Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2014 01:10 - ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР(исторически сведения, началото на хунобългарската държава в Азия и система на календара )
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 12316 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 18.06.2017 08:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Исторически сведения


 Древните българи, като пише Кул Гали, използвали няколко вида леточисления. Най-древното според него се извършвало чрез туранския календар, който възникнал в средата на българското общество в най-дълбока древност. Българският цар от VII в. пр.н.е. Буртас приел този календар в качеството му на официален календар на Идел.

( И тук още в началото се налага да отворим една голяма скоба за пояснения или припомняне:

1.  Що е това Туран, и как може там да има българско общество?
- Отговор: 

"...20) Туран алп-бика на любовта, гаданията, изворите, подземните и подводните богатства, рударите, островите, планинските езера; покровителка на дивите животни; жена на Мар. Много често се явявала в облик на Голяма черна змия. Опитала се да създаде в Идел-Урал единна и съвършенна държава за цялото човечество - ТУРАН - и сама я оглавила. Столицата се наричала Ерги - в чест на покровителката на градовете Чакчак, затова герб на Туран било изображението на двуглава птица. Но след това духовете заградили Туран от Слънцето със стена и сковал страшен студ. Повечето хора избягали от Туран и тази държава прекратила съществуването си а алп-бика Туран се върнала на Небето. Други названия на Туран - Урал(Арал), Аби Армай(Рамай), Бан, Баджни (Любов). ..."
atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnobylgarskata-mitologiia-2-chast.883333

Този район в Източна Европа го наричали Еске Туран(Стари Туран)за разлика от Ени Туран(Нови Туран) в Средна Азия.
Произведенията на Омир също дълго време са ги считали за митология, но те се оказаха митология примесена с действителни исторически събития т.е. исторически балади, жанр широко застъпен в старата българска култура. По същия начин се оказа, че в руските Былини(баяте-песни) се разказва за събития и герои от времето на Велика България...
                      
        1    image                       2  image                                
 
Графичен знак на алп-бика Туран(1) - покровителка на Земята, горната начупена линия изобразява орел, птица и Горния Свят, долната начупена линия изобразява змия - символ на Долния свят. По средата е Дървото на живота - на Средната земя, където са хората...
Капанска шевица(2) с вписан знак на Туран от 19 век.


2. Какво представлява Идел?
- Отговор :
 "...Идель - 1) первначально - название объединения семи родов; 
2) первое название Булгарского государства; 
3) Волга от устья Камы до впадения в Каспийское море..." - atil.blog.bg/history/2012/11/25/izvadka-ot-quot-kratkiia-rechnik-na-srednovekovnite-bulgarsk.1024095

Както ще стане ясно по-долу в текста за разлика от полумитичната Туран от далечната предистория на човечеството,  държавата Идел е исторически засвидетелствана от средновековните български и чужди автори. На нейно име са кръстени географски области, градове и държави в Европа и Азия а в българския и руския език като отглас от това старо време са останали думите - идеал, идея, идол и др. ...

3. Кой е цар Буртас ?
Отговор :
 
"...БУРТАС БУРДЖАН или БУРДЖАНТАЙ, БЕРЕНДЕЙ(683-633 г.пр.Хр.).
Син на ТУХЧИ. С неговото управление започнала епохата на "силната ръка" или "ТАЗБАШ" - "бръснатите глави". 
Това явно е намерило отражение и в късния славянски препис на т.нар."Именник на българските царе"... Разбил кимерите за което получил прякора "Камир Батир"- "Победител на кимерите". По-голямата част от кимерийците избягала в Атряч(областта на Троя) а на тяхната земя Буртас заселил азиатските саки - кипчаците. В Близкия изток го наричали "Партатуа". Опитал се да възтанови булгарското господство върху територията на бившата Самарска(Шумерска) държава и за известно време завладял по-голямата и част в Буртаската война(започната в 653 г.пр.Хр.):

atil.blog.bg/history/2011/04/29/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738250)

