Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2016 20:31 - Йосиф Виссаринович Сталин и Октомврийската Революция /кадър на семинария, а какво е станал/
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 918 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://spodeli.eu/yosif-vissarinovich-stalin-i-oktomvriyskata-revolyutsiya-articles-7802.html

  image

И. В. СТАЛИН И ОКТО

Иосиф Виссаринович Сталин – име, което в целия свят предизвиква огромно възхищение и уважение, от една страна, и невероятна ненавист и страх, от друга. Един от съвременните руски писатели пише: « Ние сме уникална страна, където има паметник не само на Незнайния войн, но и паметник на незнайния Върховен Главнокомандващ» ( Олег Козинкин). Но неочаквано за управниците на Русия, сериозно заети с « десталинизацията» на страната, при телевизионния референдум за името на Русия повече от 70% телезрители гласуваха за името на Русия-Сталин, а след две години същото стана при гласуването за името на Победата. Та може ли да има по-голям паметник от тази всенародна почит и памет за човека, който е построил първата в света социалистическа страна и с държавническа мъдрост и болшевишка непоколебимост я извел в Космос?

Феноменът « Сталин» все повече занимава умовете на съвременния свят. Дори и многобройните врагове, отделяйки много сили за опровергаването на комунистическата идея, признават, че в целия свят няма ръководител, който може да се сравни със Сталин нито по мъдрост, нито по морал, нито по целеустременост. И всеки си задава въпрос: как, по какъв начин този човек е съумял без да си прави ПИАР, да стане за едните най-голяма надежда, а за другите – най-страшна опасност и заплаха.

Темата ми е « И.В. Сталин и Октомврийска революция». Тя е ограничена и тясна, аз пък искам да разгледам живота на Сталин под ъгъла, който той самия е определил: « Революцията е най-нормалното състояние на нещата». То ест неговото разбиране на революцията не се ограничава само с един акт – въоръжено въстание и смяна на властта. За него революцията – това е пълна промяна на системата на живота и съществуването на човека и неговите отношения с други хора, природа, наука, техника и т.н., то ест промяна в осъзнаването на смисъла на съществуването на човешката цивилизация, очовечаване на отношенията между хората. Това означава, че Сталин е бил не просто теоретик на националния въпрос или добър ръководител на ВКП(б) и социалистическото строителство. Най-напред той е изповядал великото философско разбиране за справедливостта и високото предназначение на човешката цивилизация. Мащабното му мислене в огромна степен преопределяло неговите решения по различни въпроси при строителството на първата в света пролетарска държава, касаело ли това за обезпечаването на икономическия ръст, или възпитаването на новия човек – социалистически, или борбата против враговете на пролетариата и примазалите се към революцията кариеристи, скрити врагове или брутална открита агресия, набелязването на новите хоризонти за социалистическата демокрация или взаимоотношения с приятелски и вражески държави. През целия му живот преминава като нишка това умеене да мисли мащабно и далеч напред.

Накратко ще се спра на автобиографичните му данни, а после ще се спра на някои ключови моменти от дейността му, преопределили успешното решаване на проблемите, свързани с мощно социалистическо строителство и защитата на завоеванията на революционния пролетариат в СССР.

На 21 декември 1879 г. в градчето Гори – Тифлиска губерния се роди момчето Йосиф , или както го наричаха в семейството, Сосо. Момчето бе много подвижно, активно, схватливо. Баща му Висарион е бил обикновен обущар, родом от грузинско село , работил в Тифлиската обувна фабрика на Аделханов. Там от 8-годишна възраст е работил Сосо. Майка му Екатерина е била от крепостни селяни. През 1988 г. момчето започна да учи в Горийско духовно училище, а след шест години той е влязъл в Тифлиска православна духовна семинария. Трябва да се каже, че семинариите са давали широко хуманитарно образование. Момчето е учило с парите от благотворителния фонд. Огромно влияние върху него е оказвала руската литература и духовна литература – житиета на светии, привличали го с висок морал, всеотдайност и саможертва, и грузинския епос « Витяз в тигърска кожа». В библиотеката му е имало произведенията на Пушкин, Лермонтов, Писарев, Белински, Тургенев, Добролюбов, Салтиков-Щедрин. Постепенно тук попаднаха и произведенията на Плеханов, Маркс, Енгелс. Момчето се пристрасти към четеното и постепенно стана един от най-образованите мъже в страната си. На 15-годишна възраст Иосиф се сприятелява с работници и студенти от марксически кръжоци в Тифлис и превежда « Капитал»на Маркс от руски на грузински език. В процеса на превода той дълбоко усвоява този труд и започва да участва в работнически стачки и манифестации. През август 1898 г Иосиф Джугашвили влиза в тифлиската организация на РСДРП и води активна агитационно-пропагандна работа в работнически кръжоци. В резултат след участието му в стачки следват няколко обиска, сред нещата му намират нелегална литература. И на 29 май 1899 г. го изключват от семинарията, където е бил кръгъл отличник. Интересно е и друго – Иосиф е бил солист в семинарския хор и по негово настояване хорът е пял не само духовни произведения, но и грузински народни песни, като най-любимата негова песен за цял живот е останала « Сулико».

