Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03 06:29 - Видински митр. Даниил: „Приоритет е работата в енориите и с хората“
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03 06:32


 https://dveri.bg/uafw9 Видински митр. Даниил: „Приоритет е работата в енориите и с хората“ ГАЛЯ ПЕТРОВА, В-К „МОНИТОР“    22 ФЕВРУАРИ 2018 4.902439024390211111 Rating 4.90 (41 Votes)

image- Ваше Високопреосвещенство, заменихте Америка с ново послушание на най-високия митрополитски пост във Видинската епархия. Успяхте ли да свикнете с промяната?

- Преди идването ми във Видин последните седем години бях викариен епископ на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. На територията на САЩ успяхме с Божията помощ и много дарители, българи и американци, да създадем първия български манастир в Щатите, да изградя братство в него. В Америка преди 10-20 години повечето православна литература не е била преведена, макар че първите православни монаси идват още през 1790 г. и започват организиран църковен живот там. Все пак в САЩ има манастири с по 50 монаси и добре уредени женски свети обители. Факт е, че дори в една Америка, където православието е сравнително ново, има повече манастири и повече монаси, отколкото в една България, в която повече от хиляда години Православната църква съществува и работи.

Винаги ме питат: „Как успяхте да съградите български манастир в САЩ?“. Семейство американци ни дариха свой имот – близо 4 дка и къща към него, и там организирахме православен манастир. Имотът е насред гората, в отдалечено място, в района на селце близо до Ню Йорк. Създадохме и братство – двама монаси, които са американци, станаха православни християни, работихме рамо до рамо здраво, за да устроим манастира. В момента в САЩ има 24 български църкви, в Канада са 7 и три в Австралия.

- Българите, които живеят в чужбина, обръщат ли се често към вярата, помагат ли?

- В последните години все повече и повече българи се обръщат към вярата и, разбира се, към Православната църква. Като че ли българската общност в годините е по-сплотена. Наблюденията ми са, че дори в България хората да не са посещавали редовно богослуженията, когато отидат в чужбина, настъпва някаква промяна у тях. Сякаш осъзнават, че ако в родината храмовете и църквите в техните родни места са даденост, то в чужбина, ако искат да ги има, те трябва да помогнат да се построят, обзаведат и благоустроят.

- Какво е Вашето обяснение за това?

- Може би носталгията по родината, по родното място и близките оказва влияние. И хората си дават сметка, че БПЦ е институция, която има голяма роля за формирането и оцеляването на българската нация. Припомнете си само колко промени в различни области на живота в страната са станали в последните десетилетия, а програмата на Църквата не е сменена и това именно събира хората.

- Ваше Високопреосвещенство, как ви посрещнаха миряните в новата Ви епархия?

- Не крия, че бях притеснен, когато тръгнах на своето ново послушание. Имаше напрежение в обстановката преди избора за митрополит в епархията, имаше дори и протести, нещо необичайно в практиката на Църквата.

Но, слава на Бога, бях посрещнат с внимание и любов. Човек, колкото и да е предубеден, не може да не се зарадва от посланията и пожеланията, отправени към него. Това означава, че миряните в епархията имат нужда точно от тези послания и молитви, имат нужда от истината и твърдата позиция.

- Предстоят Ви може би не леки дни в опознаване на епархията, запознаване с обстановката. Успяхте ли да разговаряте със свещениците, с монасите от епархията?

- Във Видинска епархия има не малко монаси и монахини, свещеници. Но независимо от това техният брой не достига, за да се обхванат всички църкви и манастири на територията на двете области Видин и Монтана. С църковния живот, с просветата, неделните училища и цялостния енорийски живот в епархията предстои да се запознавам детайлно, да погледна с бистър и непредубеден ум, да видя с очите на духовник, работил и проповядвал отвъд Океана, всичко, което се случва в епархията. Убеден съм, че след случилите се неща в епархията, предхождащи избора за митрополит, са нужни мъдрост и вяра. Нужно е да се обедини монашеството в епархията, да се помирят свещениците, които трябва да покажат смирение пред Господ и Църквата. Нужен е подем в църковния живот в епархията. В съседните ни православни страни като Гърция, Румъния и Сърбия църковният живот е в подем. Дори в една Албания има подем на църковния живот през последните години. Това означава, че отговорът отново се крие в необходимостта от повече работа в просветата, във вярата, защото монасите и свещениците са авангардът на Църквата.

- В какво сте убеден в новото си служение като първи архиерей във Видинска епархия?

- Убеден съм в своята вяра, вяра в Господа, вярата е в практическите неща, защото вярата е в ежедневието на хората. И когато това нещо липсва, как тогава в душата на човек, на младежа, в детската душа може да се появи желанието за богослужение, за отправяне на молитви към Господа? Вярата и Божията благодат заместват всички липси – онова, което не ни достига.