............................
Главните дати на този календар били годините на образуване на държавата на алп-бика Туран, основаването на държавата Идел от царя Джам-Иджик и завоюването от българите при царя Буртас на Самар(Близкия изток), влязло в българската история под името "Буртаската война". Затова по българския турански календар леточислението започвало или от годината на образуването на царството Туран, или от датата на Буртаската война(в този случай за всичко, което е било преди тази война се пишело, че се е случило еди колко си години преди нея).
Ние знаем точно годината на завоюването на Близкия изток от българите - 653 г.пр.н.е., а, оттук с използването на данните от Кул Гали можем да определим образуването на царството Туран(което възникнало известно време след Първия Уралски Потоп) станало около 33 - то хилядолетие пр.н.е., че основателя на държавата Идел, Джам-Иджик управлявал своята държава 300 години(14953 - 14653 г. пр.н.е.), че Вторият Самарско-Шумерски Потоп(Библейския потоп) станал през 3653 г. пр.н.е., че цар Буртас управлявал 50 години(30 години до Буртаската война и 20 години след нея), че периода на "силните царе" от династията Чермиш(Сармат), наричан времето на "тазбаш"("бръснатите глави"), понеже цар Буртас заповядал преди Буртаската война да острижат главите на всички непокорни и бунтуващи се боили в знак на тяхната покорност към династията Сармат, продължил 500 години(653 - 153 г.пр.н.е.) и т.н.
Кул Гали подчертава, че древните български историци подробно описвали управлението на цар Буртас, който произлизал от древния български род бурджан(берендей).
Той дава интересни подробности за това време. Например, дотогава българката сама избирала мъжа си а царя забранил тази традиция. Царя се опитал да забрани и празника "кизлар ечкене"( буквално "моминско пиене"), но тогава много жени в знак на протест напуснали семействата си и се събрали в една планинска крепост.


image
Сравнителна таблица на празниците и обредния календар на дунавските и волжките българи.
Кизлар ечкене: "...Аналогичен празник във Волжка България е празнуваният след прибирането на реколтата Чумар боткасъ(Чумарова каша) през септември, началото на октомври. През това време хората си ходели на гости, устройвали си пирове, танци, състезания на разказвачи на приказки(чичени) и воински турнири. Задължително се ядяла пшенична каша Чумар боткъсъ, дала името на празника.
Тези 40 дни били един от периодите, когато се събирали кукерските дружини - джураши или хон турчи. Празничният комплекс започвал женският меджлис(събор) Кизлар ечкене(букв. "моминско пиене"), и завършвал с мъжкият такъв - Джура ечкене("воинско пиене")..." -
 atil.blog.bg/history/2012/01/29/drevnobylgarskata-mitologiia-6-chast.892038


Започнала война между жените и мъжете в която Буртас започнал да надделява. Но когато любимата жена на царя от съпричастност и жалост към приятелките си също отишла в крепостта, страшният владетел омекнал и отменил забраната за "кизлар ечкене". По думите на един от старите историци, цитиран от Кул Гали, Буртас разпространил по целия свят модата на скъпите кожи, меховите изделия, обработена кожа с пушисти части по нея, които дълго време след това ги наричали "буртаски"(първата голяма пратка от мехови изделия царят изпратил на своя асирийски тъст - в качеството на откуп за невестата си).
Буртас утвърдил и практиката да се поставят надгробни камъни - символ на древната планина-закрилница(в чест на героите участници в Буртаската война) и "балбали" - скулптурни изображения на духове. Кул Гали е записал и мнение за това, че именно Буртас е въвел в Идел първата тюркска писменост - "самра", заимствана от малоазийските булгари - ермийците("гермихионите"), и булгарското(туранското) леточисление.


За основаването на Хунската държава

Ето как например, описвал събитията българския летописец, ползващ туранския календар от 3653 г.пр.н.е. :
"Три хиляди години преди Буртаската война иделския цар Челбек изпратил в Самар велика войска("урус чиру") за да помогне на тамошните българи да удържат властта, след Самарското наводнение(Библейския потоп). Само че край планините Кап-Каш(Кавказ) при нашия пълководец Кубарчек дошъл самият свален български цар на Самара, Хон-Улан и казал, че неговото царство е престанало да съществува и че той иска да направи друго в Хин(днешен Северен Китай, Монголия и Прибайкалието) при Шесте планини(Алтай). Те тръгнали на изток и в земята на сербийците - предците на всички тюрки, основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело и дал на страната своето име - "Хон" ...Живеещите по съседство кара-китаи(монголи и китайски племена) се опитали да им попречат, но били разбити от Кубарчек и повечето се покорили на Хон-Улан... По-късно била измислена историята за основаването на държавата на хоните от Иджик, сина на Боян, макар всички да знаят, че сина на Бояна, Джам-Иджик основал Идел. Очевидно, за тази история в държавата на хоните научили от иделските българи, които се заселили там...
С името "Кубарчек", което означавало "Лодкарския" нарекли по-късно и кана на Булгария, Курбата("Кубрата"), заради това, че той почнал да взема от търговците данък в полза на държавата за превозването им през реките..."

image

На заден план върховете на Алтай, където има сняг и през август.


