" Авва, Отче, за Тебе 
всичко е възможно; отмини Ме
с тая чаша; не обаче, както Аз
искам, но както Ти!"
Из еванг. на св. ев Марк : 14 : 36

Съдбовно място с име Гетсимания.
Сред учениците - Учителя прочут.
Гърдите Му се късат от терзания,
а в гърлото Му - буца давещ смут.

Нозете Му Го водят несъзнателно
сред тих, самотен и молитвен кът.
Говори трудно, сърцераздирателно.
Молбите Му към Бог Отец летят.

-Мой Отче, чуй, от чашата неможе ли,
Аз да не пия в този странен час?
Но все пак да е волята Ти Божия!
Не трябва ли, не слушай моя глас!

На учениците очите са натегнати.
Неволно се затварят в слабостта.
На три пъти ръцете са протегнати.
Три пъти призова Исус Отца.

Душата Му е първа на разпятие.
Човек и Бог се борят във гърди,
ала в безмълвно-тъмните обятия
човечето пред Бога се стопи.

Събужда свойте предани следовници.
-Часът дойде! Станете да вървим!...
Ей, идат, идат грешници - злокобници,
за да пленят велик Човешки Син...

И между тях е Юда, сребролюбеца.
Предателски целува своя Вожд.
Звънтят монетите на душегубеца...
злокобен звън сред тъмна, страшна нощ.

О, дребни и нищожни победители,
с ножове, сопи - озверяла сган,
нима разбойник виждате в Учителя
и не прозряхте скрития титан?

Но стана по пророчески писания -
безмилостен сценарий на Отца.
Ех, тъжна и злощастна Гетсимания,
ти старт бе на безсмъртна висота!

ЕСТИР