Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2016 20:40 - Опасна за страната ни остра умствена недостатъчност
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://bulgarski.pogled.info/news/78161/opasna-za-stranata-ni-ostra-umstvena-nedostatachnost

image

 

/Поглед.инфо/ Спомняте си, предполагам, думите, с които г-н Бойко Борисов се обърна към група работници от Кърджали: „Аз съм прост, вие сте прости, затова се и разбираме”. Трудно ми е да кажа дали наистина г-н Борисов е толкова прост, колкото прости са и хората, които го подкрепят. Глупаво е да се твърди, че той бил прочел само „Винету”. Той е завършил все пак висше образование, защитил е докторска дисертация и няма как да не е натрупал определен обем знания. Но очевидно е все пак, че на този човек твърде много е онова, което не му достига. Струва ми се, че той просто не е чел и не е слушал достатъчно това, което прави от човека личност.

Тези дни чета разгърнатите в два тома (от общо хиляда страници) „Мемоари” на Мира Маркович (съпругата на Слободан Милошевич). Изключителна книга. Мога само да съжалявам, че не знам достатъчно добре сръбски, за да се насладя напълно на удоволствието, което предлага тази книга. Та научавам от „Мемоарите”, че Мира Маркович, едва навършила 14 години, вече е прочела всички основни автори от световната литература и особено от френската и руската. Тя е чела Зола, Балзак, Пушкин, Тургенев , Достоевски („Бедни хора”, „Унижените и оскърбените”, „Идиот”!) и още много други големи автори.

Питам се по този повод дали г-н Борисов е чел някога каквото и да е от Достоевски. Ще си позволя да кажа с много малък риск да сгреша, че без Достоевски един общественик няма как да не остане интелектуално недоразвит. Ще призная по-нататък, че още като влезе в моето полезрение, г-н Борисов остави у мен неизменното усещане, че страда от остра умствена недостатъчност.

Проблемът следователно не е толкова в „простотията” на Борисов. Проблемът е в неспособността на собствения му мисловен апарат да обработва правилно постъпващата отвън информация. Таванът на неговото мислене е на прекалено ниско равнище, поради което не е в състояние да взема адекватни на обстановката решения. Мисленето му няма хоризонт. Припомнете си случая с убийството на Чората - укрилия се във вилата си край Харманли дребен престъпник. След като не успява с цяла рота полицаи да арестува Чората, Борисов можеше да прибегне до възможно най-простото и напълно ефикасно решение - да изстреля срещу него една граната със сълзотворен газ и само след минута човечецът щеше да бъде в ръцете му. Не! Г-н Борисов приема най-малко приемливото, най-неразумното, пълното с истинска лудост решение да „атакува” противника с противотанкови гранати. И Чората бе буквално изпепелен. Това бе тежко престъпление, което така и остана ненаказано. (Но какво очаквате при такъв главен прокурор като г-н Цацаров?)

Остра умствена недостатъчност Борисов показа и в разигралите се напоследък събития около избора на Генерален секретар на ООН. След като избираните досега Генерални секретари на ООН представляваха различни части от света, беше редно сега избираният Генерален секретар да бъде представител на държава от Източна Европа, при което той да бъде и жена. (От осемте избрани досега генерални секретари нямаше нито един представител на жените, които съставляват половината човечество). Очерталата се перспектива въодушеви българската общественост, доколкото България можеше да предложи тъкмо такава личност. Тази личност бе Ирина Бокова.

По-подходящ кандидат за генерален секретар Източна Европа не би могла да предложи. Ирина Бокова е дипломат от кариерата, натрупала огромен опит в поддържането на международния диалог. Тя при това е вече втори мандат генерален директор на ЮНЕСКО, където доказа по блестящ начин всички ония качества, които са необходими за един генерален секретар на ООН.

Шансът кацна на рамото на България и тя трябваше просто да го използва. В определения срок премиерът г-н Б. Борисов, неспособен да пренебрегне крайно благоприятните за България обстоятелства, реши да номинира г-жа Бокова за поста Генерален секретар на ООН. Заедно с това обаче същият този г-н Борисов се включи в една изключително недостойна подмолна игра, която трябваше да провали нейния избор. Само месец преди да се стигне до решителното гласуване в Съвета за сигурност, Борисов обяви, че изтегля кандидатурата на г-жа Бокова и вместо нея предлага за Генерален секретар на ООН чиновничката от апарата на ЕС Кристалина Георгиева.

Обяснението бе оскърбително примитивно. Успял бил г-н Борисов по свои канали да разбере, че г-жа Бокова нямала шанса бъде подкрепена от всички постоянни членове на Съвета за сигурност, поради което именно и решил да я подмени с г-жа Георгиева.

Готов съм да се съглася, че изборът на г-жа Бокова не можеше да се смята за безусловно сигурен. Но той все пак бе напълно възможен. При всеобщо поддържаната теза, че новият генерален секретар на ООН трябва да е от Източна Европа и трябва при това да е жена, не виждам особени причини някой от постоянните членове на Съвета за сигурност да гласува срещу г-жа Бокова. Не виждам причини по-специално САЩ да гласуват срещу нея. Те имат ясна представа за качествата на г-жа Бокова и добре разбират, че тя никога няма да си позволи да влиза в преднамерена конфронтация с тях. За САЩ е дори по-изгодно генералният секретар да е от Източна Европа, за да не е възможен упрекът, че при евентуално възникнала неблагоприятна за Източна Европа, респ. за Русия международноправна ситуация, причината трябва да се търси в протежиран от САЩ генерален секретар.

Съвършено различно трябва да се оценят възможностите на г-жа Кристалина Георгиева. Тази жена никога нямаше да бъде избрана за Генерален секретар на ООН. Русия във всички случаи щеше да гласува „против”. Като постоянен член на Съвета за сигурност нейното право на вето означава необжалваем провал на всяка издигната кандидатура. Следователно лансираната от Европейския съвет чиновничка, участвала активно в разработването на системата от санкции срещу Русия, трябваше да се смята за предварително обречена на неуспех.. Тя беше повече от аутсайдер.

Пита се при това положение защо г-н Борисов се съгласи все пак да предложи в последния момент подмяната на нашия кандидат за генерален секретар на ООН. Не му ли беше ясно, че ако при г-жа Бокова имахме все пак определен шанс да успеем, при г-жа Георгиева шансът бе повече от нулев? Не може да има никакво съмнение, че премиерът Борисов, следвайки определени, дошли отвън внушения, включи Кр. Георгиева в играта единствено и само, за да провали избора на г-жа Бокова. Как наистина може да се очаква в Съвета за сигурност да се гласува за Бокова, след като собственото й правителство се отрича от нея!? Борисов успя не само да провали твърде съществения интерес на България – да има генерален секретар на ООН, но със своето анормално поведение да направи страната ни и обект на много тъжен смях по света.

Много са вече провалите, които търпим поради непоносимото поведение на Борисов. Провалихме „Белене”, провалихме „Южен поток” и какво ли още няма да провалим. Трябва най-после да осъзнаем, че този човек със своята остра умствена недостатъчност е опасен за националните интереси на България. Поради това общият ни повик трябва да е един и възможно най-категоричен:

Вън Борисов от властта!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11054794
Постинги: 14697
Коментари: 2328
Гласове: 9123
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829