Система на календара и имена на месеци и дни

По българския турански календар, действащ по времето на цар Буртас, един век имал 60 години и се делял на четири цикла по 12 години всеки. А годините носели имена на животни. Цифрите пък означавали номера на годината:

1. съчкан - тичкан(мишка
2. уд-шегор - съер(крава)
3. буре(вълк)
4. давшан - тавъш - кан(заек)
5. кэлтэ(гущер)
6. джилан(змия)
7. мурэн - джелкъ(кон)
8. кой(овца)
9. керпе(таралеж)
10. тагък - тавък(кокошка)
11. оймек-ет(куче)
12. килван(месото на това животно-камила, било забранено за ядене при мюсюлманите)
.

Цар Буртас заповядал годината съчкан(мишка) да я наричат сэмбэр-гарван(в чест на алпа Карга), годината на уда(крава) да я наричат огуз(угез) - бик(в чест на алп Самар), годината буре(вълк) да я наричат баръс(в чест на завоюването на Близкия изток от иделците, чийто символ бил барса), годината кэлтэ(гущер) да я наричат балък - риба(в чест на алп-бика Бойгал), годината мурэн да я наричат унд(в чест на небесния кон - унда, чието име идва от думата "анд" - планина, тъй като българите казвали: "Планината - това е коня на който седи Небето; от старобългарската дума "унд", на свой ред произлязла хунобългарската дума - "ундур" - "конници", "конница" и славянобългарската дума - "кон".), годината кой(овца) да я наричат тэкэ - овен, годината тавък(кокошка) да я наричат этэч - петел(в чест на алпа Мара), годината килван да я наричат тайгас(в чест на алпа Тайгас).
Цар Курбат("Кубрат") пък заповядал годината съчкан - мишка пак да се нарича сэмбэр, годината угер да се нарича - шегор, годината баръс да се нарича - буре(вълк), годината джелкъ да се нарича мурэн, годината кой(овца) да се нарича - тэке(овен).
Но народа както пише Кул Гали съхранил традиционните имена в такъв вид:
1) тичкан; 2) угез-съер; 3) баръс; 4) тавъшкан; 5) балък; 6) джилан; 7) джелкъ; 8) кой; 9) керпе; 10) тавък; 11)эт; 12) тайгас.


image
Тук можем да видим имената на месеците в хунобългарският им вариант както са ги намерили нашите изследователи. В случая графиката е от една статия на Емил Коларов за празничната система при дунавските и волжките българи.


image

Възстановка на календара по същата хунобългарска система, както е признат и от Юнеско през 1976 г.: 
www.bgbanica.com/blog/prez-1976-g-yunesko-obyavyava-drevnoblgarskiya-kalendar-za-nay-tochniya-v-sveta



Ако искаме да разберем, към коя година на българския 12-годишен цикъл се отнася текущата година по грегорианския календар то от последния:
надо вычесть 3, затем разницу разделить на 12. Остаток от деления будет порядковым номером года булгарского цикла, а деление без остатка означает 12-й год цикла.
(За системата на изчисление, която е валидна само за този единствен оригинален и валиден български текст, нарочно давам руския текст без превод. Защото календарни писания и фантазии и творчества има много, но кагото дойде време да работят с българската автентична историческа памет ще е по-добре да се научат да я изучават в оригинал...)

