Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 17:24 - Отец Евстатий - свещеникът мъченик от Чепеларе
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
1



 image 01.03.17 17:35 | от Ангел Карадаков | 0 прочитанияОтец Евстатий - свещеникът мъченик от Чепеларе През 1952 г. го привикали на разпит без обяснения и го пребили почти до смърт. Дойде времето на антихриста, казал духовникът на енориашите си
Ако отидете в храма „Св. Атанасий" в град Чепеларе, ще видите един гроб, над който непрестанно гори кандило. Там често има християни, които се молят, откъсват китка здравец или взимат пръст за благословение. Те знаят, че в този гроб почиват тленните останки на светец мъченик. Той е протойерей Евстатий Янков, наричан от местното население Родопският владика заради голямата почит към духовния му живот и пастирското служение. Протойерей Евстатий Янков е роден в красивото родопско село Чепеларе в много бедно семейство. Чудно събитие предшества раждането му. Първият съпруг на майка му Мария, починал при трагични обстоятелства, се явил в съня на нейна близка и казал: "Тая нощ Мария роди момченце! Но

такова необикновено дете се роди, че всички ще имаме полза от него."

Датата е 20 август 1886 г.
Евстатий рано познал бедността, скръбта и страданието. Съдбоносна е срещата на четиригодишното момче със Спасителя. На Велики петък той отишъл сам в храма. Видът на разпнатия Христос го изпълнил с ужас и състрадание. Свещеникът отец Марин Караджов му разказал историята на Богочовека и Неговата жертва. Умиление и любов бликнали от чистото сърце на детето. От този момент ревността към Бога не го напуснала през целия му живот.
Майката на Евстатий чувствала, че Бог е отредил на нейния син по-особен път в живота. Затова с цената на големи усилия му помогнала да завърши трети клас.
По Божи промисъл той имал чудесната възможност да бъде владишки иподякон при бившия Скопски митрополит Теодосий, а по-късно - писар­ и певец при асеновградския свещеноиконом Владимир Димитров, което било добра подготовка за бъдещото му служение.
През есента на 1912 г. той постъпил в Бачковското свещеническо училище на свои разноски. Като ученик се отличил с познанията си по Свещено Писание, Пастирско богословие, Догматика и Омилетика. Проявил се и като много добър проповедник. След като завършил училището, на 28 февруари 1914 г. Евстатий Янков бил ръкоположен за дякон, а на 11 януари 1915 г. - за чепеларски свещеник, от Пловдивския митрополит Максим.
С достойнство и съзнание, че свещенството е призвание, започнал отец Евстатий своето служение.

"За мене расото е свещено нещо и няма да го излагам, дори да умирам от глад."

Да служи на Бога и ближния копнеела душата му от дете.
Служението на свещеника изисква подкрепата не само на обществото, но и на семейството. Отец Евстатий никога не пренебрегвал ролята си на съпруг и баща и с цената на много търпение и любов успял да хармонизира своето призвание и дълг към Църквата с грижата за семейството си.
След 18 години съвместен живот неговата презвитера починала от сърце, като оставила на отец Евстатий един син. По-късно той ще изповяда ужасите на своето самотничество с думите: "Когато овдовях, аз се срещнах със сатаната!" С молитва, изтощителен труд и непрестанно четене на Свещеното Писание и светоотеческа литература той се борил с изкусителните мисли и отчаянието.
В състоянието на вдовец-свещеник "този монах сред свещениците и свещеник сред монасите" виждал Божия промисъл за нови духовни подвизи.
Във взаимоотношенията с хората отец Евстатий бил безкрайно отстъпчив, но

великодушният пастир се превръщал в строг ревнител, когато трябвало да защитава вярата

каноните и да изобличава отстъпленията от тях. Той не се колебаел, когато трябвало да разкрие греха и да назидае, но бил първият, който се впускал да утеши и да помогне на страдащия. Помагал както на християни, така и на мохамедани. Не се гнусял от грешника, а подобно на Пастира търсел изгубената овца, предлагал обич и подкрепа. Съчувствието му смекчавало ожесточеното сърце и давало сили на грешника да започне нов живот.
Силен молитвеник бил отец Евстатий. По неговото застъпничество през Първата и Втората световна война всички

сто младежи от Чепеларе, с изключение на трима, се върнали живи и здрави

На момиченце, страдащо от епилепсия, застъпничеството на големия молитвеник помогнало да оздравее напълно и след години да стане майка на две здрави деца.
Годината е 1952. Новата власт не се нуждае от личности. За да разедини паството, отнема пастира. С болка отец Евстатий ще сподели пред своите енориаши, че според него е дошло времето на антихриста. Една нощ е отведен без всякакви обяснения на разпит и е пребит почти до смърт.

Бъбреците му са увредени от жестокия побой, но той продължил редовно да служи.

"Нима моите страдания са по-големи от тези на Господа! Ако Господ страда за мене и за всички човеци, нима не бива да бъда и аз в молитва и подвиг при тези страдания, за да не бъда лишен и от радостта на Възкресението!" Болестта го поваля на Велика сряда. На Велики четвъртък е опериран. На Велика събота в 12 часа, когато църковните камбани възвестили Христовото Възкресение, развълнуван, отец Евстатий помолил някой да каже "Отче наш" и да изпее "Христос Воскресе". Лекарят, българомохамеданин, който е жив и до днес, изпълнил молбата му. Отец Евстатий с последни сили казал: "Христос Воскресе" и издъхнал, а болничната стая се изпълнила с необикновена светлина и благоухание.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 8274702
Постинги: 14631
Коментари: 2284
Гласове: 8595
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031