Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2020 04:00 - Ще отговаряме пред Бога
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЩЕ ОТГОВАРЯМЕ ПРЕД БОГА

„Няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито през очите на Този, на Когото има да отговаряме.“ (Евр. 4:13)

 

Това място на Словото на Бога е в състояние да събуди много заспали души. Като мощен камбанен звън то стряска заспалите в съня на безгрижие и нехайство. Истините, които то съдържа, проникват в нашите сърдечни глъбини.

1.       Бог всичко вижда, всичко чува, всичко знае. До известна степен това е противовес на нашето крайно ограничено знание. Ние малко знаем. Някой е казал: „Човекът е питащо същество.“ Още от най-ранна възраст той задава въпроси, защото не знае. Нека да вземем един много учен и знаещ професор, да го заведем в една библиотека и да го попитаме колко книги има в нея, какви основни мисли – добри или зли – съдържат те, колко думи, колко букви имат и т.н., и той ще ви каже: „Не зная.“ Заведете го на една висока кула сред града и го запитайте колко жители има града, кога са родени те, какви са по характер, какво е тяхното минало и какво е тяхното бъдеще, и т.н., и той ще ви отговори: „Не зная.“ Заведете го на морския бряг и го запитайте колко вода има в морето, колко животни, колко капчици има водата, как се е образувало морето и на колко години е то, и пр., и той ще ви каже: „Не зная“. Заведете го на върха на някоя планина и продължете да му задавате подобни въпроси. Отговорът пак ще бъде същият: „Не зная“. Затова римляните имали една много хубава поговорка: „Не знаем и няма да знаем.“ Нашето незнание създава у нас глад за все повече и повече знания. Но все пак си оставаме незнаещи.  Не е така с Бога. Той знае всичко. Днес, вече съществуват електронни очи и електронни уши. Директора на един завод седи на креслото си и натиска един бутон, а на екрана се вижда даден цех.  Той наблюдава работата на работниците. Натиска друг бутон и чува техните разговори. Той вижда всичко, което става в завода. Такива скрити камери има и в универсалните магазини. Отдалече се наблюдават клиентите. Щом някой открадне нещо, на излизане го спира едно лице и учтиво го моли да покаже какво има в чантата си или в този, или онзи джоб ... Бог няма нужда от такива скрити камери. Пред него всичко е голо и открито. Пред човеците можем с дрехи да прикриваме някои телесни недостатъци; чрез лицемерие - да замаскираме намеренията си, но за Бога сме открити. Той вижда тайните ни дела. За Него тъмнината и светлината са безразлични. Гънките на сърцето са явни пред Него. Скришните ъгли на вътрешният човек са явни. Той ни обгръща като атмосферата, от всички страни: отпред, отзад, отгоре, отвътре. За Него мислите ни са думи, а думите – дела, а делата – характер. Той познава всичките ни волни деяния, чувства и мисли. Този факт е пречуден за нас. Не можем да го разгадаем. Не е нужно да се хвалим или да се оправдаваме пред Бога. Напразно фарисеят в храма се хвалеше. Бог знае всичко. Като кажем „Всичко“, би трябвало да потреперим. Защото тук се включва и минало, и настояще, и бъдеще, и това, което така бихме желали да забравим. Ето защо Той правилно ни преценява.  Никога не греши. Хората, които често летят над окена и морето казват, че от височина морето е много прозрачно и позволява да се види на голяма дълбочина. Бог ни наблюдава от положение, при което ние сме съвсем прозрачни. Защо Бог знае всичко? Защото е Бог. И още, защото Той е създал всичко. Майсторът най-добре познава това, което е направил. Има един закон: Знанието е сила. Тогава що е всезнанието? Всесилие. Този факт е страшен за тези, които мразят Бога. Мнозина знаят, че ако има Бог, Той трябва да бъде техен враг. Защото делата им не са за пред Бога. И затова Го отричат. Един от нашите гости ни разказа за сина си. Бил адвокат.  Имал към телефона си специално приспособление.  Щом виждал, че разговора придобива важно съдържание, натиска бутон и всичко се записвало на магнетофон. Бог няма нужда от такъв магнетофон. Той си има специални книги. Колко малки ставаме, като си помислим само за тази велика истина! Ето, че и астрономи като Грешел се възхищават на Божиите дела, които откриват чрез телескопа. Ученият Пастьор се удивлява на Божиите порядки, които открива чрез микроскопа в микроорганизмите. А ние си служим с вяра. Учените хвърлят поглед към великите Божии дела. А ние надникваме в Божието сърце. И колко много страда Бог, когато вижда, че тези, които са създадени да бъдат диаманти и злато, се валят в тинята на злото и в калта на греха! Великото тук е, че Този всезнаещ Бог не се гордее над нас, не ни презира, а е наш Баща. Какъв велик Баща имаме! Той знае нашето желание за добро, чува слабият ни вик и вижда, и най-малкото добро в сърцето  ни. Много добре съглежда сълзите на покаяние и чува стенанията, щом страдаме. Затова когато Господ Исус подложи Симон Петър на изпит с три въпроса: „Обичаш ли Ме?“, потъналият в скръб на покаяние паднал ученик можеше да отоговри: „Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам.“ (Йоан 21:17) Той ни наблюдава с окото на Баща. Така Той погледна към Марта с тъга, защото нейното сърце можеше толкова много да обича, а обичаше толкова малко. Марто, нима не знаеш, че животът е нещо повече от чисто жилище и сложена трапеза? Така Той погледна и към Закхей, този човек с много пари и все пак тъй беден. О, да можеше да си събереш съкровища, които нито молец, нито ръжда, нито крадец могат да засегнат! Така Той прие и Никодим, този виден еврейски началник. О, да можеш да си отвориш сърцето за Божията любов и приемеш новия небесен живот, какъв истински началник ще станеш ... В Книгата Летописи 16:9 ни се казва: „Очите на Господа тичат насам-натам по целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чието сърце е съвършено разположено към Него.“ О, да знаехме с каква любов гледа Той към нас! Веднъж в късен час след полунощ, един вярващ брат бил събуден от глас, който му казал да отиде в едно съседно село, в еди коя си къща на края на селото. Това била трудна задача и братът не искал да стане, а се опитал отново да заспи. Но гласът бил още по-настойчив. И той се покорил. Станал, оседлал коня си и тръгнал. Било непрогледна нощ. Никъде нямало светлина. Когато стигнал селото, навсякъде било тъмно. Обаче, отдалеч съзрял слаба мъждукаща светлина в прозореца на посочената къща. Похлопал веднъж, втори, трети път. Най-после отвътре се чули тежки стъпки. Някой извикал: „Кой си ти и какво искаш?“ Братът отговорил: „Извинете, аз не ви познавам. Но един глас ме събуди и ми каза да дойда при вас. Не зная защо. Става ли нещо у вас, та трябваше да дойда на това далечно място?“ Тогава вратата се отворила и един възрастен мъж, облян в сълзи, хванал брата за ръка и казал: „Ела да ти покажа какво става тук!“ И го завел по стълбата нагоре към тавана. Там на една греда било окачено въже. Стола бил под въжето. „Аз вече бях на стола и връзвах въжето около врата си. В това време чух, че някой хлопа на вратата. И реших да видя най-напред кой е, па после ...“ Братът имал възможност да увери нещастника, че Бог го обича и го вижда, и затова е промислил такъв чуден начин, за да го избави.

