Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 12:25 - ДИВА ЕКЗОТИКА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://www.politika.bg/article?id=19354
Досиетата Х Дива екзотика   image
Тази жена трудно ще обясни колко деца има. В езика на членовете на племето пираха има само думи, означаващи един, два и много, но един може да обозначава и някакво друго неголямо количество. КРИСТИ ПЕТРОВА 15.10.2010
image Интернет Типичен представител на коренното население в Ириан Джая, който се различава от екзотичното племе, намерено от екипа на проф. Вебер, по това, че няма шипове на гърба. B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

 

От гърбовете на тези диваци стърчат шипове, които приличат на израстъците върху праисторическите динозаври и някои съвременни рептилии. Възможно е те да произхождат от съвсем различни предци, а не от рода Homo sapiens.

 

„Удивително е, че тези шипове, дължината на които достига почти 20 сантиметра, растат направо от гърба - заявява професор Мариус Вебер, ръководител на групата изследователи.- Има ги даже и при малолетни деца. Причината за растежа на такива шипове вероятно е някаква генетична мутация”.

 

За разлика от пигмеите в Конго, тези хора имат относително висок ръст, ясни сини очи, гъсти рижави коси и ярки лунички. На пръв поглед изглеждат като случайно заблудили се в джунглите европейци. Приличат много на скандинавците. Но същевременно, както останалите представители на негроидната раса, имат широк нос, месести устни, продълговато лице и много развита гръдна мускулатура.

 

Диваците живеят в уединено място, обкръжено от всички страни от блата. За „аларма” при нежелани гости използват специално тренирани папагали, които издават закодирани крясъци при доближаване на непознати. Главна отличителна тяхна особеност е, че те се подчиняват на маймуна - павиана Миламбо. Когато видят маймуната, всички членове на племето падат на колене.

 

През 1961 г. експедиция, оглавявана от френския изследовател Сезар Хеман открила в труднодостъпен високопланински район на Конго неголямо племе от пигмеите монг, които не били виждали никога бял човек. Вземайки образци от пигмейската кръв, Херман изяснил, че тя не е... гореща! Хората били способни да изпадат в анабиоза (почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност), както гущерите, но при студено време. Племето се кланяло на издялана от дърво фигура на стоящ на задните си лапи гущер, в когото без усилие се разпознавал... тиранозавър.

 

Връщайки се в Париж, ученият започнал незабавно да събира средства за следващо посещение там, но на експедицията попречила войната в Конго. А след половин година Сезар умрял от малария. Нова експедиция не могла да замине натам - в района непрекъснато се водели ожесточени битки. Когато обстановката се стабилизирала, отправили се към джунглите на Конго учени така и не успяли да намерят туземците, в чиито жили, вероятно, е текла кръв на динозаври. Предполага се, че те са п опаднали в зоната на военните действия и просто са изчезнали от лицето на Земята.

 

Няколко десетилетия по-късно групата, ръководена от професор Мариус Вебер, се натъква на племето, което се кланя пред Миламбо. В началото ученият смятал, че това е нещо като домашен питомец за диваците, но впоследствие стигнал до извода, че павианът е техен лидер от столетия.

 

Вебер и спътниците му прекарали в местността на хората-динозаври два месеца, но се отнесли ревниво към находката си и отказали да съобщят точното местонахождение на племето. Вебер обосновал това решение така: „Не ни се иска в индонезийските джунгли да се втурнат тълпи от търсачи на приключения и журналисти. Това са наистина уникални хора. Ние сме длъжни да ги защитим от външния свят. Там имат място само ограничен кръг учени-етнографи, целта на които ще е да проведат необходимите изследвания и да направят изводи, от които е възможно теорията на Дарвин силно да пострада”.

