с жените и децата им. Те се отправиха през Алпите и се спасиха във Венетската марка. Бал Цог се сприятели с херцога на венетите Валук и заживя във Венеция. Франкският историк Фредегар Болгар записа това събитие. Бал Цок беше записан като Алцек.

Беше 632.

Бал Цог отиде при свои. Българи в Италия имаше още от преди много години. Тогава лонгобардският владетел Албоин остави собствената си земя в Панония на своите приятели, българите, обаче при условие, че ако някога лонгобардите биха били принудени да се завърнат у дома си да могат да заемат старата си земя. Лонгобардите, напуснаха Панония и тръгнаха с жени, деца и имот към Италия, за да я завладеят. Това стана между 561 и 568. Албоин доведе със себе си в Италия множество хора от различни племена, които бяха покорени от него или от други крале. Затова и през 632 селищата, в които те живеят наричат Гепиди, Българи, Сармати, Панонци, Свеви, Норици и с други такива имена. През тези години, 535-554, Италия бе опустошена от войната между Византия и остроготите. Чумата беше унищожила много народ в Лигурия и Венеция. И на всичко отгоре тези години не бяха плодородни и беше настъпил страшен глад, който опустоши цяла Италия. Тогава пълководецът на Юстиниан I Нарзес беше в Италия, но победата му беше безсмислена. Албоин доведе и 20 000 саксонски мъже с жени и деца в Италия. В Горна Италия, на която почнаха да викат и Ломбардия, те се смесиха с други народи и много от тях започнаха да говорят немски.

Кубрат настоя обаче синът на Бал Цок да бъде върнат във Велика България и да израсне в двора на дядо си. От Вениция през Юлианските Алпи по Драва и Дунава момчето беше докарано до Истрия на устието на Дунава. Оттам с кораб го откараха до Пантикапея за голяма радост на Кубрат и Сабина. Странно, отнесени от безброй грижи двамата не бяха изпитвали такива чувства към децата си както към този малък палавник. Внучетата са най-милите същества, мислеше си Кубрат.

Съобщението за неуспешния преврат настигна Кубрат в Берзития. Кубрат остави съвета, оттегли се и прекара три дена в размисъл. Кубер носеше чертите на Кубрат, беше едър и красив мъж, разсъдлив и внимателен. Беше радост за Сабина и Кубрат. Беше време Кубер да се заеме с най-значителната задача на Велика България, смазването на аварската империя. От години наред се купуваха стада, договаряха се мобилизационни планове с българите в Банат и по Тиса. Кубрат разтвори картите, които беше донесъл от Византия, и ясно нареди на Кубер да унищожи аварите и да изсели голямо количество берзити и всички българи и славяни, изселени през кампанията от 619 в Панония в следните римски провинции:

 

Ш Първа или Горна Мизия, това беше басейнът на река Морава;

Ш Втора или Долна Мизия, това бяха земите между Дунав и Стара планина, Добруджа и р. Вит;

Ш Превалитана или Превала, това бяха земите до р. Дрина и част от Албания;

Ш Родопа, това бяха земите на Родопите, Беломорското крайбрежие между реките Места и Марица;

Ш Тракия, това бяха земите по средното течение на р. Марица с градовете Филипопол и Бероя.

 

Когато още веднъж обмислиха всичко, Кубрат каза:

- И когато се справиш с аварите, удари тези кучета байоварите и убий Дагоберт.

Само след три години Дагоберт беше убит от българите от Илирик на мегдана в Кастра Регина пред очите на всички. Кръвта на избитите български мъже, жени, деца и старци още лепнеше по ръцете на байоварците. Кубер беше им наредил да минат през селищата, в които бяха избити българите, да откарат всичките им вещи и добитък в Долна Панония. Кубер забрани също и търговията между българи и байовари.

Оттогава двата народа се откъснаха един от друг.

Красивата Евдокия, съпругата на Ираклий, почина от болест, която лекарите ме можаха да излекуват. Ираклий едва тогава разбра, че тя беше важна част от живота му. След две години обаче реши да се ожени за братовчедката си Мартина. Мартина беше станала още по-красива жена от младежките им години. Патриархът не искаше да ги венчае. Мартина е фактически племенница на Ираклий, дъщеря на сестра му, и бракът ѝ с Ираклий е кръвосмешение и незаконен в очите на духовниците и на обществото. Ираклий наложи волята си. Роди им се момче, което кръстиха Ираклион, малкият Ираклий. През 641 Ираклий почина. Сенатът се намеси и отне правомощията на Мартина в полза на сина на Ираклий от първата му съпруга Евдокия - Константин III. Той трябваше да раздели управлението с Ираклион. Короняса ги Валентин, който имаше авторитет сред народа. И Константин, и Ираклион имаха интерес да управляват без Мартина. Мартина обаче имаше партия, която да я защити в Константинопол, която обаче не беше достатъчно силна. По това време Кубрат беше лично с армия в Кападокия. Той реши, за да защити интересите на Мартина, но за да легитимира действията си, писа на Мартина да му изпрати официално публично писмо. Мартина му изпрати писмо със следното съдържание: „Това писмо е изпратено от Мартина и Пирх, патриарха на Константинопол, до логотета Давид Матаргуем, нареждайки му да проведе енергична война, да направи Мартина своя жена и да свали доведения ѝ син Константин III, който беше император с Ираклий II, неговия брат.“ Никой в Константинопол обаче, не се съмняваше, че това е дело на Кубрат, както щеше да отбележи по това време владиката на Никеу в своята хроника. Всеизвестна беше дружбата му с Ираклий и благоразположението му към Мартина.

Мартина и Ираклион наредиха да се отрови Константин III, с което настроиха целия сенат и народа срещу себе си. В последвалото въстание в Цариград, предвождано от Валентин, двамата, Мартина и Ираклион, бяха хванати и пратени осакатени и обезобразени в манастир. Сякаш Софокъл беше предрекъл тази съдба в една от своите трагедии.

Кубрат научи за това и не беше на себе си. Душата му се късаше от мъка от тази несправедливост. Но не можеше да напредне към Константинопол и с това да позволи на персите да му отрежат връзката с Берзития, пък и ясно му беше, че не може да вземе Константинопол, така че не можеше да направи нищо освен да се помири с Персия, като се върне в Берзития и остави войната на византийците срещу персите на самите византийци. Още повече, че му съобщаваха, че антите се съвземат и използват отсъствието му.

[1] Черно море

[2] днешна Грузия

[3] сега на шести, но тогава се е следвала традицията 5.5.

[4] Управителите на граничните области, в България наричани външни боляри


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960523
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031