Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2017 04:37 - Най-злият дух на последните времена
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 5106 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Най-злият дух на последните времена   Езавел - дяволът в женски образ
  По материали от: https://www.biblegateway.com/resources/all-women-bible/Jezebel-No-1 http://www.biblewaymag.com/what-are-the-characteristics-of-the-jezebel-spirit/ https://www.youtube.com/watch?v=finSGVhndFI https://www.charismamag.com/spirit/spiritual-warfare/27173-what-ahab-and-jezebel-can-teach-us-about-the-spirit-of-rejection   Библейски стихове —1 Царе 16:31; 18:4-19; 19:1, 2; 21:5-25; 2 Царе 9
  Днес ние ще говорим за нещо, което Бог вложи в сърцето ми - духът на Езавел. Също така ще споменем и духът на Ахав. Но преди да говорим за духа - този лош, зъл , омразен, унищожителен дух, който днес е жив в тялото Христово, ще поговорим  всъщност за това коя беше Езавел. И повярвайте ми, този дух цели да унищожи хората и най-вече тези, които имат служение. И така - Езавел - дяволът в женски образ. Библията ни казва каква безсърдечна и жестока жена е била тя. 
  Какво означава името ѝ - Името Езавел означава „целомъдрен, непорочен, чист; без плътска връзка“. Но по природа тя била най-грешната, похотлива и развратна жена. На всичкото отгоре, тази покварена и разпътна царица практикувала всякакви магии. Така че, няма друго име, което да е по-неподходящо за такава презряна жена. Ето така духът на Езавел работи днес в тялото Христово, представяйки се за добър човек, дори добър Християнин. Но неговата същност е едно огромно зло. Този дух така умело се прикрива, че ... спомнете си какво ни казва Божието Слово - че дяволът може да се представи за светъл ангел.
  Произход - Езавел беше дъщеря на Етвоал, царя на сидонците. Баща ѝ, освен цар, беше и първосвещеник на тези, които се кланяха на Ваал. Финикийците са били един забележителен народ, но са били идолопоклонници, гледащи на Йехова като на някакво местно божество - „бог на земята“. Техните богове били Ваал и Астарта. На тях им служели безброй много жреци, от които 450 Ахав изпратил във великолепния Храм на Бога-Слънце, построен в Самария. Други 400 жреци били настанени в светилище, издигнато за тях от Езавел, която ги гощавала на собствената си трапеза. Жестоки и безнравствени ритуали са свързани с поклонението на Ваал.  Езавел произхожда от идолопоклонническа раса, същият този народ, който по-късно дава на света най-великият воин на древността - Ханибал, чийто нрав бил не по-малко дързък и безпощаден от този на Езавел.
  В Библията се разказва за цар Ахав - царят на северен Израел, който се оженил за езичница. Постъпвайки така, той станал виновен за поредица от необмислени и ужасни действия, които довели до пагубни последствия. И понеже бил евреин, вземайки за жена дъщерята на един човек, чието име Етвоал означава „човек на Ваал“, той съгрешил срещу еврейската вяра. На нас не ни е казано как и къде решителната и непоколебима идолопоклонничка и слабохарактерния цар Ахав са се срещнали, но без съмнение той е бил запленен от нейната красота и силният ѝ характер. А Езавел - амбициозна и високомерна, жадно търсела възможността, при която да сподели трона на царя. Всеки мъж, който успее да устои на хитростите на красива, но злонамерена жена, е истински герой! Йосиф успял да устои на прекрасната, но похотлива жена на Потифар, обаче Цезар и Антоний, след като завладели почти целият свят, били покорени от хубавата, но непочтената, съблазнителна Клеопатра. Така че виждаме как Езавел се „прицелила“ в царя на Израел и го прилъстила с чара, обаянието и острия си ум.    Ахав, покорен от Езавел, "я взе за жена и отиде да служи на Ваала и да му се поклони." Всички други грехове на Ахав бяха нищожни в сравнение с брака му с Езавел и службата на Ваал, която последвала: „ И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и да му се покланя“ (3 Царе 16:31, вж. Михей 6:16). В продължение на повече от 60 години идолопоклонството оставя ужасни отпечатъци върху живота и традициите на евреите. За тях, то означавало повече отколкото първите две заповеди на закона. То предизвикало духовен и морален упадък, на който било наблегнато от решителните усилия на Езавел да унищожи поклонението, преклонението към Йехова. Нека се опитаме да обрисуваме характера на Езавел - име, които се е превърнало в синоним на съблазнителна сила, коварство, лукавство и злонамереност от най-висша степен.   ТЯ ПРИТЕЖАВАЛА НЕОБИКНОВЕНО СИЛЕН ХАРАКТЕР

