Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2017 20:35 - Инструментите на ислямската инвазия
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 330 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://svobodazavseki.com/broi-39/382-instrumentite-na-islyamskata-invaziya.html

Инструментите на ислямската инвазия

Страхил Иванов

image

През 2009 г. в британския вестник „Телеграф“ излиза статия със заглавие „Мюсюлманска Европа: демографската бомба със закъснител променя нашия континент“.1 Публикацията оповестява данни от демографските проучвания, показващи как ислямът е завладял голяма част от населението на Европа, най-вече чрез миграция и естествен прираст.

Според изследванията естественият прираст при мюсюлманите в Европа е десет пъти по-голям от този на останалото население на Стария свят. За периода 1978-2008 г. мюсюлманското население на Европа се е удвоило, като се очаква до 2015 г. да се удвои отново. Прогнозите показват, че през 2050 г. мюсюлманите ще са ок. 20% от населението на Европа.

Въпреки че тези данни предизвикват тревога за бъдещото развитие на европейската култура и цивилизация, има и учени, които смятат, че това е един естествен процес , представляващ продължение на Великото преселение на народите през IV-VII век.2

Дали инвазията на исляма в Европа е случайност или една дългосрочна стратегия, начертана преди няколко столетия, можем да разберем, като разгледаме ислямската представа за устройството на света и човешкото общество. Впрочем, тя е съвсем елементарна.

image

Земите, в които ислямът прилага своята система от закони и механизми, за да доминира над немюсюлманите, се определят като „Дар ал-ислям“, т.е. „Домът на исляма“. Това са земите, където мюсюлманите имат пълен политически, икономически и съдебен контрол.3

От друга страна, земите, в които немюсюлманите имат превес във властта, са определени като „Дар ал-харб“, т.е. „Домът на войната“. В тези земи обществено-политическите и правни норми са други, мюсюлманите живеят по различен начин, но това не означава, че те не преследват крайната си цел – „Дар ал-харб“ да бъде преобразен според модела на „Дар ал-ислям“. Фундаменталният въпрос е как ще стане това?

За да завладеят нови територии, мюсюлманите използват редица традиционни похвати и тактики, предадени им от Пророка Мухаммад, от които ще разгледаме три ислямски доктрини: джихад, хиджра и такийя.

„Джихад” е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия, но в религиозния контекст на исляма, означава борба в името на Аллах.

Концепцията за „джихад“

„Джихад“ е едно от най-важните задължения на мюсюлманите. Той е като свещенослужение за тях и е определен като „прославено и свещено дело“.

В Корана е казано: „Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда“ (Сура 4:95).4

Мухаммад е разделил „джихад“ на „голям“ и „малък“. „Големият джихад“ е стремеж към самоусъвършенстване – отстраняване на отрицателните качества, борба със собствените недостатъци и подчиняване на злите помисли, които произтичат от душата.

Това, което най-често се среща или по-точно най-лесно се забелязва, е т.нар. „малък джихад”, борбата с всякакви средства срещу „неверниците“ (немюсюлманите).

Шариатът (религиозният закон на исляма) формулира различните видове „джихад“ в няколко разновидности:

- Джихад бил-лисан: джихад чрез езика: проповядване, прокламиране, агитация, диспути, диалози и други видове словесно воюване.

- Джихад бил-калем: джихад чрез перото: публикации, книги, печатни материали.

- Джихад бил-хиджра: джихад чрез преселване, миграция в други градове или държави.

- Джихад бил-мал: джихад чрез финансите: банкерство, трафик на пари и др.

- Джихад бил-нафс: джихад вътре в човека, т.е. овладяване на мислите и страстите.

- Джихад ан-нафас:джихад чрез саможертва; това са самоубийствените акциина мюсюлмани.

Тези видове „джихад“ имат и подвидове, но и така изброени, те са достатъчни, за да стане ясно, че около нас има много и различни джихадисти, за които дори и не подозираме. Ислямът според тях няма за цел да се установи само в една държава или регион, а да завладее целия свят. Дотогава всеки мюсюлманин е в състояние на „джихад“, т.е. в постоянно „воюване“. Различна е само формата.