Аз съм убеден, че когато едно дете расте в православна среда, тогава още като чиста детска душа то носи и научава нещата така, както научава езика и нравите. Затова едва след създаването на добър енорийски живот, създаването на семейства, където православната вяра е на почит, след едно поколение можем да очакваме, че ще има повече монаси, повече свещеници, повече хора, обърнали се към вярата, към Господ. Това е един естествен ред.

- Коя е Вашата първостепенна задача днес в епархията?

- Най-важното днес е първоначалната работа в енориите, за да има просвета и постепенно вярата да достигне до семейството, до дома. Децата да растат във вярата! Когато това се случи, тогава и нашите манастири ще се напълнят отново с монаси, църквите ще се напълнят с хора. Работата е в енориите, работата е с хората. Това е един основен приоритет.

- Видинска епархия е гранична епархия с Румъния и Сърбия и има традиционно добри отношения с тях? Ще ги продължите ли?

- Твърдо ще продължа всичко, което моите предшественици преди мене са създали и утвърдили, сред които е и дейността с пограничните епархии на Видинската – с тези на Сръбската православна църква и Румънската православна църква. Естествено е тези връзки да се продължават и да се укрепват. Господ е казал, че двете най-големи заповеди, които са отправени към нас, православните християни, са любовта към Бога и любовта към ближния. Ние не можем да имаме любов към ближния, ако не го познаваме, ако не сме се срещали с него, ако не живеем заедно и ги няма тези връзки. Затова съвместният живот, познанството и поддържането на тези добри взаимоотношения е присъщо да се развива.

- Видинската епархия се слави и със своите традиционно добри отношения с другите вероизповедания? Срещу митрополията се намира джамията, а на метри от тях е и синагогата...

- Малко са градовете в страната, а може би и по света, където храмове на различни изповедания да се намират толкова близо един до друг. Връзките на митрополията с мюфтийството, с мюсюлманското вероизповедание, във времето са били традиционно добри в епархията. И затова ще ги продължа и доразвия. С всички хора ние търсим мир. Търсим добро съвместно съжителство, като в същото време уважаваме напълно свободата, която Господ е дал на всеки един човек да избира вярата си. Има ли нужда да споменаваме, че от векове живеем заедно?

Пак казвам, че ние уважаваме свободата на всеки човек и искаме също и нашата свобода за вероизповедание да бъде уважавана.

- Още с идването си Вие категорично отхвърлихте твърдението, че Северозападът е забравен от Бога?

- Категоричен съм, че това твърдение е неправилно и Северозападът не е забравен от Бога. Знаем каква роля е играла Видинска епархия още от основаването на самостойната Българска църква. Можем ли да кажем, че този край е забравен? Не! Ние сме забравили Бога. Бог не ни забравя! Той присъства и чува нашите молитви навсякъде и е готов да откликне. Обаче да кажем, че едно място, където има толкова много православни християни, е забравено от Бога, това по-скоро ще означава, че ние сме забравили Бога. Затова ще се обърне по-голямо внимание на богослужението. Сам Господ е казал: „Който идва при Мене, няма да го изпъдя вън“. Той Сам е казал: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Ето, в този „забравен“ край нека похлопаме на тамошната врата и да кажем: „Господи, помогни!“. И да видим Господ няма ли да помогне… Ще помогне, естествено!

- С какво не бихте направил компромис като Видински митрополит?

- Не бих направил компромис с вярата! И Господ винаги да ми дава разум, да ме пази и да ме подкрепя в това отношение. Думите, които Господ е казал, са ясни: „Който наруши една от най-малките тия заповеди, той най-малък ще се нарече в царството Божие“. Виждаме в историята на Църквата как светците ревностно са отстоявали вярата, защото само чрез вярата имаме достъп до Бога. Казваме, че и дяволът чете Евангелието. Когато изкушавал Господ в пустинята, той Му е цитирал части от Светото Писание. Но по този начин, по който на него самия му отърва. И спазва това, което на него му отърва. Затова компромис не бива да се прави с начина, по който Православната църква проповядва вярата, защото това е нашата гаранция за вечен живот и спасение. Ако ние отстъпим от това, означава, че сме отстъпили от Бога. Когато отстъпим от Бога, какво ще намерим? Наскоро в един сайт прочетох мисли на един наш писател от миналия век, който казва така: „Човек, когато загуби съвестта си, намира злато и сребро“ (епиграма на писателя Змей Горянин, 1951 г. – бел. ред.). Ето, с това не искам да правя компромис – заради материални неща, конюнктурни течения или политически натиск!

Снимка: Стефка Борисова

* Заглавието е на Двери.бг (бел. ред.). 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 9350788
Постинги: 14677
Коментари: 2307
Гласове: 8756
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031