Езавел не била обикновена жена. Дори нейното поведение било такова, че привличало вниманието като магнит. Едуард Б. Коу я нарича „Клитемнестра (бел.пр. - съпруга и убийца на Агамемнон), лейди Макбет на еврейската история.  Макар че в никакъв случай тя не е привлекателен персонаж, Езавел била облечена с необикновена сила на характера, а в ужасната си съдба - с трагично величие, което не е отредено на никоя друга жена в Библията“.  Докато Библията нито анализира, нито описва нейния характер, а просто посочва събитията, в които тя играела ключова роля, няма как да не забележим, четейки между редовете, че Езавел е била жена с изумителна сила на интелекта и волята. Свещеното Писание  не ни казва, че тя е притежавала някое от изтънчените, благородни женски качества. Тя не била възпитана в принципите на високия морал. Безжалостна и неумолима, тази надменна и твърдо решена жена, осъществявала коварните си планове. Талантлива жена, но проституираща с всички свои дарби  в подкрепа на злото. Така нейните неправилно насочвани заложби, се превърнали в проклятие. Убедително, нейното влияние било също погрешно насочвано. Решителна, повече от другите жени, тя използвала силата на характера си, за да унищожи един цар, дори и собственото си потомство, както и да поквари и оскверни живота на цял един народ. 
  ТЯ БИЛА ПЛАМЕННА ИДОЛОПОКЛОННИЧКА

Ваал никога не е имал по-всеотдаен поклонник от Езавел. Никой не можел да се  сравни с нейните жар и ревност, когато ставало въпрос за поклонението към богинята Астарта. Езавел не се задовалява с установяването на идолопоклонството в нейната страна, но се стреми да обърне и Израел към идолослуженето - боготворенето на Ваал. Най-безмилостно Езавел се опитва да прогони истинските пророци на Йехова от Израел и по този начин се превръща в първата жена-религиозен гонител в историята. От своя баща-идолопоклонник, главният жрец на Астарта, тя наследява фанатичния си религиозен ентусиазъм, който я подтиква да унищожи поклонението към истинският и жив Бог. Тя почти успява в своето начинание. 
  На фона на наводняването на страната с разврат, неморалност и ужасни суеверия към деморализиращият  култ на Ваал, се появява водачът на истинските  пророци - Илия. Неочаквано той застава пред цар Ахав и предрича 3 годишна суша. В края на този период, той отново се изправя пред него, за да предизвика 850-те пророка на Ваал да участват в едно изпитание на силите на планината Кармил. „С несравнима дързост Илия ги подиграваше заради безсилието на техните прехвалени божества и състезанието завърши с оправдавдаването и възстановяването на Йехова.“ Народа залови жреците на Ваал и ги изкла, а цар Ахав бе обвзет от ужас и страх.
  Ликуващият Илия трябваше да си разчисти сметките и с Езавел, която като чула от Ахав, че нейните охранени жреци са избити, се заклела да унищожи Илия и неговите помощници: „ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях“ (3 Царе 19:2). Но Илия, въпреки че не зачете царя и се изправим сам срещу жреците и поклонниците на Ваал, чувствал, че не може да понесе яростта на една жена, способна да убие, и побягнал за живота си в Юдовото царство, оставяйки надменната царица сама на сцената на събитията.

ТЯ БЕШЕ ДОМИНИРАЩА СЪПРУГА

Ахав беше като марионетка в ръцете на налагащата му се съпруга. Тъй като той беше слабохарактерен и податлив на влияние, за Езавел беше много лесно да осъществявава пъклените си планове. Как безполезният и безхарактерен Ахав можеше да се противопостави на злите интриги на безкруполната си съпруга? Заедно с Лейди Макбет, Езавел беше зъл гений, който извърши страшно престъпление. Именно Езавел стана  водача, който всяваше страх в Израел,  а не малодушният ѝ съпруг, когото тя въртеше на малкото си пръстче. Възможно е Ахав да е обичал повече лукса и да е бил по-чувствен, отколкото жесток, но под влиянието и пълното господство на една безжалостна жена, той е бил принуден на действа против чувствата си.„Неговата вина в тази грозна драма се скрие главно в това, че той използва личната си сила като средство за осъществяване на злите цели на Езавел.“ , пише Мери Халит. „Защото без властта на Ахав, Езавел щеше да бъде змия без зъби.“ В този брак, Ахав беше по-слабият съсъд и със съпруга, която се подиграваше на неговите морални скрупули, оковавайки го във всяко нечестие и порок като в тежки вериги.