 

Друг изследовател - Питор Гордън от нюйоркския университет Колумбия, през 2004 г. открил в бразилските гори малкото изолирано племе пираха, което наброява към 200 човека. Те живеят в сърцето на Амазония, прехранват се с лов и яростно се съпротивяват на опитите да бъдат асимилирани от съвременното общество. В свои изследвания, основани върху резултатите от последното гостуване на Гордън при племето, той разкрива връзката между поразително ниските математически способности на тези хора и особеностите на техния език. „Оказва се, че в езика на племето има само думи, означаващи един, два и много, а освен това, в някои случаи един може да обозначава и някакво друго неголямо количество. С други числителни членовете от племето пираха не боравят, тъй като не са им необходими”, коментира ученият.

 

Гордън съвместно със свои колеги задавал на индианците от племето пираха прости задачи, изискващи в процеса на изпълнение смятане. Докато задачата се отнасяла към два-три предмета, всички се справяли с лекота, но при 8-10 предмета - започвали трудностите. При това участниците в опита разбирали прекрасно задачата. Освен това, тези хора са напълно интелектуални, ако се гледа културата им, строителството или лова. Те нямат никакви медицински признаци за снижен интелект, добавят изследователите.

 

Резултатите от експедиция на холандски етнографи, изучаващи живота на едно от австралийските племена, донасят още по-невероятни резултати. Работата е там, че членовете на това племе, макар и да раз-личават дясната и лявата си ръка и имат в езика си съответстващи думи, практически не използват в бита понятията „ляво” и „дясно”. Например, вместо фрази от типа: „Дай ми копието, което лежи отляво”, аборигенът казва: „Дай ми северното копие”. Когато насочва за пътя, казва: „Обърни се на запад, после на север, след това отново на запад”, но не „наляво, после надясно и отново наляво”. Казват даже: „На твоя посочващ изток крак има паяк”.

 

За да говориш на езика на непризнаващите понятията „наляво-надясно” и заменящи ги с географски ориентири, трябва постоянно да осъзнаваш своето положение в пространството по отношение на стрелката на компаса. И членовете на племето го умеят. Те не просто знаят, къде се намира север, юг, изток и запад, но и във всеки момент осъзнават своето положение в тази система от координати. Аборигените съхраняват своето „компасно чувство” и в сгради без стъкла, и при нощно пътуване в осветен отвътре автобус, когато не виждат външните ориентири.   В страната на сенките Cъществуват ли паралелни светове? Докато учените се стремят да разрешат тази загадка, членовете на загубеното в джунглите на Нова Гвинея племе оолуг твърдят, че от време оно пътешестват от една реалност в друга.

 

Удивителното племе открил британският антрополог Джереми Уескот, който прекарал около три години сред гвинейските аборигени. Той разказва: „В много отношения това е странен народ. По няколко пъти на ден оолузите застиват на място, очите им се изцъклят, и те изпадат в транс. По техни думи, в този момент те се пренасят в Страната на сенките, където цари вечен мрак, и има чудовища”.

 

Оолузите наричат своя свят „Страната на деня”, а паралелния - „Страната на сенките”. И ако в първия живеят в мир и разбирателство, то във втория се хвърлят в непрекъснати битки със своите врагове, които по описанията им напомнят на неандерталци. В Страната на сенките освен това се случва да се разминават с хвъркати горили и с мравки с кучешки размери. Уескот твърди, че неведнъж е виждал как съвършено млади и здрави хора внезапно падат, като покосени от смъртоносна ръка. Съплеменниците им твърдяли, че са убити по време на схватка в другия свят или че са попаднали в захапката на гигантските мравки. И действително, по телата на мъртвите се появявали изненадващо рани. Веднъж намерил в ръцете на един от изпадналите в транс оолузи нож с инкрустирана дръжка с кристали във виолетов цвят. Изпратил един от тях за проба в лондонска лаборатория и получил отговора, който подозирал - такъв материал не се среща на Земята.


Тагове:   дива екзотика,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 8138954
Постинги: 14625
Коментари: 2284
Гласове: 8564
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930