Ето и някои от запазените признаци на годините взети от "Джагфар тарихи" и работите на Ахмед ибн Фадлан, Махмуд Кашгари, Г.М. Хасамудинов, В.М.Беркутов, Ф.Т.Валеев и Г.М. Давлетшин:

Годините по ред на числата им

1) Годината на мишката и змията - трябва да са богати на мед.
2) "Годината на барса - богатство, годината на кравата - ситост"; в годината на кравата са възможни и войни, защото "кравите се бодат една друга с рогата си".
3) "В годината на барса сей, поне просо сей"; "В годината на барса всичко ще се роди, ако не се роди поне просото ще стане".
4) Гладна и нещастна година
5) Дъждовна година
6) Медоносна година; "Змията ще излезе пълзешком, а ще си замине ухапвайки те"(в смисъл: годината почва добре, обещавайки богата реколта, а свършва с засуха, слаба реколта и раздори).
7) Не много добра година; "Годината на коня е пред тебе"(в смисъл:  пред тебе има изпитания, които те очакват).
8) Годината на овцата - тежка година, годината на заяка - ще има глад.
9) "Скрий си по нещо за черни дни"(в смисъл: всичко е възможно, през тази или през следващата година).
10) "Ако настъпи годината на кокошката, то ще има много храна, но ще се увеличат сръдните(междуособиците).
11) "В годината на кучето добитъка расте, в годината на барса всичко расте"; "Година на изобилие, благословение и благополучие".
12) " /в тази година/ ще има много студ, сняг и бунтове".

Месеците при българите(по туранския календар) носели отначало цифрови названия, но после повечето от нях получили такива имена:
1. Науруз - първия месец на новотуранската година(март).
2. Буш ай - празен, т.е. месец когато свършват припасите(април).
3. Сабан ае - пастирския месец(май).
4. Пэчэн ае - месеца на сеното, сенокоса(юни).
5. Билек или Чилле ай - петия или горещия месец(юли).
6. Джимеш ае - плодовия месец(август).
7. Казан ае - месеца нa казана(септември).
8. Ас келеу или Келеу ае - месец на молението(октомври).
9. Учаг ас - месец на дома и домашното огнище, и паметник на родоначалника, при който се извършвал обряд-молитва преди тръгването на поход.
10. Нардуган - десетия месец(декември).
11. Улич или Улуг кърлач ае - Голям мраз - Голям Сечко(януари).
12. Кичи или Кичи кърлач ае - Малък мраз- Малък Сечко(февруари).

Българските имена на дните(по туранския календар) били такива:
1. арна(атна) башъ или туган куну - първия ден(понеделник).
2. ътлар куну - ден на небесния конник(вторник).
3. кан куну - ден на рода(сряда).
4. кичи арна(атна) или орта куну - малка неделя или средния ден(четвъртък).
5. арна(атна) куну - ден на седмицата(петък).
6. ара(арья) куну - различния ден(събота).
7. ет или урус атна куну - големия ден на седмицата(неделя).

След приемането на исляма една част от българите почнали да ползват мюсюлманския календар, лунната хиджра(камария ел), слънчевата хиджра(шамсия), сирийския календар. Най-известна на народа била шамсията.
Българите християни минали към християнския юлиански календар и нагодили обредната си система към него.



Д.Т. т.2, стр.118 -121, изд.ред.в-к "Болгар-иле", 1994 г.г.Оренбург



На русском языке:


КАЛЕНДАРЬ БУЛГАР


Древние булгары, как пишет Кул Гали, применяли несколько видов летосчисления. Самым древним, по его мнению, был туранский календарь, который возник в среде булгарского общества. Булгарский царь 7 в. до н. э. Буртас принял этот календарь в качестве официального календаря Иделя, но внес в него некоторые изменения.

Главными датами этого календаря были годы образования государства алп-бики Туран, основания царем Джам-Иджиком державы Идель и завоевания булгарами - при царе Буртасе - Самара (Ближнего Востока), вошедшего в историю Булгарии под названием «Буртасской войны». По этому булгарскому туранскому календарю отсчет лет велся либо от года образования царства Туран, либо от даты Буртасской войны (в этом случае обо всем, что было до этой войны, писалось: «за столько-то лет до Буртасской войны», а обо всем, что было после этой войны - «спустя столько-то лет после Буртасской войны». Мы точно знаем год завоевания буртасскими булгарами Ближнего Востока (то есть Буртасской войны) - 653 г. до н. э., а, значит, с использованием данных Кул Гали, можем определить, что образование царства Туран (возникло через некоторое время после Первого - Уральского Потопа) произошло около 33 тысячелетия до н. э., что основатель державы Идель Джам-Иджик правил в своей державе 300 лет (14953 - 14653 гг. до н. э.), что Второй (Самарский - Шумерский) Потоп произошел в 3653 г. до н. э., что царь Буртас правил 50 лет (30 лет - до Буртасской войны и 20 лет - после Буртасской войны) - в 683 - 633 гг. до н. э., что период «сильных правлений» царей из династии Чирмыш (Сармат), называемый эпохой «тазбаш» («бритых голов», так как царь Буртас перед Буртасской войной велел остричь всем строптивым биям волосы в знак их покорности династии Сармат), длился 500 лет (653 - 153 гг. до н. э.) и т. д.