ТЯ БЕШЕ ГНИЛО ДЪРВО

Нашият Господ използва удивително сравнение, с което да илюстира непреставащото влияние на злото, произтичащо от един живот, лишен  от благочестиви принципи. „16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. 18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7: 16-20).
  Езавел беше гнило дърво -  и в корените, и в клоните си, така че всичко свързано с нея беше заразено и осквернено. Колко подходящи са думите на Шекспир, когато мислим да Езавел и силата на нейния характер, огромното ѝ желание за власт, отхвърлянето на благочестието без каквито и да са угризения, твърдата ѝ непоколебимост да заличи всичко, което пречи на изпълнението на пъклените ѝ планове ... Тя е автентичен прототип на Катерина Медичи ... 
  Силен противник, жесток изверг, неспособна да покаже милост, лишена от капчица състрадание ...
  Нейните потомци наследили и продължили нечестието и пороците, в които били израснали. Злото влияние на Езавел се възродило в дъщеря ѝ Аталия от Юдея ...  Нейният лош и зъл характер се връща към живот чрез най-големят ѝ син - Охозия, който също, както майка си бил върл идолопоклонник и почитал Ваал. Вторият ѝ син - Йорам, бил още един образ на майка си - гнил плод от гнило дърво. Чудно ли е, че Йорам имаше подобна съдба на тази на майка си.
  ТЯ БЕШЕ КОВАРНА ИНТРИГАНТКА

Трагедията на Навутей и неговото лозе ни разкрива каква презряно същество беше Езавел. За нея - една жена, в чиито вени течеше убийството, човешкият живот не струваше нищо. Баща ѝ, Етваал, беше убил предшевственика си. Израснала в този дом, пропит с интриги и убийства, какво друго бихме могли да очакваме от този дявол в женски образ? Кларънс Е. Маккарти, пише в своята книга за Библейските герои следното, касаещо случващото се с Навутей:
Неговият отказ е предисловието към една от най-необичайните, най-разтърсващите и ужасни драми в Библията; от една страна драма на невинността, смелостта, свободата и страха от Бога, и от друга - драма на алчността, ненаситността, сребролюбието, жестокостта, лъжесвидетелството, смъртта и ужасното възмедие. Като типичен представител на деспотите на Ориента, Езавел е готова да убие в стремежа си към желата цел - лозето на Навутей. Цар Ахав видял плодородното лозе и се заинтересувал кой е собственика. Като научил, че принадлежи на Навутей, царят го повикал в двореца и му предложил да купи лозето. Но то не било за продан. Той го бил наследил от своите предци и било безценно за него. И като израилтянин Ахав разбирал желанието му да го задържи. Разстроен от силният си ламтеж да притежава  лозето, Ахав легнал в леглото си и отказал да яде. 
  Тогава на сцената се появява Езавел. Научавайки какво се било случило и бидейки от чужда страна, в която желанията на царя били закон, тя ни се разкрива като жена с огромна власт, утешавайки Ахав с думите:
  „Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.“ (3 Царе 21:7)
  С писмо, подпечатано с царският печат, Езавел разпорежда да се организира пиршество за народа. Тя също наредила на някои хора да наблюдават благочествия Навутей и да го уловят в богохулство и сквернословие против царя. Навутей бил арестуван и осъден на базата на казаното от лъжливите свидетели, които Езавел осигурила. Тя ги намерила, за да бъде всичко в рамките на закона. И така, Навутей бил обявен за виновен и невинният му живот бил отнет, бивайки пребит с камъни, а цар Ахав получил така силно желаното лозе. Но кръвта на добродетелният Навутей не викала напразно от земята. Бог отново призовал Илия, казвайки му да отиде при Ахав и да му изяви страшната участ, която щяла да сполети тази двойка убийци и тяхното нечестиво потомство. Пророкът разкрил на Ахав собствената му събда - „И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.“(3 Царе 21:19)
  Това пророчество се изпълнило скоро след като била обявена война между Израел и Сирия. Докато се носел със своята колестница, цар Ахав получил смъртоносната си рана. Пропитата с кръв колесница била откарана на извора, който течал през лозето на Навутей и кучета дошли да излочат окървавената вода. Що се отнася за Езавел, Илия пророкувал:  "Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел“ ( 3 Царе 21:23). Скоро ще видим как това пророчество се изпълнило до последната буква.

