Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2020 04:00 - Християните през погледа на Христос - 6
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 1356 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ХРИСТИЯНИТЕ НА СЪД ПРЕД ХРИСТОС


Апостол Павел пише: Всички ще застанем пред съдилището Христово... И тъй всеки от нас ще отговаря Богу за себе си“ (Римляни 14:10 и 12). „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според какво е правил в тялото – било добро или зло“ (2 Коринтяни 5:10). Библията ясно говори, че истинските християните ще се явят пред Христовото съдилище, за да дадат отчет за живота си като християни. 


  Този съд ще бъде нещо сериозно, тъй като някои християни ще понесат щети и загуби и ще им бъде изгорено това, с което те са се явили пред Съдията -Христос. Те няма да получат наградата, на която са се надявали. „На всеки работата ще стане явна; защото Господният ден ще я изяви; понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго. Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън“ (1 Коринтяни 3:13-14).


  Ето защо апостол Йоан предупреждава: „Бъдете бдителни към себе си да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда“ (2 Йоан 8). А на друго място апостолът предупреждава християните „да не се посрамят пред Христос“ (1 Йоан 1:28).



КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ? За разлика от човешкото съдопроизводство, Христовият съд притежава специфични особености. Ето някои от тях:


  А) Този съд засяга християните, независимо от това какви позиции са заемали те през земния си живот. „След дълго време дойде Господарят на тези слуги и поиска сметка от тях“ (Матей 25:19).


  Б) На този съд всичко от живота на християнина ще стане явно, ще бъде открито. „И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме“ (Евреи 4:13).


  В) Християните ще дават отчет и ще бъдат съдени само за времето, от както съзнателно, по собствено желание, са станали християни. Това значи, че всички изповядани грехове, преди да станат християни, са простени. „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17); „Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече“ (Йеремия 31:34).


  Г) Христовото съдилище не решава въпроса за спасението на християнина. Спасението е дар и то стана чрез Христовата жертва на Голгота (1 Йоан 2:2) и се реализира чрез вярата ни в Христос (Йоан 3:16), след като сме го приели за наш единствен Бог и Спасител. Всички наши грехове са простени и ние никога няма да бъдем съдени заради тях: „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1). А в Христос са тези, които са позволили Христос да влезе в тях. Библията нарича това НОВОРОЖДЕНИЕ.


  Това означава, че на Христовото съдилище ще се явят само истинските, новородените християни. Това са тези, които са записани в Книгата на живота, тези, които ще участват в Първото възкресение. Всички останали, които не са живели според волята на Христос или са отпаднали от вярата (Евреи 10:26-29), ще се явят на съд пред Големия бял престол (Откровение 20:11-15).


  Християните трябва да гледат на Христовото съдилище като отчет за живота им като християни, благодарение на което ще получат съответни награди или пък ще изгубят тези награди. 


  И тъй, Христовият съд над християните ще се занимава основно с три неща:


  а) С въпроса за качеството на нашето християнство.


  б) Мисионерското ни служение.


  в) Въпросът за наградите и загубите.


  Ако се намерят грехове, които християните съзнателно са вършели и не са се покаяли за тях, то такова християнство не е било според волята на Христос и тези християни не са записани в книгата на живота (Откровение 20, 15). И отново ще повторя, че такива християни няма да са на съд пред Христовото съдилище, а пред Големия бял престол. Тук се проявява най-голямото разделение между двата вида християни: тези, които не са живели според волята на Христос (християните само на име) и верните. Така се получава голямото, окончателно разделение на християните за вечността. Само този факт е достатъчен всеки християнин да си помисли относно качеството на неговото християнство. Християнство по наследство, като традиция или само на име, няма стойност в Божиите очи! Ако „християнинът само на име“ не приеме Христос като свой личен и единствен Спасител и Застъпник пред Бог Отец, а се уповава и на други посредници, то такъв християнин си е просто един религиозен човек, както милионите религиозни хора по света. Такива ще попаднат под ударите на Божия гняв.


  ЗА КАКВО ЩЕ БЪДАТ СЪДЕНИ ХРИСТИЯНИТЕ ПРЕД ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ? На съда Христос ще извади наяве, т.е. ще покаже на християнина:
  1) Всички явни дела, които са вършени: „Който ще въздаде на всеки според делата му“ (Римляни 2:6).


  2) Тайните действия на християните: „Защото няма нещо тайно, което да не стане явно“ (Марк 4:22). „В деня, когато  Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците (Римляни 2:16).


  3) Лошите думи, които сме говорили: „И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда“ (Матей 12:36).