Освен това момчето е писало великолепни стихове. Грузинският писател и културен деец Илия Чавчавадзе рано е забелязал таланта на Иосиф и включил стиховете му наред с « Витяз в тигърска кожа», стиховете на Руставели, Бараташвили, Церетели в публикувания през 1902 г. « Учебник на грузинския език», като най-добри образци на грузинска поезия. Ще ви преведа накратко само едно стихотворение на Иосиф Джугашвили, което е било посветено на древния грузински поет Еристави, с което като че ли предсказа и своя край. « Той е ходил от дом на дом, свирейки на своя пандур, и пял на хората за истината, те са го слушали, но веднъж са му казали: « Махни се, не ни са нужни твоите песни, ни правдата ти ни е нужна» и са му поднесли чаша с отрова.

Сега има научни изследвания за качествата на Сталин като журналист. Защото всички негови изказвания, статии, заповеди той е писал сам, и във всички тези материали се проявяват качествата на неговия стил – невероятна логика, яснота, експресия, яркост на стила и абсолютно чиста истина. Всичко това се прояви и се разви много от рано – като резултат на огромна начетеност и развита памет и духовно обогатяване.

Всички тези качества са били нужни в избрания от него жизнен път на професионален революционер. Оттогава той подчинява целия си живот на борба. На 22 април 1901 г. Сталин организира в Тифлис огромна първомайска манифестация на работниците, която лениновата « Искра» нарече като исторически бележито събитие за Кавказ. И действително, това събитие повлия върху мощния растеж на работническото движение тук. Обаче полицията издаде заповед за арестуването на Сталин, и той е преминал в нелегалност, започвайки издаването на първия нелегален социалдемократически вестник « Брдзола» ( « Борба»), развиваща идеите на лениновата « Искра».

Оттогава нараства работническото движение в Кавказ – Сталин работи в Батуми, Баку. До 1917 година е арестуван 7 пъти, шест пъти е пратен в каторга в Източния Сибир, откъдето бяга 5 пъти. Последния път 3 години е затворен в Туруханския край, откъдето го освобождава Февруарската революция. През цялото време – и свободен, и затворен той ръководи организирането на печатници, издаването на листовки, брошури и книги, води теоретическа борба против опортюнизма в РКП(б). През декември 1905 г. на партконференцията в Тамерфорс ( Финландия) той за пръв път се среща с В.И. Ленин. Заедно с Ленин той разобличава дребнобуржоазна класова същина на меншивизма и други опортюнистически течения. През 1906г. написва класическия труд « Анархизъм или социализъм», разкривайки дребнобуржоазна при рода на това опортюнистическо течение, което особено много привлича младежта. Бакинската болшевишка организация става една от най-здравите революционни крепости в царската Русия. Между другарите си Сталин получава нелегално име « Коба», което означава « неукротим». След Февруарската революция Сталин до пристигането на Ленин в Петроград ръководи дейността на ЦК и Петроградския комитет на болшевиките. По време на подготовката и провеждането на Октомрийската социалистическа революция и гражданската война Сталин е бил плътно до Ленин, оставайки едновременно и главен редактор на в. « Правда».В рволюционни те дни той се наложи със своите организатоски и аналитически способности, така че Ленин го е препоръчил за Ген. секретар на партията. Всички , които са се срещали или работили със Сталин, отбелязват личната му скромност, умеенето да изслушва, да анализира и да намира най-точното решение на проблема. През целия си живот той е запазил способността да чете и да учи. Има множество свидетелства, че учени, инженери, професионални военни се възищаваха на познанията му в различни области и умеенето да види същината на проблема. Това, че е изучил историята на всчки войни от древността, помогна му да организира отбраната на Петроград от Юденич, на Царицин по време на гражданската война, да въведе желязна дисциплина и организация за снабдяването на Русия с хляб от южните райони, победоносното развитие на победите на Червената Армия на Южния фронт и т.н. В същото време той е водил безкомпромисна борба с примазалите се към революция кариеристи – троцкисти. Троцки наляво-надясно раздавал мандати на членовете на белогвардейски нелегални организации и агентите на чужди разузнавания в Сибир, в Царицин и в Южна Русия. Наложи се безпощадна расправа с техни организации, организиране на нова пролетарска армия и работата на железопътния транспорт, отчет и разпределяне на хранителните ресурси, гориво и други животообезпечаващи средства.