ТЯ ОБИЧАЛА ДА СЕ ГИЗДИ С НАКИТИ

Смъртта на онзи, когото Езавел "възбуди, за да върши зло в очите на Господа", я разкри, че е неспособна да изпитва угризения от страх. Нямаше никакъв признак на покаяние в нея, докато излизаше гордо, за да посрещне пророкуваната ѝ участ. Ииуй бил определен и помазан като отмъстител на ГОСПОДА и той пристъпил към изпълнението на мрачната задача да отмъсти на онези, които бяха осквернили земята. Синът на Езавел и нейният внук се срещнали с Ииуй на лозето, пропито с кръвта на Навутей. Ииуй посякъл сина  ѝ, царя на Израел, а внукът ѝ бил победен в битка и убит. Все така горда и предизвикателна, царицата-майка знаела, че последният ѝ час наближава. И въпреки че била и пра-баба, тя отделя време да си направи прическа и да се гримира. После застанала на прозореца, за да поздрави минаващият Йеху. Най-вероятно Езавел постъпва така, както Мортън ни обяснява: „Езавел не се гримирала, защото е била суетна кокетка. Тя знаеше, че смъртта ѝ наближава. Затова е решила да умре като кралица ... Също като Клеопатра, която в предсмъртният си час се е облякла в празнични одежди, така и Езавел е изписала очите си с антимон и е поставила украсената със скопоценни камъни корона на главата си, след което се изкачва в кулата на двореца и наблюдава шумното приближаване на колесницата на Ииуй.“ Този последен допир до блясъка и величието на нейният отвратителен живот, става причина за появяването на злобната, язвителна забележка „a painted Jezebel“ (бел.пр. - изписаната Езавел). Тя дошла на мода в Англия през 16 век, както ни припомня Едит Дийн: „Изрисуването или гримирането на лицето било приемано като доказателство за разпусната, неморална жена. Никое друго женско име в историята не е станало синоним за порочност и злонамереност.“ 
ТЯ УМРЯЛА ОТ УЖАСНА СМЪРТ

Кулминацията настъпва когато Ииуй влиза през градската порта. Приближавайки се към двореца, той погледнал нагоре към прозореца, от който прозвучал подигравателния глас на Езавел: „И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: С мир ли идеш, ти Зимриевце, убийцо на господаря си?“ (4 Царе 9:31). Тази презрителна насмешка вбесила победоносният ѝ враг, който като видях двата евнуха, стоящи близо до прозореца с предизвикателната царица, извикал към тях: „ Кой е на моята страна? Кой? Хвърлете я долу!“ (4 Царе 9:32-33).
  Те се подчиниха и я изхвърлиха от прозореца и когато падна, стените бяха опръскани с кръвта й. Под стените стояха войниците с копията им, конете, които да я стъпчат, а гладните кучета чакаха плътта й. Триумфиращият Ииуй влезе в двореца над мъртвото тяло на Езавел. Докато ядеше и пиеше, си спомни, че този, който току-що бе умрял като пророкуван, беше царица и майка на царете: „Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря“ (4 Царе 9:34) Така умря Езавел, идолопоклонникът, тиранинът, убиецът. Сееше на вятъра и пожъна вихрушката.“ Въпреки това ние може да извлечем една-две поуки от нейният оцапан с кръв живот. Няма значение от какъв ъгъл ще погледнем на него - той ясно ни показва, че заплатата за греха е смърт. От тази прочута и трагична фигура в историята на Израел и цялото човечество, научаваме колко е важно влиянието на съпругата и майката в семейството - тя трябва да бъде на страната на всичко, което е добро и благородно. Езавел беше злият гений на Ахав. Тя е абсолютното отрицание на всичко, което Бог иска една жена да бъде, а именно, истински другар и помощник на съпруга си. Четем, че Ахав е бил „подтикван“ от Езавел; подтикван, но в погрешната посока. Когато един мъж се ожени за една жена, защото тя е красива или има силен характер; или пък сключи брак със зла и порочна такава, или пък някоя, която е против неговите религиозни убеждения, той обикновено ще пожъне печал, душевна болка и разочарование. Езавел запази своя упорит и непреклонен характер до края на живота си. Смъртта на мъжа, чийто живот тя оскверни и опетни, не я доведе до покаяние. Колко различна щеше да бъде историята, само ако тя се беше научила „да подтиква“ съпруга и децата си към любов към Бога и добри дела (виж: 2 Tим. 1:6; 2 Петър 1:13). Нейните неправилно насочвани таланти се превърнаха в проклятие. Злото, което тя извърши беше сторено зад маската на религията, точно както жестокостите на инквизицията и мъченията на Смитфийлд. В заключение ще кажем, че злото, коварството и безбожието носят в себе си своята награда - нечестивите жънат това, което са посели. Възмездието връхлетя Езавел когато тялото ѝ беше хвърлено през прозореца, за да бъде обезобразено, разкъсано и изядено  от псетата. Като дъщеря на дявола, тя получава още по-страшна отплата в царството на осъдените.
  Ето някои от характеристиките на духа на Езавел
  Притчи 6:16-19: „16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му: 17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв, 18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло, 19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.“   КАКВИ СА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ДУХА НА ЕЗАВЕЛ?