  4) Въздаяние за добрите дела: „Всеки... ще получи от Господа същото добро, каквото върши“ (Ефесяни 6:8).


  5) Присъда за ненапълно променения ни характер: „А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън“ (1 Коринтяни 3:5).



  6) Мотивите, намерията и желанията: „Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ... Който ще извади наяве намеренията на сърцето“ (1 Коринтяни 4:5).


  7) Христос ще извади наяве тяхната вярност към Бога: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си“ (Матей 25, 21).


  8) Християните ще дадат отчет пред Христос за своето служение и за делата си предвид на дарбите, които Бог им е дал и възможностите, които са имали на разположение да реализират това служение: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изискват“ (Лука 12:48).


  9) Положително ще има немалко християни, които на този съд ще видят наяве своето маловерие и съмнения, своето пренебрежение и либерално отношение към Словото Божие. Лошите дела на християните, за които са се покаяли, са простени и те няма да повлияят на спасението (Римляни 8:1), но ще окажат влияние при отсъждане на наградите: „Защото, който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма“ (Колосяни 3:25).


  Добрите дела на християните също ще станат явни и ще бъдат възнаградени: „Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Затова и Бог ублажава тези християни: 


  „Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! Казва Духът. За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откровение 14:13). Резултатът от съда над християните ще бъде различен за всеки. Ще има или спечелване, или изгубване на радостта в Царството небесно. Одобрението ще бъде различно: „И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство“ (Матей 5:19). След като апостол Павел е опазил вярата и изпълнил дълга си като християнин, казва: „Очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:8). А на друго място казва, че на тези, които са вършили добро, Бог ще въздаде „слава, почест и мир“ (Римляни 2:10).


  При съда над християните нищо няма да остане скрито. Всичко ще стане видимо и ще излязат на показ нашите мотиви, намерения, мисли, думи, дела и т.н. Тези, които са приели жертвата на Христос на Голгота, покаяли са се и са очистени от греховете, те ще влязат в Царството небесно. Но те не са освободени от преценката за това, как са живели като християни – добре или зле.


  Преценката на християните пред Христовото съдилище ще се извършва в три основни направления:


  1) Как са участвали в изграждането на Църквата, Тялото Христово?


  2) Как са повлияли върху живота на отделни хора?


  3) Как са градили собствения си живот като християни?


  Това показва, че основната тежест в Христовото съдилище се пада на мисионерското служение на християните и върху личния им живот. Нещата, за които Христос още ще ни преценява, са: 


  а) До колко сме били покорни на Великото поръчение („Идете и научете...“ - Матей 28:18-20);


   б) До колко сме били победоносни над греха („Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече в него?“ - Римляни 6:1-4); 


  в) До колко добре сме обуздавали езика си („А който не греши в говорене, той е съвършен мъж“ - Яков 3:2); 


  г) До колко вярно са служили на Христос (1 Коринтяни 9:4-27). Яков 1:12 е добро обобщение на това как ние трябва да мислим за Христовото съдилище: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.”


  Основни изводи и резултат от Христовото съдилище. А) В живота на човека има две сигурни неща: Първо, че всички ще умрем; Второ, че всички ще се явим на съд или пред Големия бял престол или пред Христовото съдилище.


  Б) На Христовото съдилище качеството на християнството ни ще бъде поставено на везни. От това ще се определи и качеството на вечния ни живот в Царството небесно. Съдбата във вечността и наградите са различни. Решението на Христовия съд е окончателно и вечно. То ще бъде взето единствено на базата на Божиите критерии за праведност, а не на човешки стандарти. Не е възможно обжалване на решението на съда.


  В) Въз основа на живота на християните на земята, Христовото съдилище ще покаже, че има два вида християни в Царството небесно:


  1) Такива, които ще бъдат спасени, т.е. ще наследят Царството небесно, но няма да получат награди.


  2) Спасени християни, които ще получат различни награди. За първите Христос казва, че „ще се нарекат най-малки в Царството небесно“, а за вторите – „велики в Царството небесно“ (Матей 5:19). 


    ХРИСТИЯНИ НА СЪД ПРЕД ГОЛЕМИЯ БЯЛ ПРЕСТОЛ Тук ще има много християни, които са се надявали на своите традиции, ритуали, предания, канони, човешки учения, духовни санове, както и на други авторитети (светии, мощи и др.) в техния религиозен живот, на които те са се молели и са отдавали поклонение. Тези християни със сигурност ще установят, че тази външна битова религиозност няма стойност в Божиите очи, тъй като Христос има други небесни стандарти, за да бъде приет човек в Царството Небесно. Христос ясно казва кой е този стандарт: „Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48).