2.       Ние всички носим отговорност. В нашият текст тази дума не се съдържа, но се подразбира. Бог не е ням, студен, безучастен зрител. Неговият поглед е на Един, Който живо участва в живота ни, Който очаква нещо от нас. Ето отговорността! Всъщност тя съдържа нещо велико, високо, благородно. Животните нямат отговорност. Растенията също не отговарят за делата си. Само човекът. Когато срещнем някого в дадено предприятие и ни се каже, че това е отговорникът, ние се отнасяме към него с особено уважение. Той отговаря. Даниел Уебстър преди години бил много уважаван държавник и мислител в Англия. Веднъж той посетил Ню Йорк и бил посрещнат с голяма почит от известни учени. Събрани в голяма зала, те водели разговори с него на различни политически, научни и икономически теми. Един от тях запитал уважаваният гост: „Коя е най-великата мисъл, която ви е озарявала?“ Уебстър отговорил: „Най-великата мисъл е моята лична отговорност пред Бога. Тя тежи стотици килограми, щом се спра не нея.“ Коя е нашата най-велика мисъл? Ние сме отговорни, защото имаме ценности. Касиерът на всяко предприятие носи отговорност за сумата, с която борави. Затова Бог ни наблюдава, защото е дълбоко загрижен за ценностите, които притежаваме, които ни е поверил Той. В един хотел пристигнал пътник. Наел стая и редовно – сутрин, обед и вечер се хранел в ресторанта на хотела. Един ден, с куфар ръка, той тръгнал да си отива. Управителят на хотела го пресрещнал и му подал лист хартия: „Ето сметката за престоя ви в нашият хотел!“ Пътника се стъписал: „Та аз не съм мислел, че ще трябва да плащам“, казал изненадано той. Какво ще кажете за този пътник? Или е мошеник, или е ненормален. Може ли човек да има привилегии без да отговаря за тях? Бог ние  дал живот. Знаем ли колко ценно нещо е това? Кое е по-ценно – парите или животът? Разбира се, животът! Ако за парите сме много отговорни, не сме ли отговорни и за живота? Ние го имаме не, за да го употребяваме, както си искаме, а за да го живеем така, както е волята на Твореца. Ние разполагаме с време. Колко ценно нещо е то! Внушават ни се добри мисли. Какви бисери са те! Имаме дарби. Какви ценни таланти са те! Имаме здраве. Колко малко го ценим! Въобще трите ценности – младостта, здравето и свободата – ценим тогава, когато ги изгубим. Имаме съвест. Тя ни уверява, че имаме отговорност. Този Божи монограм в нас ни успокоява и тогава когато целият свят ни осъжда, когато сме прави. Тя ни гризе и наказва, и тогава когато всички ни ръкопляскат за криви деяния. Ние можем да обичаме. Има хора, които не обичат никого и мислят, че обичат себе си. Всъщност, те са крайно нещастни. Трябва да отговаряме за липсата на братолюбие. Всички носим отговорност за задачата, която ни е възложена. Началник-влака отговаря за точното движение на влака. Ние трябва да водим морален живот. Неморалността ни озлочестява. Затова Йосиф остана чист, защото знаеше, че Бог го наблюдава и не смееше да съгреши пред Него. Магазините подлежат на ревизия. Ние не се радваме щом видим този неприятен надпис. Още по-малко се радват продавачите. Но я си представете какво би станало, ако един ден излезе следната невъзможна заповед: „Вече няма да се провеждат ревизии. Всеки отговорник на магазина е свободен да внася в банката толкова пари, колкото си иска. Няма да се търси отговорност от никого.“ Какво би станало? Отговорете си сами на въпроса! Не може без отговорност. Ние отговаряме не само за това, което  вършим, но и за онова, което не сме сторили. Думата отговорност е крайно неприятна. Затова търсим да се отървем от нея по различни начини: отричаме вината си или се извиняваме, т.е. сами себе си извиняваме. Прехвърляме вината върху други. Нападаме останалите или Бога. В краен случай можем и да Го отречем. Търсим да се покрием с делата на другите: „Всички правят така“.  Ето как Господ Исус обяснява машинациите ни в тази насока: „Всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“ (Йоан 3:20) В душата си обаче ние знаем, че има едно око, което вижда всичко. Има ухо, което чува всичко. Има ръка, която всичко записва.