Кул Гали замечает, что древние булгарские историки подробно описывали правление царя Буртаса, происходившего из булгарского рода бурджан (берендей). Писатель приводит рассказ о том, что до Буртаса булгарка могла сама выбирать себе мужа и о том, как царь запретил эту традицию. Царь пытался запретить и кызлар эчкене, но тогда многие женщины в знак протеста ушли из своих семей и засели в крепости на высокой горе. Началась война мужчин с женщинами, в которой Буртас стал побеждать. Но когда любимая жена царя из жалости к подругам также ушла в их крепость, грозный правитель сдался и отменил запрет кызлар эчкене. По словам одного из историков, Буртас утвердил во всем мире моду на булгарские меха, которые долго еще назывались «буртасскими» (первую крупную партию мехов царь отправил своему ассирийскому тестю - в качестве выкупа за невесту). Буртас же утвердил практику установления намогильных камней - символов гор: учагов (в честь героев, участвовавших в Буртасской войне) и «балбалов» - скульптурных изображений духов. Кул Гали приводит мнение о том, что именно Буртас ввел в Иделе первую тюркскую письменность - «самра», заимствованную у малоазиатских булгар - ермийцев («гермихионов»), и булгарское (туранское) летосчисление.

Вот как, к примеру, описывал булгарский летописец, пользующийся туранским календарем, события 3653 г. до н. э.: «За три тысячелетия до Буртасской войны идельский царь Чельбек послал в Самар великое войско («урус чиру») для того, чтобы оно помогло тамошним булгарам удержать власть после Самарского Наводнения (Потопа). Однако у гор Кап-Каш к нашему полководцу Кубэрчеку пришел сам свергнутый булгарский царь Самара Хон-Улан и сказал, что его царство перестало существовать и что он хочет построить новое - в Хине, у Шести Гор (Алтай). Они пошли вместе на восток и в земле сербийцев (сиров) - предков всех тюрков - основали большую державу. Хон-Улан стал во главе государства и дал ему свое имя «Хон»...

Жившие по соседству кытаи пытались им помешать, но были разбиты Кубэрчеком и в большинстве своем покорились Хон~Улану...

Позднее была придумана история об основании державы хонов Иджиком, сыном Бояна, хотя все знают, что сын Бояна Джам-Иджик основал державу Идель. Очевидно, об этой истории в державе хонов узнали от идельских булгар, поселившихся там...

Именем «Кубэрчек», которое означало «лодочник-перевозчик», назвали позднее и капа Булгарской державы Курбата за то, что он стал взимать с купцов в пользу нашей Державы большой налог за переправы через реки...»

По булгарскому туранскому календарю, действовавшему до времени царя Буртаса, век имел 60 лет и делился на четыре цикла по 12 лет каждый, а годы имели имена животных. Вот в каком порядке располагались и как назывались годы в туранском календаре (цифры означают номер года):

1. сычкан - тычкан (мышь);
2. уд - шегор - сыер (корова);
3. буре (волк);
4. давшан - тавыш-кан (заяц);
5. кэлтэ (ящерица);
6. джилан (змея);
7. мурэн - джелкы (лошадь);
8. кой (овца);
9. керпе (еж);
10. тагык - тавык (курица);
11. оймек - эт (собака);
12. кылван (мясо этого животного мусульманам нельзя употреблять в пищу).


Царь Буртас велел год сычкан называть годом сэмбэр (в честь алпа Карги), год уд - годом огуз (угез) - быка (в честь алпа Самара), год буре - годом барыса - барса (в честь завоевания идельцами Ближнего Востока, символом которого для булгар был барс), год кэлтэ - годом балык - рыбы (в честь алп-бики Бойгал), год мурэн - годом унд (в честь коня Неба - унда, название которого происходит от булгарского слова «анд» - «гора», так как булгары говорили: «Гора - конь Неба»; от старобулгарского слова «унд», в свою очередь, произошли гунно-булгарское слово «ундур» - «всадники», «конница» - и русское слово «конь»), год кой - годом тэкэ - барана, год тагык - годом этэч - петуха (в честь алпа Мара), год кылван - годом тайгас (в честь алпа Тайгаса).

