2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1723 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2020 21:45
Д-р Ричи участвал в оказването на медицинска помощ на обитателите на концентрационен лагер близо до Вупертал, след като Германия се предала на Съюзническите сили през 1945 година. Един от тези обитатели помогнал на Ричи в лекуването на изнемощелите от глад затворници. По всичко личало, че Дивия Бил, както го знаели в лагера, бил пристигнал малко преди капитулацията на Германия - той имал здрав вид, бил енергичен, оптимистично настроен и жизнерадостен. В края на дългия ден Дивия Бил винаги имал време да помогне поне на още един обитател. Той сякаш кипял от неизчерпаема енергия и бързо се превърнал в безценен помощник за Ричи и останалите от медицинския екип, като откривал семействата на бившите затворници, служел като преводач и се занимавал с документацията. Какво било изумлението на д-р Ричи, когато научил, че Дивия Бил е в лагера от 1939 година! В книгата си той пише следното: „В продължение на 6 години той [Дивия Бил] е бил подложен на същия глад, спал е в същите задушни, гъмжащи с болести бараки като всички останали, но не показваше каквито и да е признаци на физическо или умствено влошаване. И което е може би още по- удивително - всички групи в лагера гледаха на него като на приятел... Едва след като прекарах няколко седмици във „Вупертал“, осъзнах колко необичайно бе това в едно място, където затворниците от различни националности се мразеха един друг почти толкова, колкото мразеха и немците“.
Ричи беше убеден, че тайната на оцеляването на Дивия Бил е любовта. Въпреки жестоките гонения и омразата от страна на немците Дивия Бил се беше научил да обича и да прощава. Както пише Ричи, Дивия Бил живеел в еврейския квартал на Варшава със своята съпруга, две дъщери и трима сина.
„Когато стигнаха до нашата улица - разказал той, - немците наредиха всички до една стена и откриха огън с картечниците си. Умолявах ги да ми позволят да умра със семейството си, но тъй като говорех немски, те ме затвориха в трудов лагер.,. Точно в този момент трябваше да реша... дали да се оставя на омразата към войниците, които ми бяха причинили това. Решението беше лесно. Бях адвокат и в практиката си твърде често бях виждал какво прави омразата с умовете и телата на хората. Именно омразата току-що беше убила шестте души, които бяха най-важни за мен в целия свят. Реших, че ще прекарам остатъка от живота си - независимо дали това ще са няколко дни или още много години - като обичам всеки човек, когото срещна“.
Да обича всички... това е силата, която беше запазила целостта на един човек, независимо от лишенията“.
Дивия Бил направил избор да не мрази преследвачите си. Той осъзнал, че злото, убило семейството му, се храни с омраза. Ако отвърнел на немците по същия начин, той щял да сключи съглашение със злото и да продължи веригата на омразата. Чрез умението си да обича, Бил се издигнал от тъмнината към светлината и бил освободен. Така той не само оцелял по време на Холокоста, но и като по чудо запазил здравето си. Как? Избирайки да обича, той отворил канал, по който Божията сила да му помогне. Когато мразим, няма канал за светлината, няма божествена намеса, няма помощ - имаме единствено достъп до още повече зловредни влияния, които подобни емоции укрепват и утвърждават. Любовта разкъсва оковите на властта, която имат над нас ангелите на тъмнината. Да обичаме приятелите си е лесно, казва Едгар Кейси в едно от тълкованията си, истинското предизвикателство е да обичаме врага-хората, които ни нараняват, предават, измамват. Тълкованията казват и нещо повече: докато не станем способни да виждаме Христос и в най-противния човек, все още не сме израснали духовно. Това е истинско предизвикателство за всички нас."
Из "За ангелите, архангелите и невидимите сили" (стр. 165-166 в електронен вариант), Робърт Грант.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Историята на Дивия Бил е чудесен пример за духовен героизъм на какъвто малцина са способни. Обичането на враговете, особено когато ни вредят (тоест, обичането на висшето безсмъртно духовно начало, което е във всеки от нас, дори когато другият е много подвластни на нисшето си тленно животинско начало) е висш пилотаж, висше духовно майсторство, духовен Еверест. Може би няма в цялата Вселена същество с Любов по - обхватна, силна, чиста и безкористна от Христовата. Любов мерило и образец. Постигането на такава Любов е изключително мъчно и дълго като процес, резултат от милиони години еволюция... Но Пътят е пред нас и е безкраен.
Ако човек се стреми да постигне нещо изключително велико и изключително далечно от мястото на което се намира той в момента, би могъл да започне да полага усилия към постигането на по - близки цели. Например да се опитва доколкото му е възможно да бъде поне емоционално неутрален към враговете си и справедлив в преценките си (без значение дали тези преценки касаят някой, който му е симпатичен или не). И колкото пъти се провали в опитите си и падне, толкова пъти да се изправи и да продължи да опитва.
За опитващите се да постигнат отведнъж Любов като Христовата, духовния учител Петър Дънов е казал следното: "Според мене, 75% от сегашните хора преяждат. Някой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и те да го обичат. Това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен."
Тагове:
Да си припомним, кой е истинският ни вра...
77 години след Хитлер, падат паметници н...