3.       Имаме да отговаряме пред Бога. Ще застанем на съд пред Него. На всички вярващи е познат Господ Исус като смирен и кротък по сърце. Но Той не ни оставя съмнение за това, че ще се яви, за да съди всички човеци. Ние ще отговаряме! Не се казва, че ще задаваме въпроси. Сега, ние правим това всеки ден. Но колко е трудно да отговаряме! Сега питаме: „Защао е така? Къде е правдата на Бога? Защо не наказва веднага злите хора? С какво заслужих това? Защо само на мен се случват тези неща?“  Така, ние поставяме Бога на подсъдимата скамейка. Но тогава ние ще бъдем подсъдимите. Положението коренно ще се промени. Бог няма да пита другите заради мене. Защото човеците лесно стават лъжесвидетели. Той няма нужда от свидетели. Защото знае всичко. Днес често чуваме за сцени, които ни навеждат на мисълта, че има съд. В едно европейско казино били събрани момчета и момичета от богати семейства и се забавлявали както намирали за добре: танци, карти, комар и неморални деяния. Нали имали много пари, решили да си купят гилотина. Много се смеели когато някой лягал, за да бъде отрязана главата му и при дърпане на въжето, дървената ѝ част падала върху врата му, без да отреже главата, защото големият нож бил отстранен. Един ден, обаче – никой не знае как се случило, ножът бил поставен на падащото дърво. Една млада девойка легнала и дървото паднало. Изведнъж главата ѝ отхвръкнала и се търколила на земята. Ужасът бил неописуем! Разумно ли е да си играем с живота? С душата? Знаем, че последните часове на хора, които са отричали Бога, са пълни с ужас и неописуем страх. Тогава виждат, че застават на съд пред Бога, Когото мразят. Не е чудно, че са готови да повикат планините, за да ги покрият от Божието присъствие. Такъв е случая с великия Волтер. През тъмна нощ, един учител носел голяма сума служебни пари със себе си, бил нападнат, ограбен и убит. Училищният прислужник бил заподозрян и задържан, но поради липса на доказателства бил освободен. Минали 18 години. Той тежко заболял. Като разбрал, че умира, извикал съседите си и извикал с последни сили: „Искам да ви кажа нещо много важно. Аз убих учителя. Аз го ограбих. Не мога повече да крия и да мълча. О, това страшно дело винаги беше пред очите ми. То беше тежък камък в душата ми. Можете ли да ми простите?“ Напразно той търсел помощ от човеците. Но разбрал, че не можел повече да крие страшната истина, защото отивал на съд пред Бога, където няма нищо скрито. Един благословен проповедник казал следната мисъл, която и аз повтарям за себе си: „Господ Исус ще дойде и ще раздели земните жители на две групи: на спасени – от дясната страна и на погиващи – от лявата. Тогава дали ще има някой от спасените, който да ме упрекне за това, че съм го поканил да предаде сърцето си на Спасителя? Не вярвам. Страхувам се обаче, че ще има мнозина от лявата страна, които ще ме упрекнат, че не съм ги поканил да дойдат при Бога. Ето от тези упреци, аз много се боя ...“