  Ще има и не малко изненадани християни, на които Христос ще каже, че няма друг посредник или ходатай между Бог Отец и човека, освен Божия Син Исус Христос. Всички молитви, отправяни приживе от тези „християни“ към други ходатаи, освен Христос, са били напразни и не са според светата Библия: „Защото един е Бог, един и е ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Исус, Който даде Себе Си като откуп за всички“ (1 Тимотей 2:5-6).


  А какво ще кажат пред големия бял престол онези християни, които са разчитали на така наречените митарства и чистилище, чрез които те се надяват да достигнат опростени и пречистени Царството небесно?


  Мислещите така, очевидно не знаят, че със смъртта времето за мъртвия престава да съществува и неговата душа е подчинена на законите на вечността. Христос ясно говори за това в историята за бедния Лазар и богаташа (Лука 16:19-31), както и с думите, които каза на разбойника на кръста: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43). Апостол Павел потвърждава същата истина: „Имам желание да си отида и да бъда с Христос“ (Филипяните 1:23).


  Словото Божие ясно говори: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“ (Евреи 9:27).


  Отговорността на тези, които са създали и разпространяват такива лъжеучения, е голяма. Те ще отговарят пред големия бял престол, независимо от това дали са били учители на Църквата някога или са висши църковни служители днес. Христос отговаря на такива, които поучават небиблейски учения, така: „... напразно Ме почитат, проповядвайки учения – заповеди човечески... като престъпвате Словото Божие чрез преданието си“ (Марк 7: 7 и 13). Към тях Христос ще добави: „Заблудили сте се, защото не знаете Писанията, ни силата Божия“ (Матей 22:29). Тези думи важат с пълна сила за всички онези, които проповядват половинчато християнство. Проповядва се Евангелие, което говори за безплатно спасение, което не може да се купи, нито да се заслужи. Това е вярно. Премълчава се обаче истината, че единственият начин да получим това спасение е да се откажем от себе си и да изповядаме Исус Христос за наш Господар: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34).


  От роб на Сатаната, каквито са всички нехристияни и християни само на име, ставаш слуга и приятел на Христос, каквито са новородените християни. Истинският християнин ще изпълни думите на Христос: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене...“ (Матей 11:29). Не само Неговото име, но и Неговото иго...! Разбира се, обикновеният, традиционен християнин ще бъде съден според делата, които е вършил, както и според състоянието на сърцето и мотивите му (Откровение 20:12). Той носи отговорност за своето традиционно-битово, ритуалнообредно християнство. По-голяма отговорност пред съда ще носят онези, които са го научили така да служи на Христос, Който ясно казва: „Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?“ (Матей 15:14 и Лука 6:39).


  Всички, които разпространяват и практикуват небиблейски учения, ще чуят думите на Христос, казани към някогашните религиозни водачи: „Горко вам..., задето затваряте Царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат“ (Матей 23:13).  Тези духовници с охота казват, че е лесно да станеш християнин. Но премълчават, че е много трудно да останеш християнин... Очевидно такива духовници не са запознати с живота на апостол Павел. Вече споменах по-горе, че той носеше на гърба си около двеста белега от камшик, беше три пъти пребиван с тояги и веднъж с камъни, преживя пет пъти корабокрушение, беше в непрекъсната опасност от езичници и християни (лъжебратя), прекара години в затвора, бил е в труд и мъки, в неспане, в глад, в жажда, в студ и голота... Всичко това означава, че по времето на апостол Павел, ако си вярващ християнин, животът ти е бил постоянно в опасност, подлагаш живота си непрекъснато в риск.


  Библейската истина е много ясна: Или си приел Христос за свой Бог и Спасител и живееш според Неговата воля, като след биологичната смърт ще отидеш при Него и ще получиш награди, или си играеш на християнска религия и след смъртта ще бъдеш съден според делата си пред големия бял престол. 


  Разочарованите християни Пред големия бял престол ще има разочаровани християни, на които Христос ще покаже да видят, как заради техния начин на живот е имало хора от света, които не са повярвали в Бога и са похулили Божието име: „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“ (Римляни 2:24). Това е един голям проблем на днешното светско, плътско и традиционно-битово християнство, както при миряни, така и сред духовенството.