Идельские цари Хонской династии также немного изменили туранско-идельский календарь. Год сэмбэр они велели называть опять годом сычкан, год угез - годом угер - быка (по-гунно-булгарски угер означает «бык» и «счастливый»), год балык - годом леу - дракона, год унд - снова годом джелкы, год керпе - годом бичен - обезьяны, год тэкэ - снова годом кой.

Царь Курбат (Кубрат) велел год сычкан опять называть годом сэмбэр, год угер - годом шегор - сыер, год барыс - годом буре, год джелкы - годом мурэн, год кой - годом тэкэ.

Однако булгарский народ, как пишет Кул Гали, сохранил свой календарь в таком виде:

1. тычкан;
2. угез - сыер;
3. барыс;
4. тавышкам;
5. балык;
6. джилан;
7. джелкы;
8. кой;
9. керпе;
10. тавык;
11. эт:
12. тайгас.

Если необходимо узнать, к какому году булгарского 12-летнего цикла относится текущий год григорианского календаря, то от последнего надо вычесть 3, затем разницу разделить на 12. Остаток от деления будет порядковым номером года булгарского цикла, а деление без остатка означает 12-й год цикла.

Вот сохранившиеся булгарские приметы, взятые из «Джагфар тарихы» и работ Ахмеда ибн Фадлана, Махмуда Кашгари, Г. М. Хисамутдинова, В. М. Беркутова, Ф. Т. Валеева и Г. М. Давлетшина:

1. Год мыши и год змеи должны быть богатыми на мед.

2. «Год барса - богатство, год коровы - сытость»; в год коровы возможны и войны, «потому что коровы друг с другом бодаются».

3. «В год барса сей, хотя бы просо сей»; «В год барса все взойдет, если не взойдет, просо взойдет».

4. Голодный и несчастливый год.

5. Дождливый год.

6. Медоносный год; «Змея войдет ползком, а уйдет, укусив» (в смысле: год начинается хорошо, обещая богатый урожай, а кончается засухой, недородом, раздорами).

7. Не очень счастливый год; «Год лошади у тебя впереди» (в смысле: впереди тебя ждут испытания).

8 . «Год овцы - тяжелый, год зайца - голод будет».

9. «Припрячь что-нибудь на черный день» (в смысле: возможно всякое или в этот, или на следующий год).

10. «Если наступит год курицы, то будет много пищи, но увеличатся ссоры (междоусобицы)».

11. «В год собаки скотина растет, в год барса все растет»; «Год изобилия, благословения и благополучия».

12. «[В этот год] будет много холода, снега, бунта».


Месяцы у булгар (по туранскому календарю) носили вначале цифровые названия, но затем большинство их получило следующие названия:

1. науруз - первый месяц туранского года (март);
2. буш аи - пустой, то есть месяц окончания припасов (апрель);
3. сабан ае - пастушеский месяц (май);
4. печэн ае - месяц сена, сенокоса (июнь);
5. билек или чилле аи - пятый или жаркий месяц (июль);
6. джимеш ае - плодовый месяц (август);
7. казан ае - месяц казана (сентябрь);.
8. ас келеу или келеу ае - месяц моления (октябрь);
9. учаг ае - месяц учага (ноябрь); слово «учаг» означало и домашний очаг, и памятник родоначальнику, у которого совершался обряд моления перед выступлением в поход;
10. нарду-ган - десятый месяц туранского года (декабрь);
11. улуг или улуг кырлач ае - большой или больших морозов месяц (январь);
12. кичи или кичи кырлач ае - малый или малых морозов месяц (февраль).

Булгарские названия дней недели (по туранскому календарю) были такими:

1. ариа (атна) башы или тугаи куну - начальный день (понедельник);
2. ытлар куну - день небесного всадника (вторник);
3. кап куну - день рода (среда);
4. кичи арна (атна) или орта куну - малой недели или средний день (четверг);
5. арна (атна) куну - день недели (пятница);
6. ара (арья) куну - день разницы (суббота);
7. ег или урус атна куну - большой недели день (воскресенье).