4.       За това нека сега предадем сърцата си на Спасителя. Днес е време благоприятно. Който съди себе си, си спрестява Божият Съд. Бог не иска нашата гибел, но всички да се покаят и спасят. Бог презира времената на нашето незнание и сега заповядва на всички да се покаят. Непростеният грях е рак в душата. Защо да го крием повече? Да го изповядаме пред Бога! Да открием всичко пред Него! Той и без това го знае. Но с изповедта ние се освобождаваме от злото. Да отхвърлим непростения, скрития, любимият грях! Четох някъде как хваащат маймуни. Има гори в тропиците където живеят много маймуни. Местните поставят бутилки с тънки гърла. В тях насипват орехи. Маймуните виждат орехите и пъхат ръцете си, за да ги вземат. Но не могат да ги извадят, защото в шепите си стискат орехите. Остават си така докато дойдат ловците, хващат ги в примки и ги откарват в зоологоческата градина. Само да оставят орехите, те спокойно биха извадили ръцете си. Но не искат да пуснат орехите. Стават жертва на лакомията си. Само с маймуните ли се случва това? Колко човеци са жертва на греха и така жертват вечността за краткотрайни наслади и земни блага? От Голгота блика Божията любов. Христовата любов. Тя прощава на всеки грешник. Обича всеки човек. Търси да бъде приета от всекиго. Ние живеем с тази истина. Не сме сами. Нашият небесен Баща е при нас. Той ни обича. Спасява ни. Грижи се за нас. Приготвил е за нас вечно жилище на небето.

Като пред Твоите очи,

О, дай да живея.

Аз знам, че трябва за тези си дни

Пред Теб точна сметка да дам.

И днес Той задава на всеки от нас въпроса: Обичаш ли Ме? Защо не Ме обичаш? Защо не Ме обичаш повече?  Какво стои между тебе и Мене?

Пастор Симеон Попов – Шумен – 15.02. 1976 г.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446095
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031