Концепцията за „хиджра“

image

През 622 г. пророкът Мухаммад заедно със своите сподвижници е принуден да напусне Мека и да се пресели в Медина. Това „преселение“ (хиджра) поставя началото на ислямското летоброене. Но то се превръща и в традиционна парадигма. „Хиджра“ символизира готовността на мюсюлманите да страдат за правата вяра, ако се наложи, но да установят на всяка цена исляма над своите противници. Днес мигрирането представлява своеобразно задължение за мюсюлманите, като подготовка за други форми на ислямския „джихад“, целящи победата на исляма и мюсюлманите в другите неислямски държави. Тази практика е установе¬на още когато Мухаммад е казал: „Заповядвам ви тези пет неща, които Аллах ми е повелил: събирайте се, слушайте, покорявайте се, предприемайте хиджра и водете джихад“.5

По-късно Мухаммад уточнява, че мигриране¬то трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218, където Мухаммад оценява високо подвига на преселилите се. В Сура 9:20 е казано: „Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“.

На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.

През 1995 г. на конференция, проведена от Арабската асоциация на мюсюлманската младеж (MAYA) в Толедо, щата Охайо, известният ислямски учител и водещ на предаване по „Ал- Джазира“ д-р Юсуф ал-Карадауи представя своето виждане за съдбата и целите на вярата: „Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти... ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“6

Ето и думите на Неджметин Ербакан – бивш турски министър председател, към един германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще напра¬вим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“7

Тези, както и много други изявления, потвърждават подозренията ни, че мюсюлманите , прииждащи в Западна Европа и Америка, не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ – „джихад бил хиджра“. Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“.

Концепцията за „такийя“

„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия... Първият пример за практикуване на „такийя“ е свързан със съратника на Мухаммад, Амар ибн Ясер, който бил принуден от езичниците в Мека да се отрече от исляма, но се казва, че „сърцето му било спокойно“. Когато признал на Пророка какво е сторил, Мухаммад му рекъл: „Ако пак те накарат, направи го пак, стига да е спокойно сърцето ти“. Затова в Корана е написано:„Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“(Сура 16:106).

Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност. Дали е вярно това?

Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.

В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28). В случая изразът „освен ако се страхувате” представлява достатъчно условие за „такийя“. Това означава, че всеки мюсюлманин в неислямска държава може да лъже по всякакъв начин и на всякакво обществено ниво, за да постигне целите си.

Тук особено интересна роля играе двойната терминология, т.е. двузначното интерпретиране на едни и същи категории.

image

При контакти с мюсюлмани често могат да се чуят думи като: справедливост, истина, мир и др. За нас, християните, те имат един смисъл, но за мюсюлманите – абсолютно друг. Например, думата „справедливост“ за всеки цивилизован човек означава ползването на равни права и безпристрастност от страна изпълнителите на закона, но за мюсюлманите това е правото им (според исляма) да стоят над останалите хора. Затова в съда свидетелството на жена или немюсюлманин представлява само половината от стойността на свидетелството на мюсюлманина по всички въпроси.

Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.

Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!

Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).

Такийя като средство за нападение и смисълът на клетвата

В Корана е записано: „Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност да стори това, е длъжен три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!“(Сура 5:89)

Ако мюсюлманин наруши преднамерено клетвата си, за изкупление от това нарушение е необходимо да изпълни следните предписания: да нахрани „десет нуждаещи се“ с храна, с каквато се храни семейството му (т.е. да не е по-лоша), „да облече“, т.е. да бъдат дарени десет бедняка с дрехи, достатъчни да се извърши с тях намаз или „да освободи един роб“. Ако няма тези възможности, мюсюлманинът трябва да пости в продължение на 3 дни. Изпълнявайки някое от тези предписания, мюсюлманинът изкупва престъпването на клетвата си.

В „Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади“ се уточнява: „Разрешено е да се наруши клетва само в този случай, когато тази постъпка ще допринесе полза, защото извършването на добри дела се явява най-добрата форма за спестяване на клетвата.“ Това е характерен принцип за исляма, който показва поставянето на делата на първо място преди неприкосновеността на вярата и морала.

image

Този принцип напълно изкривява понятието за „добродетел“, „чест“ и „справедливост“. Може би най-непочтената „добродетел“ на „такийя“ е оклеветяването на невинни хора в ислямските страни само защото те не са мюсюлмани!