После принятия ислама булгары начинают пользоваться и мусульманскими календарями: лунной хиджрой (камария елы), солнечной хиджрой (шамсия), сирийским календарем. Наиболее известна народу была шамсия.

За начало мусульманского летосчисления принят день пятницы 16 июля 622 г..- день переселения пророка Мохаммеда из Мекки в Медину (Ясриб). Так как «переселение» по-арабски означало слово «хиджра», то и мусульманский календарь был назван хиджрой.

Для того, чтобы перевести год григорианского календаря на год хиджры, надо:

1) вычесть из григорианского года цифру 622;

2) полученный остаток разделить на 32;

3) полученное частное прибавить к остатку. Дроби нужно отбрасывать (если они меньше половины) или увеличивать до единицы (если они больше половины).

Для примера выявим, какому году хиджры соответствует 1990 год григорианского календаря.

1. 1990 - 622 = 1368 (остаток);

2. 1368 : 32 - 42,7 (частное);

3. 43 (частное увеличилось за счет округления дробной цифры 0.7 до единицы) + 1368 = 1411 год хиджры.

Итак, 1990 год григорианского календаря соответствует 1411 году хиджры.

А для того, чтобы перевести год хиджры на год григорианского календаря, нужно:

1. разделить данный мусульманский год на 33;

2. полученное частное вычесть из цифры данного года;

3. к полученному остатку прибавить 622.

Проделаем этот перевод с 1411 годом хиджры.

1. 1411 : 33 = 42,7 (после округления дроби - 43);

2. 1411 - 43 = 1368;

3. 1368 + 622 = 1990 григорианский год.

Месяцы европейского календаря Месяцы солнечной хиджры Число дней
Март 1) Хэмэл (овен, кузы - ягненок) О1 I 0 1
Апрель 2) Сэвэр (телец, угез - бык) 1-30
Май 3) Жэузэ (близнецы, игезэк) 1-31
Июнь 4) Сэрэтэн (рак, кысла) 1 - 30
Июль 5) Асад (лев, арыслан) 1 - 31
Август 6) Сонбел (дева, кыз) 1 - 31
Сентябрь 7) Мизан (весы, бизмэн) 1 - 30
Октябрь 8) Гакраб (скорпион, чаян) 1 - 31
Ноябрь 9) Кавэс (стрелец, укчы, джея) 1 - 30
Декабрь 10) Жэди (козерог, кэжэ) 1 - 31
Январь 11) Дэлу (водолей, чилэк) 1 - 31
Февраль 12) Хут (рыба, балык) 1 - 28 (29)
В результате восприятия булгарами-горожанами арабского и персидского календарей у булгар сложились и арабо-персидские названия дней недели (применявшиеся наряду с туранскими). Вот эти арабо-персидские названия дней недели:

душэмбэ куну - второй день после субботы (понедельник)
сишэмбэ куну - третий день после субботы (вторник)
чэршэмбэ куну - четвертый день после субботы (среда)
пэнджешэмбэ куну - пятый день после субботы (четверг)
джомга куну - день собрания (пятница)
шэмбэ куну - субботний день (суббота)
якшэмбэ куну - первый день после субботы (воскресенье)

В работе Г, М. Хисамутдинова приведены такие народные пословицы, связанные с солнечной хиджрой.

Иссушу твои запасы, сказал хэмэл (март).
Не придет сэвэр (апрель) - не будет весны.
Дожди в сэвэр (апрель) - двойное богатство.
До прихода жэузэ (май) не будет лета, до прихода кавэс (ноябрь) не будет зимы.
Родится сонбел (август) - охладится вода.
В начале гакраб (октябрь) снег выпадет, сорок дней пролежит.
Хут (февраль) прошел - навоз пришел (разумеется вскрытие навоза весной).
Хут (февраль) вошел - для женщин горячий период пришел (разумеется начало ткацких работ).


МЕТРОЛОГИЯ БУЛГАР

Значения терминов, встречающихся в «Джагфар тарихы», определены на основе его материалов и работ В. М. Беркутова, Г. М. Давлетшина и др.

