Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 19:07 - Неподозираната сила на доброто и злото
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 https://dveri.bg/uarx6
Неподозираната сила на доброто и злото ЗЛАТИНА ИВАНОВА    11 ФЕВРУАРИ 2018 4.111111111111111111 Rating 4.11 (36 Votes)

imageИстина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)

С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.

За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.

Харизма на български език означава дар. За един от тези дарове, който всекидневно използваме в общуването помежду си, без да си даваме сметка за неговата сила, бихме искали да поговорим днес. Става дума за една особена способност на човешката душа, която опитно познаваме, но чийто произход не осъзнаваме – силата на душата да влияе с добро или лошо на нашите ближни. За силата на човешките думи да градят или разрушават човешки съдби свидетелства цялата аскетична литература на Православната църква, за нея говори много и Евангелието. Благославяйте, а не кълнете е основен призив към повярвалите във въплътения Бог. Благословията, благата дума, добрата дума е молитвено пожелание за щастие и успех, призоваване на Божията благодат над човека, комуто желаем добро. Истинското благословение идва отгоре, от Бога, но то може да бъде привлечено от искрено, обичащо сърце, което желае най-доброто за ближните си. Голяма е силата на майчината и бащина благословия, защото тя произлиза от самата сърцевина на душата, ангажира всички душевни сили на родителите. И обратно, клетвите, отправянето на тежки думи към хора, които смятаме, че по някакъв начин са ни оскърбили, са голям грях пред очите на Бога. Те са като словесни куршуми, които пронизват душите на ближните ни и които дават право на бесовете – тези врагове на човешкото щастие и спасение – чрез силата на човешката злоба да разрушават човешки съдби.

Нашият съвременник, св. Порфирий Чудотворец, този велик сърцеведец, пророк и познавач на човешката душа, говори така за способността на човешката душа да влияе дори несъзнателно на ближните си: „Трябва да гледаме на всичко с благост. Да не мислим нищо лошо за другите. Дори един поглед или въздишка им влияе. Дори малкият изблик на гняв може да причини зло. Имайте в душите си благост и любов и това предавайте на другите. Да се молим за хората, които ни вредят, а не да се възмущаваме и да им се сърдим. Каквото и да ти направи, не си мисли с лошо за него. Покривай слабостта му с добро. Никога не бива да си мислим за някого Бог да му прати зло или да го накаже за греха му. Тази мисъл причинява голямо зло, без да го разбираме. Понякога се възмущаваме и казваме на другия: Не се ли страхуваш от Бога, не те ли е страх, че ще те накаже?. Друг път казваме: Не може, Бог ще те накаже. Във всички тези случаи крием дълбоко в себе си желанието другият да бъде наказан. Вместо да изповядаме своя гняв като грешка, ние го представяме едва ли не като молитва... Разбирате ли каква сила има нашето лошо душевно разположение към другите. Затова трябва да намерим начин да очистим дълбоко себе си от всяка злоба. Когато душата е свята, тя излъчва добро. Тогава изпращаме безмълвно тази любов към другите, без да казваме нищо. Христос никога не желае злото. Напротив, заръчва ни: Благославяйте тези, които ви желаят зло...“.

Тази сила на човешката душа да освежава или уморява околните със своето добро или зло съдържание, да гради или разрушава не само своя собствен мир, но и този на другите, е голяма отговорност, за която всички ние ще даваме отговор. Още повече, ако сме християни, които знаем думите на Своя Спасител: Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден. И още: Истина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден. А коя дума е празна – която е празна откъм разбиране, състрадание и любов към другия. Такива думи са лъжа, независимо колко праведно звучат.



Тагове:   зло,   добро,   последствия,


Гласувай:
2
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 9883419
Постинги: 14684
Коментари: 2322
Гласове: 8838
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930