1. Отказва да признае вината или грешката си. Човек, в който живее духа на Езавел никога няма да си признае, че е виновен в нещо или че е сгрешил, освен, ако не може да извлече „полза“ от признанието, което на всичкото отгоре е временно. Да поеме отговорност би означавало да престъпи несигурността и гордостта, от които всъщност черпи сили. Когато чуете Езавел да се извинява, трябва да знаете - това никога не става от искрено покаяние или признание, че е извършил/a нещо лошо. По-скоро, извинението звучи по този начин: „Съжалявам, че ти нараних чувствата!“   2. Приписва си заслугите за всичко. Докато една от силните черти на Езавел е никога да не поема отговорност за своите дайствия или поведение, той/тя също си приписва заслугите за нещо добро, за което не е положил никакви усилия.   3. Използва хората, за да постига личните си цели. Духът на Езавел оставя другите да вършат мръсната  работа. Този дух разпалва емоциите на хората и след това ги оставя да избухнат в гняв. После отстъпва назад, гледайки невинно: „Кой, аз ли? Но какво съм направил?“ Този начин на поведение затруднява дори и най-пламенните, търсещи истината. Духът на Езавел е изключително интелигентен в постигането на плановете си.   4. Задържа информацията за себе си. Задържането или скриването на информация е един от начините, чрез които човек под влиянието на този дух действа и владее. Не забравяйте - духът на Езавел е вид магьосничество. Духовете на магьосничеството обичат да контролират хората. Езавел ще упражнява власт над вас, знаейки нещо за дадена ситуация, което вие не знаете. В очите на Езавел, разполагането с информация, която вие не знаете е мощно оръжие за контрол и манипулация.   5. Езавел се страхува от пророците. Човек с духа на Езавел, ще направи всичко възможно да унищожи друг с пророческо служение или дарба. Причината е, че някой с такава дарба ще успее да разпознае,  изобличи и атакува духа на Езавел. Спомнете си - този дух се опита да избие всички пророци на живият Бог, дори се опита да посегне върху живота на Илия.   6. Предлага  услугите си за всичко. Езавел много обича да го играе доброволец, особено в начинания, където ще може да бъде забелязан/а и където ще има определен контрол върху ситуацията. Въпреки че, той/тя ще работи усилено, мотивите му/ѝ не са чисти, и в крайна сметка плановете му/ѝ ще излязат наяве.   7. Лъже. Такъв, обладан от духа на Езавел, ще лъже, дори и когато не е необходимо. Трудно е да се засекат лъжите му. Никой не може да лъже по-добре от Езавел. Той/тя ще ви накара да повярвате това, което иска, манипулирайки ви. Фактът, че Езавел може да ви гледа право в очите и да ви лъже, показва колко силен и непреклонен е този бунтовен и непокорен дух.   8. Пренебрегва другите. Класическа тактика на този, който обича да контролира е да пренебрегва тези,които не са в съгласие с него. Тази стратегия обикновено се прилага от лидери към тези, които са против техните идеи, изолирайки човека като го пренебрегват. Някои хора са били игнорирани с месеци, само защото отказват да бъдат марионетки в ръцете на Езавел или защото  казват „не“ на всяка нейна идея или прищявка. Това поставя този човек извън благоразположението на лидера и го принуждава или да „дойде на себе си“, приемайки начина на мислене на лидера, или да остане в немилост. Човек не е свободен да се противопостави на този, който иска да контролира.   9. Никога не признава заслугите на другите, нито благодари. Човек, който действа под влиянието на духа на Езавел никога не признава заслугите на останалите, дори и когато самият той се е облагодетелствал от дадена сутиация. Той просто не може да се насили да каже „благодаря“ и да признае, че някой друг е направил нещо хубаво. Има такива, които са надминали себе си, за да направят подарък на Езавел, например, но никога няма да чуят „благодаря“. Това отново дава власт в ръцете на този, който обича да контролира. Ако случайно Езавел ви благодари, което не е от чисто сърце, то е защото иска да постигне крайната си цел.   10. Критикува всички. Това е едно от главните качества на този, който обича да контролира всичко и всеки. Той е този, който трябва да изглежда добре в очите на хората, затова бързо и остро критикува всеки, който изкаже някакво предложение или има план. Дори и този план да му харесва, той ще го критикува, защото идеята не е излязла от него. Критикуването на другите го издига в собствените му очи.   11. Високомерие. Такъв с духа на Езавел винаги ще измести от центъра на вниманието останалите. Езавел се чувства заплашен от всеки, който се опитва да му открадне светлината на прожекторите или от тези, които могат да му отнемат силата и контрола. Ако сте в компанията на такъв човек и му разкажете нещо за успеха и постиженията си, можете да бъдете сигурни, че той веднага ще започне да ви разказва за своите.   