Агы - сокровище (отсюда - «Агыкюль» - «Озеро Сокровищ» -древнейшее название озера Кабан в г. Казани).
Агыр - гиря.
Агырдже - весовщик, меняла.
Адак - нога, мера длины, равная шагу.
Адым - мера длины, равная шагу.
Акча - деньги, богатство.
Алачык - мера длины, равная 5 чакрымам.
Адтьш - золото; золотая монета, динар.
Алтын-кумеш - «золото-серебро», богатство.
Арпа - ячмень; мелкая весовая единица, эквивалент даник и хабба.
Аршин - мера длины, равная 78 - 81 см.
Бакыр - медь; медная монета.
Бат - вес; тяжесть.
Батман - мера веса.
Белэк - длина руки.
Билге - знак; древнебулгарская денежная единица в виде шкурки белки.
Данга (танка) - булгарская денежно-весовая единица (от «даник»).
Даник (древнеперсидское) - зерно; мера веса.
Джогэн - древнебулгарская денежная единица в виде связки нескольких кун; пломба.
Динар - денежно-весовая единица.
Дирхем - серебряная монета и весовая единица.
Кадак - весовая единица, фунт; известны гири весом в один ка-дак.
Кантар (от арабского «гинтар») - мера веса (более 40 - 50 кг).
Карыш - пядь, четверть аршина,
Кират - денежно-весовая единица.
Кичи таш - мера длины, равная 3 чакрымам.
Ком (нас)- поездка; расстояние в 18 чакрымов; остановка, стоянка.
Кулладж (кулаш) - маховая сажень.
Кумеш - серебро; серебряная монета.
Кун (куни) - древнебулгарская денежная единица в виде шкурки пушного зверя; это слово применялось иногда и в значении «знак», «кожа» и др.
Мал - скот; имущество; деньги.
Ман - мера веса, равная 3 - 6 кг.
Манат - монета, деньги.
Мензель - крупная укрепленная станция; расстояние между крупными станциями, равное 72 чакрымам.
Мыскал - мискаль, весовая единица (100 мискалей составляло кадак - фунт).
Оч - конец; мера измерения материи, равная 9 аршинам.
Пул - медная монета, медные деньги.
Ритл - весовая единица.
Сатыр - денежно-весовая единица.
Сум - слиток золота, серебра, бронзы и счетная единица.
Таш - мера длины, равная фарсангу или 6 чакрымам. «От такого-то дерева до такого-то» - мера длины, равная ташу.
Терсэк - локоть (строительный локоть - 40 см).
Тиен - копейка, мелочь, мелкая монета.
Туар - скот, имущество.
Туман - крупная денежная единица.
Тутэрэм - четверть.
Улуг таш - мера длины, равная 9 чакрымам.
Хабба (арабское) - ячменное зерно; медная монета, пул.
Чакрым (тавыш) - мера длины, чуть больше версты.
Чирек - четверть (аршина).
Чуй - известие; почта.
Чункас - почтовая станция; расстояние между почтовыми станциями, равное 36 чакрымам.
Ярмак - деньги; монета; дирхем



ДТ, том 31 стр. 118- 142




Гласувай:
5



1. atil - Димитър Съселов в своите изслед...
29.12.2014 10:34
Димитър Съселов в своите изследвaния нa източните бългaри ползвa основно китaйски източници и книгaтa нa холaндския изследовaтел Де Гроот. И стигa до дaнни зa бългaрско присъствие преди времето нa цaря Хон - Улaн. Товa се потвърждaвa и от сведениятa нa древните бългaрски aвтори, които сa писaли нa рaзлични местa, в рaзлично време, незaвисимо един от друг. До тези сведения Съселов и нaшите стaри и истински историци сa нямaли достъп. Хон-Улaн в случaя зaвaрвa "сербийци", които aвторa нaричa "предци нa всички тюрки". Те нaистинa сa стaро нaселение, което отивa нa изток кaто първaтa изселническa вълнa от Идел, след междуособици през 10-то хилядолетие пр.н.е. Към моментa нa идвaнето нa Хон-Улaн и Кубaрчек те вече сa "серби", което знaчи - подчинени. Рaзпръснaти след първaтa първaтa преселническa вълнa и достaтъчно цивилизовaли местното туземно нaселение зa дa изпaднaт по-късно в зaвисимост от него... Тaкa получaвaт името си и сърбите нa Бaлкaните от хунобългaрските си господaри към 4-5 век...Сер - коляно, бий - слага, поставя. Т.е. бие коляно, кланя се, подчинен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649694
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031