Posted on 29/10/2016 in Актуално, Преводи, Съвременност // 0 Comments

Михай Несу беше тежко контузен на 10 май 2011 г. по време на тренировка в холандската провинция Утрехт. Той се сблъсква със съотборника си Алие Шут и получава фрактура на вратен прешлен.

Несу се парализира от врата надолу. Първоначално не е можел да движи нищо освен клепачите си. След това е започнал да говори и бавно е започнал да движи дясната си ръка, с което е можел да управлява инвалидната си количка. От февруари 2012 г. той вече е можел да движи и лявата си ръка.

До 10 май 2011 г. Несу бе играл за Стяуа Букурещ и Утрехт в продължение на три години. През първия си сезон в Холандия той бе номиниран за най-добър ляв бек в първенството наред с Джовани ван Бронкхорст и Урби Емануелсон. И беше провъзгласен за най-добър ляв бек. Несу има също така 8 мача за румънския национален отбор.

След инцидента, от който остава парализиран, Михай е напуснат от съпругата си, а родителите му умират.

Преди три години Михай Несу взема важно решение, което остава тайна до преди няколко дни. Той е приел православно кръщение.

„Две години и половина след инцидента, аз реших да приема православно кръщение. Не знам точно защо това се случи с мен, но то ми помогна да намеря истинското си „аз“, казва бившият защитник по телевизионния канал на Румънската патриаршия „Тринитас“.

Михай Несу, който е бил петдесятен до тогава, споделя, че приема инцидента, който се е случил с него като нещо положително: „Преди бях направил някои добри неща, но след това се случи инцидентът. Дори ако на пръв поглед светът разглежда това като трагедия, проклятие, това може да се превърне в благословение.“

„Най-голямото ми желание беше да стана футболист. Второто ми желание беше да спечеля много пари. Какво щях да направя с тях – не знам, нито имам представа и сега“.

Откакто се е случил инцидентът, той бързо започнал да го разглежда като нова стъпка в живота си, но сега е повярвал и в Бога:

„Не знам защо това се случи с мен. Но то ми помогна да открия себе си, кой съм аз, а не този, който исках да се представям пред останалите. Всичко, което ми се случва всеки ден ме кара да се обръщам там, от където всички ние произлизаме, т.е. към Бога. Това е да не се притесняваш, че си в инвалидна количка и да чувстваш, че имаш същите шансове с останалия свят, бедни и богати, здрави и болни.

Вярвам, че Бог ми е дал много дарби, които не съм използвал. Умът ми беше във футбола и захвърлих всичко останало на боклука. Имах талант за рисуване, бях завършил Художествена гимназия. Но не отдадох нужното внимание на рисуването, защото умът ми беше във футбола.

На терена бях безпощаден, но вкъщи си бях като агънце. Исках да докажа на всекиго, че макар да съм дребен и слабичък, можех да се съревновавам с всекиго като равен с равен. Показвах амбицията си. Хората харесваха това, въпреки че не знам доколко полезно е било за мен, но хората ме обичаха заради това.“

Алие Шут и Михай Несу

Несу разказва също така и за моментите, в които се чувствал отчаян и как е станал вярващ християнин:

„Общо прието е футболистите да не изглеждат като хора с метафизични интереси, но аз имах съотборници и приятели, футболисти, които имаха силна вяра. Заради тях и аз поех по този път. Две години след инцидента реших да приема православно кръщение. След две години търсене, задаване на въпроси и посещения на свети места (между които манастира Ватопед по препоръката на Джиджи Бекали, собственик на Стяуа Букурещ), този свят започна да ми харесва. Обичам да чета, да обсъждам въпроси със старците в манастирите.

След инцидента задавах много въпроси. „Защо?“ беше любимият ми въпрос. „Защо на мен?“. След първата ми изповед за мен се отвори един нов прозорец. Разбрах за себе си, че личността ми е ценна и после се запитах какво трябва да правя занапред.

Чрез инцидента Бог искаше да направи нещо добро с живота ми. И ако целият свят разглежда случилото се като проклятие, то може да се превърне в благословение.

Макар че болката ми е голяма, аз изпитвам също така и голяма радост. Когато се почувствам зле, се обаждам на духовния си отец и той ми казва: „Хайде, изправи се!“

Всичко, което ни се случва в живота, не е случайно. Има си някаква причина. Когато един психолог дойде при мен след инцидента, аз го изгоних една седмица по-късно. Изглеждаше, че той се нуждае от психолог, а не аз. Аз вярвам в нещо друго. В приятелството. Един истински приятел, който те обича безусловно, може да ми каже много повече от който и да е психолог.“

В друго интервю, на сбогуване с журналистите, Михай им казва: „Довиждане и запомнете: в живота само няколко неща са важни – вярата, любовта и да се раздаваш за другите“.

От своя страна Алие Шут, играчът, с когото Несу се сблъсква на тренировка, казва в едно интервю:

„Нищо не е вече същото. Всичко, което се случи, ме промени. Няма ден, в който да не си мисля за Михай. Дори преди да заспя, си мисля за него. Мисля си за него, когато се събуждам. Не съм религиозен човек, но сега се моля всеки ден на Бог да го подкрепя.“

Михай Несу е основал фондация за деца с физически недъзи: http://www.fundatiamihainesu.ro/

източник: johnsanidopoulos.com

превод: Мартин Димитров