Постинг
02.10.2017 16:28 -
И ТОВА ЩЕ МИНЕ - ПРИКАЗКА
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 1491 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2017 16:38
Прочетен: 1491 Коментари: 0 Гласове:
-1
Последна промяна: 02.10.2017 16:38
В далечно царство, в незнайно господарство, живеел добър и мъдър цар. Но имал един голям проблем – страдал от циклофрения (маниакална депресия).
Имало дни, в които царят се събуждал и се радвал на утрото, поздравявал слънцето и се чувствал най-щастливият човек на света. Цялото му същество се изпълвало с енергия и радост. Бил нетърпелив да помогне на хората и да направи света по-добър. През тези дни той приемал и подкрепял всичките си поданици, търсещи помощ; раздавал пари на бедните; намалял данъците; строял приюти за бездомни... Вършел чудеса от благородство и човеколюбие.
Но имало и такива дни, когато светът бил черен и грозен, слънцето светело, но не греело, а царят се чувствал така, сякаш цялото страдание на вселената се е събрало на топка в сърцето му. Тогава той презирал хората, мразел и себе си. Бил нещастен, гневен и безпощаден. Вдигал налозите, бил глух за болката на другите, безмилостно наказвал със смърт...
Страшно бреме било за царя да живее така, лутайки се между светлината и тъмнината. Един ден събрал всички мъдреци в царството си, всичките лекари и знахари и ги помолил да го избавят от болестта му.
И се започнало: билки, цярове, заклинания, мъдри съвети... Но нищо не помогнало. Царят изпаднал в дълбоко отчаяние. Точно тогава на портите на двореца потропал непознат скитник. Поискал да го пуснат при царя – идвал, за да го излекува, казал. И когато коленичил пред трона, дал на владетеля един пръстен и му казал: “Това е твоето лекарство, царю! Когато се събудиш сутрин, поглеждай надписа на пръстена и си го повтаряй през целия ден!”.
А на пръстена били гравирани думите: “ЗНАЙ, ЧЕ И ТОВА ЩЕ МИНЕ!!!”
• Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
• Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
• Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
• Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
• Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
• Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
• Бъди готов да споделиш своята радост.
• Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
• Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
• Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
• Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
• Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
• Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
• Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
• Обичай тези, които те обичат.
• Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
Змията,Селянинът и Чаплата
Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място.
По пътя за селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.
Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.
Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.
Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.
АФРИКАНСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
Имало дни, в които царят се събуждал и се радвал на утрото, поздравявал слънцето и се чувствал най-щастливият човек на света. Цялото му същество се изпълвало с енергия и радост. Бил нетърпелив да помогне на хората и да направи света по-добър. През тези дни той приемал и подкрепял всичките си поданици, търсещи помощ; раздавал пари на бедните; намалял данъците; строял приюти за бездомни... Вършел чудеса от благородство и човеколюбие.
Но имало и такива дни, когато светът бил черен и грозен, слънцето светело, но не греело, а царят се чувствал така, сякаш цялото страдание на вселената се е събрало на топка в сърцето му. Тогава той презирал хората, мразел и себе си. Бил нещастен, гневен и безпощаден. Вдигал налозите, бил глух за болката на другите, безмилостно наказвал със смърт...
Страшно бреме било за царя да живее така, лутайки се между светлината и тъмнината. Един ден събрал всички мъдреци в царството си, всичките лекари и знахари и ги помолил да го избавят от болестта му.
И се започнало: билки, цярове, заклинания, мъдри съвети... Но нищо не помогнало. Царят изпаднал в дълбоко отчаяние. Точно тогава на портите на двореца потропал непознат скитник. Поискал да го пуснат при царя – идвал, за да го излекува, казал. И когато коленичил пред трона, дал на владетеля един пръстен и му казал: “Това е твоето лекарство, царю! Когато се събудиш сутрин, поглеждай надписа на пръстена и си го повтаряй през целия ден!”.
А на пръстена били гравирани думите: “ЗНАЙ, ЧЕ И ТОВА ЩЕ МИНЕ!!!”
• Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
• Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
• Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
• Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
• Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
• Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
• Бъди готов да споделиш своята радост.
• Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
• Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
• Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
• Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
• Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
• Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
• Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
• Обичай тези, които те обичат.
• Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
Змията,Селянинът и Чаплата
Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място.
По пътя за селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.
Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.
Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.
Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.
АФРИКАНСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
За силата на вярата, на надеждата, за ро...
Да се греши е тъй човешко
82. За човешките взаимоотношения - Сто в...
Да се греши е тъй човешко
82. За човешките взаимоотношения - Сто в...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