12. Одухотворява всичко. Когато някой се изправи срещу обичащият да има контрол, той веднага прехвърля топката на Бога. Така, бяга от отговорност. Заключението винаги е: „Вие имате проблем; аз - не!“   13. Непокорен е. Езавел никога не взема страната на работодател и някой, който има власт, освен ако това няма да го направи да изглежда добре в очите на другите. На всичкото отгоре, това поведение е временно. Той винаги ще си припише заслугите за идеята на някой друг. Неговото най-голямо желание е за власт и контрол. Той няма съвест, когато пред него се появи възможност да бъде признат.   14. Той е амбициозен и властен. Човек с духа на Езавел ви принуждава да вършите неща, които ви лишават от правото ви на избор или възможността сами да вземате решения. Той кара другите да се чувстват така, сякаш нямат достатъчно мозък, за да мислят сами.   15. Използва фактора изненада. Езавел желае да има контрол над всичко и всички, като голяма част от контрола е да ви хване неподготвени, да ви изненада. Например, да се появи ден по-рано за предстояща работна среща и т.н.   16. Сее семена на раздор. Езавел постоянно омаловажава останалите по много изкусен начин. Стратегията е да „спечели“ контрол, като свежда до минимум стойността на друг човек. За него е нещо обикновено да говори полу-истини, за да заподозрете друг човек. Сеейки тези семена, той се надява да пожъне очакваната от него жътва -  унищожение и разорение, като в същото време заема по-добри позиции на власт.   17. Изисква внимание. Езавел обича да бъде център на внимание и не харесва, когато други биват признавани и хвалени. Когато някой друг е награждаван, Езавел бързо ще подрони постиженията му с думи.   18. Отмъстителен е. Тъй като Езавел никога не греши, бъди готов да се превърнеш в най-големият му враг, ако дръзнеш да му противоречиш или да му се противопоставиш. Докато сте в съгласие с него, всичко е наред. Но ако му се противопоставиш или го придизвикаш - внимавай! Ти се привръщаш в мишена на най-неудържимата му злоба. Езавел няма да се спре пред нищо, докато не унищожи репутацията ти.   19. Опитва се да те накара да изглеждаш така, сякаш ти си Езавел. Не е лесно духът на Езавел да бъде идентифициран. Ако този с духа Езавел чувства опастност, че ще бъде разкрит, той умело извърта ситуацията, опитвайки се да изкара невинният човек, че той се опитва да контролира всичко. Както винаги, Езавел ще направи всичко възможно да изглежда прав.   20. Показва неодобрение. Езавел винаги намеква за неодобрението си към тези, които са под негов контрол. Контролираният от своя страна не се чувства свободен да изрази мнението си, точно от страх от неодобрение.  Този дух често се проявява в брака или в работна среда.   21. Знае и разбира от всичко. Езавел обикновено се държи просташки и парадира с познанията си за всичко. Бързо изразява мнението си по всяка тема, като не дава възможност на никого да посочи другата страна на даден проблем. Той е направил идоли от своите мнения и възгледи.   22. Амбициозен и тщеславен е. Езавел има силни желания, но само и лично за себе си.  „Искам това, което искам и когато го поискам.“, описва възхвалата на неговото упорство. Лидерът, с дух на Езавел, никога няма да каже: „НАШАТА далновидност ...“, но „МОЯТА далновидност ...“   23. Дава подаръци. Човек, с духа на Езавел, много обича да раздава подаръци, защото това също е начин да те контролира - дава ти нещо, за да те накара да му се чувстваш задължен. Също така, този акт ще компрометира човека, който е получил подаръка, ако случайно каже нещо против Езавел или му се противопостави. Не искам да кажа, че всички, които правят подаръци искат да контролират останалите, но подаръците са изпитана тактика от тези, които искат да имат контрол върху нещата.   24. Религиозен е. Езавел обитава местната църква, но не обича властта, освен ако не я притежава. Тези хора ще се държат така сякаш са Християни или много святи, но всъщност не са.   25. Прикрива се. Много ни се иска да вярваме, че човек е бил освободен от духа на Езавел. Той може да изглежда „нормален“ за известно време, без да демонстрира класическите характеристики на духа. Тогава изведнъж, без предупреждение, ще изникне някаква ситуация, над която духът ще поеме контрол, сеейки разруха в живота на хората. Надяваме се, че истинското покаяние ще настъпи. Само тогава човекът  ще бъде освободен.
  КАКВО МОГАТ ДА НИ НАУЧАТ АХАВ И ЕЗАВЕЛ ЗА ДУХА НА ОТХВЪРЛЯНЕТО?