  ОСЪДЕНИТЕ ХРИСТИЯНИ ПРЕД ГОЛЕМИЯ БЯЛ ПРЕСТОЛ



„Словото, което говорих, то ще ви съди в последния ден“ (Йоан 12:48). Библията много ясно говори, че ще има християни, които на съда пред големия бял престол ще бъдат осъдени от Христос  (Йоан 5:22) на вечни мъки в огненото езеро. Ще онагледя този факт с две от притчите на Христос.


  Ще започна с притчата за немилостивия слуга (Матей 18:23-35). От общо 39 притчи, които Христос е казал, в тази притча се дава една точна картина на традиционния християнин и неговата съдба във вечността. Тук Христос ни показва три важни неща:


   а) Какъв е характерът на Бога? 


  б) Какво представлява християнинът само на име и неговата съдба във вечността?


  в) Как се отива в Царството небесно и кой може да отиде в него?

  „Затова Небесното царство прилича на един Цар, Който поиска да прегледа сметките на слугите Си. И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който Му дължеше десет хиляди таланта. И понеже нямаше с какво да заплати, господарят заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше и дългът да бъде платен. Затова, слугата падна, кланяше Му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко. И Господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му прости заема. Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динаря; хвана го и го душеше и каза: Плати това, което ми дължиш. Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти простих целия онзи дълг, понеже Ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш на съслужителя си, както и аз се смилих над теб? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато плати целия дълг. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си“.



  За да разберем какво Христос иска да ни каже с тази притча, трябва да изясним някои основни понятия. 


  1) Царят в притчата е Христос. 


  2) Слугата е християнин, тъй като е слуга на Христос. 


  3) Дългът са греховете, които никой сам не може да опрости. 


  4) Големината на дълга са многото грехове, които всеки човек, включително и християните трупат ежедневно. 


  5) За да отидем в Царството Небесно, греховете ни трябва да бъдат простени от Христос и Той ги прощава, когато Го помолим за това. 


  6) Ако не бъдат простени греховете, след смъртта човек отива във вечни мъки. 


  7) Слугата моли за прошка и Христос великодушно му прощава този огромен (24 милиарда лв.) дълг.


   8) Този слуга има колега-християнин, който му дължи 100 динаря (около 6000 лв.).


   9) Слугата не му прощава дълга и го хвърля в затвора. 


  10) Царят научава за тази непростителност и жестокост на Своя слуга, съжалява, че му е простил и му казва, че дългът му остава, като заповяда да бъде предаден на мъчители.


  Поуката: 1) Слугата в притчата е християнин.


  2) Христос ще поиска отчет от всеки един християнин.


  3) Христос ще прости греховете ни, ако ние Го помолим за прошка.


  4) Христос прощава, но иска и ние да простим. Божията прошка задължава.


  5) Ако християнинът не прости, т.е. живее в грях, ще бъде осъден. Това значи, че ще има осъдени християни.


  6) Това, че сме християни, не значи, че автоматично отиваме в рая. Отиването в рая не е по собствени заслуги, т.е. то е безплатно, но е условно. В случая условието беше прощението на другия.


  7) Трябва да се предпазваме от грях, а ако съгрешим, веднага да се покаем. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоаново 1:9).


  8) С начина си на живот християните могат да пропилеят Божията благодат (милост) към тях. Тогава тази милост се превръща в справедлив гняв, който праща християнина на вечни мъки. Виж Откровение 3:1 до 6. Така че, на въпроса: Може ли християнинът да отиде в ада? Отговорът е ДА...!


  9) Християнинът в притчата беше християнин само на име, който живееше не според Божиите стандарти за служение и праведност, а си имаше свое, човешко виждане за начина на християнски живот.


  10) Бог е обещал спасение и вечен живот на всеки, който се покае, приеме Христос за свой единствен Бог и Спасител и му остане верен до края на живота си.


  11) Братолюбието и взаимното опрощение са сърцевината на християнския живот. Това именно липсваше на този слуга в притчата.


  12) Опростителната сила на Христос – Божията благодат - е неограничена. Тя не зависи от броя на греховете, които сме натрупали. Дългът (греховете) на този християнин беше огромен.


  След всичко казано относно качеството на слугата в тази притча, се чувствам задължен да направя една кратка съпоставка между традиционния (християнинът само на име) и истинския (новороден) християнин:


  Препоръчам на уважаемия читател добре да се запознае с тези разлики и да види към коя група християни принадлежи. По-нататък в тази книга аз подробно ще се занимавам с въпроса как започва пътят на истинския християнин и как той расте във вярата, за да може да бъде употребен от Христос като инструмент в Неговата ръка.       (следва)



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446230
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031