Хиляди християни биват избити или хвърлени в затворите заради лъжливи доноси „под клетва“ на мюсюлмани, практикуващи „такийя“!

„Правоверните“ могат да горят и късат страници от Корана (което иначе е богохулство за тях), само за да набедят в това богохулство някой беззащитен християнин. Може би ще си спомним за гнева на мюсюлманите и безредиците, предизвикани от тях в цял свят през 2006 г. по повод публикуваните в датски вестник карикатури на Мухаммaд. Каква е била изненадата на издателите и самия художник обаче, когато разбрали, че в някои страни се разпространяват карикатури на Пророка, които не са публикувани от тях!... Оказало се, че мюсюлмани сами рисували карикатури, за да възпламенят гнева на „правоверните“ в своите страни, приписвайки това деяние на сътрудниците на датския вестник. Тези деяния също са „такийя“!

Цивилизованият свят днес е изправен пред огромно и непознато предизвикателство. Сблъсъкът на цивилизациите е неизбежен. Демокрациите на Европа и Америка са последното препятствие пред една ретроградна, авторитарна религиозно-политическа система от Средновековието.

Толерантността и плурализмът са безсилни срещу крайните интерпретации на една авторитарната религия. Съвременната дипломация често е неспособна да противостои на крайностите в ислямската религиозна политика. Европа два пъти е отблъснала исляма със сила, но третият път няма да успее, както смятат идеолозите на „джихад“.

По своята същност ислямът е може би най-завършената анти-Христова религия, затова единствен може да ѝ се противопостави само Христос.

И понеже „християнските“ Европа и Америка проявяват склонност да се отричат от Него, Той избра Близкия изток и Африка, където чрез служението на Божии слуги като коптския свещеник Закария Бутрос хиляди мюсюлмани приемат спасението. Процесът, започнал преди 50-60 г., е с такива огромни мащаби, че шейх Ахмад ал-Катани е принуден да признае пред телевизия „Ал Джазира“ неприятния за исляма факт, че всяка година само в Африка шест милиона мюсюлмани се обръщат към Христос.8 Стотици ислямски свещеници и учители оставят заветите на Пророка и последват Месията.9 Не чрез американски и европейски мисионери и организации, а чрез местни хора, араби и африканци, които въпреки реалната смъртна опaсност са тръгнали по Пътя на Христа и затова побеждават омразата и злото! Както е предсказал апостол Йоан: „А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт“ (Откровение 12:11).


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение: 
editor@center-religiousfreedom.com


imageСтрахил Иванов е роден през 1970 г. През 1985 г. преживява обръщение - лична среща с Христос, след което предава живота си на Бога. Посвещава живота си на Божието дело в България. През периода 1992-1993 г. е дякон в ЕПЦ-Плевен, а от 1993-2003 г. е пастир на ОБЦ-Божурище. Управител е на фондация ”Шелтер-България”. Интересите му са в областта на християнското богословие, историята на философията и църковната история. Публикувал е в български електронни списания. Женен, с две деца.

Бележки

1. http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/5994047/Muslim-Europe-the-demographic-time-bomb-transforming-our-continent.html

2. https://www.youtube.com/watch?v=LS4DWkvdK9I

3. Ползвани са цитати от Соломон, С. и Е. Аламаядиси. Джамията: представа и реалност. Изд. ЕТ ”ДАР-Пенка Атанасова“.

4. Цитиранията в статията са направени по текста на Корана в: http://www.islamforbulgaria.com/koran/quran.

5. Tafseer al Qur’an, ibn Kathir; Dar al A’hiya a’turath al Arabi, Volume 1, p. 103.

6. http://www.investigativeproject.org/profile/167.

7. http://elaph.com/ElaphWriter/2004/11/23948.htm.

8. http://www.orthodoxytoday.org/articles6/AlJazeerahAfrica.php.

9. http://namba.kg/blogs/post.php?id=30285.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709949
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031