Неувереността започва с отхвърлянето и отваря вратата за една неуравновесена идентичност и индивидуалност. Ето някои признаци и симптоми, че човек може да има дух на отхвърляне:  
  Постоянно желание за физическа любов и уверение, че си нещо пристрастяване търсене на внимание отчаяние униние обезсърчаване завист фантазиране страхове чувство на неудовлетвореност вина безнадеждност нетърпение малоценност прекомерна привързаност към животните самота похот извращение гордост отмъщение самоотхвърляне чувствителност срам самоубийство недостойнство суета усамотяване, изолиране от околните   АХАВ: КАРТИНА НА ОТХВЪРЛЯНЕТО

Можем да погледнем живота на Ахав и Езавел и да видим не само как Ахав олицетворява духа на отхвърляне, но и как отхвърлянето и бунта функционират в една неуравновесена и лабилна личност. И Ахав, и Езавел, живяха живот, който беше изпълнен с неща, които Бог мрази. Ахав, седмият Израилев цар, "направи повече зло пред Господа, отколкото всички, които бяха преди него" (1 Царе 16:30). Той поощри и участва в поклонението на Ваал и Аштрат. Той позволил сексуални ритуали - хомосексуализъм, содомия и всякакви позорни извращения, както и проституция в Божия храм. Мъже и жени доброволно искаха да стават проститутки в храма. Ахав е известен и със своята колебливост и нерешителност. Често го виждаме да се колебае между добродетелността и нечестивите пътища на Езавел, съпругата му, която беше дъщеря на езически цар. Тя го накара да присъедини нейните чуждестранни божества и религиозни практики към културата на Израел (1 Царе 16:31). Това е една от причините, поради които Бог заповяда на Израелския народ да не си взима за съпруги жени от завладените народи. Те нямат завет с Бога и не биха могли да разберат как Той се отнася към тях. Влиянието на Езавел върху съпруга ѝ води до това, че Ахав забравя Бога. В 3 Царе 14:23 четем: „Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.“                                                  Ахав и Езавел продължиха тази практика. Във всичко това има скрит символизъм, към който искам да насоча вниманието ви, за да видите как тези действия разкриват, че той е бил контролиран не само от съпругата си езичница, но и от духа на отхвърляне. Тези „служби“  се провеждали в горичките близо до храма, където били изложени на показ, издигани в култ  и обожавани издялани мъжки и женски полови органи. Това са похот и извращение - два демонични духа, които са част от характера на  личността, страдаща от отхвърляне; два духа, на които Ахав е позволил да го владеят поради това,  че е бил потиснат и угнетен. Езавел изиграла своята роля, но вратата била отворена чрез отхвърлянето.
  Динамиката между Ахав и Езавел ни дава ясна представа как колебливостта и неувереността функционират. Ахав обрисува вътрешната проява на колебанието - отхвърлянето. Той беше страхлив, изпълнен с похот, несигурност и самосъжаление. Той беше завистлив, намусен и просмукан от вина и срам.
  От друга страна Езавел е външната проява на колебливостта - бунта. Тя беше упорита, своеволна, егоистична, търсеща конфликти, контролираща, властна, изпълнена с омраза, негодувание, горчивина,  магьосничка и идолопоклонничка. Тя била обладана и от дух на убийство. Нищо не можело да я спре да получи това, което иска.  3 Царе 21:4-7 ясно ни показва как двойката - единият интровертен, другият - екстравертен, са тясно свързани, формирайки един двуличен съюз, чиято цел е постигането на зли дела.
  „4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб. 5 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб? 6 А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си. 7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.“

