Б   О   Г

                  От   Стоян Михайловски

Сега веч разбирам, че нашите мисли

са сенки суетни и празни мечти,

че в Тебе се сливат световните сили,

че пръв и последен, о Боже, си Ти!

Сега веч разбирам, че наште надежди,

че нашите земни дела и борби,

че нашта наука, че наште победи

пред Твойто величие са прах и тъми!

Че Ти само, Творче, създаваш, владееш,

на всякоя тайна знайш извора где й,

че вън от времето Ти само живееш,

че мощното слънце за Теб само грей!

Че всичко за Теб е, понеже от Теб е,

че Ти само бил си, ще бъдеш и Си

духът на душите и на световете,

че всякой лъч идва от Твойте зари!

Разбирам, о Творче, ний колко сме малки

в безкрайния мир, в невидимий свят;

разбирам, че наште съдбини са кратки,

че Ти Си Всевечен, Всемъдър, Всесвят!

Кат слабичка вейка човек се превива,

когато без Тебе в живота върви.

Без Тебе светът е безводна пустиня

и дните без Тебе, за нас са нощи.

Когато се смеси с световната химна

плачът на човека, тогаз, Творче мой,

върху му Ти щедро простираш десница

и даваш му щастье, утеха, покой.

         Този химн /още неозвучен/ и химнът " На св.св. Кирил и Методий"- Върви, народе, възродени..., написан също от Стоян Михайловски, братов син на Иларион Макариополски /чието светско име е било също Стоян Михайловски/ са двете духовни обувки на българския народ, за да издържи трудния път в живота и да оцелее. Така наречената народна власт прие да слави само азбуката, която ни е дадена, за да научим Божиите истини, а тях поруга, подигра и отхвърли. Затова сме осакатени духовно и неможем да стъпим стабилно на краката си, за да поемем уверено напред.

                                                            ЕСТИР