Ахав ходеше нацупен поради отхвърлянето, а Езавел се надигна в бунта си, за да отмъсти. Заедно, те напредваха в реализирането на своите интриги и планове, ставайки причина страната да бъде отхвърлена от Бога, което доведе до робство и превръщането ѝ в запустели руини. Ето какво могат да постигнат хората, обладани от дух на отхвърляне и бунт, когато работят заедно. 
  Духът на Езавел е доминиращ, манипулиращ и съблазняващ. Той всява страх, заплашва, лъже и прави всичко възможно, за да постигне това, което иска. Бунтът е нечестив дух от когото  трябва да се отречем и да изгоним. Можем да останем негови роби, докато не осъзнаем колко нечестив и зъл е той. 
  Духът на Ахав е похотлив, мекушав, страхлив и търпи злонамереността. Цар Ахав позволи на Езавел да донесе в Израел култа към Ваал. Неговият дух е пасивен и няма да заеме страната на правдата. Тази интровертен и необщителен дух,  също е зъл и нечестив. Трябва да се отречем от него и да го изгоним. Бог мрази отхвърлянето, също както мрази и бунта.
  ОТХВЪРЛЯНЕ И СПРЯНО РАЗВИТИЕ

Понякога хората, които са били отхвърлени, особено в ранен етап от живота им, остават заклещени, като в капан, психически и емоционално във времето, когато са били отхвърлени за първи път. Много често те остават като деца в своето разбиране за живота, осъзнаването на емоциите си и в поведението си спрямо другите; често проявяват егоизъм и са себелюбиви. Сякаш са замръзнали във времето. Това се нарича „спряно развитие“. То функционира в специфична област на ума, прицелвайки се в регресията или връщането назад във възрастта от 13 години до 0. За всяка година назад във времето, се проявява различен дух. Има различен демон, определен за всяка възраст, който има строго определена задача.
  Тъй като това е реверсивен дух, неговата основна задача е да затруднява духовното и естественото развитие на личността. Целта му е да върне човека буквално все едно е в утробата и да го задуши до смърт. Много хора, които преживяват задушаване по време на сън, най-вероятно се борят с този дух. Дори и да не успее да доведе до край пъкления си план, спряното развитие отваря врата за други духове - духове на нощен страх, кошмари (този дух се контролира от демон, чието име на английски е Mare - бел.пр. - това е зъл дух или гоблин, който ляга върху гърдите на хората докато спят и им донася лоши сънища). Много хора, които са под влиянието на този дух се опитват да избягат от проблемите и трудностите в живота чрез употребата на алкохол и наркотици. Този дух работи много усилено заедно с духа на Ахав и Езавел, и духове на блудство, за да държат този човек в постоянна депресия, карайки го да се връща назад във времето към щастливите си детски години  и така се опитват да възпрепятстват неговото психическо развитие.
  Божието  Слово ни учи за силата на изговорените думи: „Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.“ (Пр. 18:21) В своето послание до Коринтяните, апостол Павел разграничава казаното от децата и казаното от възрастните. Като зрели светци, ние трябва да говорим с мъдростта (мъдри неща) на Словото. В Евреи 5:12-14 четем: „12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. 

13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; 14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Оставен необезпокоен, духът на спряното развитие ще спре узряването на личността на ниво детство. Възрастни, които все още си играят с играчки или колекционират кукли, проявяват характерни черти на децата. Най-вероятно това е духът на спряното развитие, който се проявява чрез фантазиране и бягство от реалността - други духове, които излизат наяве поради отхвърлянето.
  Обсъждайки спряното развитие и други демонични поряви, ние придобихме по-ясна представа как действа духа на отхвърляне - опустошава човешката дуща, оставяйки човека покрусен и смазан. Контролирани от този дух, хората не могат да бъдат истинското себе си - себето, което Бог е създал за Своя слава.             
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445495
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031