Говоря за това, защото нашите комунисти не могат да организират никакво единодействие, и трябва добре да си представят, какви качества са необходими за успешно развитие на революционния процес, когато не е било въпрос да вземеш властта, а да я удържиш и да организираш по-новому живота на целия народ. Сталин е подхождал с огромна отговорност и сериозност към тези задачи, когато животът не е оставял нито илюзиите, нито време за рефлексии и седене по кафенетата. Ясното представяне на проблемтте в страната на победилата революция породиха извода на Ленин и Сталин за необходимостта за построяването на социализъм в отделно взета страна, притежаваща необходимите ресурси от мащабни територии, природни недра, енергия, хора.

Но и тук се наложи да се преодолее дългогодишна упорита съпротива на леви и десни опортюнисти, които смятаха, от една страна, че трябва да се продъли революционна война срещу останалите в света капиталисти, от друга страна, че трябва да се развие леката промишленост, латифундиите на кулаците, което уж ще даде много продукти за потребление на обеднялото и огладнялото население. Зиновьев, Каменев, Бухарин, Томски, Пятаков, други членове на ЦК и правителството се надигаха срещу Сталин, прокарвайки идеите за по-лекия път на развитието. И когато Сталин задава въпрос, кой е автор на плана им, който абсолютно повтарял плана на американския милиардер Дауес за ограбването на потърпялата поражение в Първата световна война Германия. Тъй като Англия и Франция нямало как да получат от нея репарациите,теи заедно със САЩ измислиха план, който е предвиждал да дават пари на Германия, която ще произвежда и изнася в Русия машини и оборудване, а от Русия да изнасят храни и суровини, ограбвайки я с прилагането на демпингови цени. При това ще оставят Русия без тежка индустрия, то ест беззащита в случай на империалистическа агресия. Това, което днес наблюдаваме. И на този въпрос опозиционерите не посмяха да отговорят, сричайки, че го правят с мислите за Родината, за народа.

Никой дори не е питал съветския народ, дали ще иска да участва в това. Но, ето, че опозицията е била готова да проправи път на този замисъл на Запада. И Сталин пита: « И кои сте, господа опозиционери? Или сте до предел наивни хора, абсолютно политически и икономически неграмотни, не знаещи, какво вършите, или вие сте агенти на Дауес, стремящи се да подкопаете социалистическото строителство в нашата страна!».

Предполагам, повечето от вас познават успехите, постигнати в хода на петилетките в СССР, както и това, как е била преодоляна съпротивата на вътрешната опозиция, успяла да се съюзи с вътрешната и външната контрареволюция. На ВКП(б) и пролетарската диктатура не е оставал друг изход от унищожаването и изолирането на враговете на социалистическата държава. Сталин е повторил извода на Ленин: « Нищо не струва революцията, която не може да се защити».

Може томове литература да цитираме за всевъзможни претенции към Сталин и заради репрессите спрямо враговете и срещу тези, които, влезли в органите за сигурност на СССР, подлагаха на репресиите невинни хора. Това е нещо, което се казва класова борба. И тук няма невинни. Дори с пасивността си хората често пъти оставят врага да действа. Ние нямаме право да оставаме наивни, защото тази наивност и пасивност заплащаме с огромни жертви. В хода на гражданската война са били унищожени около 2,5 МИЛИОНА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОНЕРИ И ОКОЛО ТОВА КОЛИЧЕСТВО СА ИЗБЯГАЛИ ОТ СТРАНАТА.Останалите останаха в Русия и потенциално представлявали база за антисъветска и шпионска дейност. Сталин го е определил абсолютно точно и ясно: « Остатъците на умиращите врагове, частните предприемачи и тяхната челяд, частните търговци и техните приближени, бившите дворяни и попове, кулаци и подкулачници, бившите бели офицери и жандари, бившите полицаи плъзнаха по нашите заводи и фабрики, по нашите учреждения и търговски организации, по предприятията на жп и водния транспорт, и, главно, из колхозите и совхозите. Плъзнаха и се укриха там, като си сложиха маските на « работниците» и « селяните», а някои се промъкнаха и в партията. С какво те са дошли тук? Разбира се, с чувството за ненавист към Съветската власт, с чувството на лютива вражда към новите форми на стопанството, бита и културата. Естествено, какво им остана да правят – да пакостят и вредят на работниците и колхозниците. Те пакостят колкото сварят, действайки тихомълком.».

А освен това е съществувала огромна мрежа от чуждестранната – най-много английската, наред с германската, полската шпионско-диверсантска агентура. Историята на органите за сигурност има огромно количество доказателства на тази тема. И с всичко това Съветската власт се справяше в условията на крайна разруха, мизерия и недоимък.

В същото време е израснал германският национал-социализъм, въоръжен с идеологическа база на « Майн кампф» на Хитлер и плана « Ост» на Конрад Майер. Световният капитализъм не е оставял идеята за унищожаването на първата в света пролетарска държава. Като никой друг, Сталин е разбирал, че мирният живот ще е за кратко и страната трябва да се подготви за атаките от страна на капиталистическите хищници. СССР се откъсна от световното икономическо стопанство и стана недосегаем за икономическите кризи, които редовно разклащаха Запада. СССР се измъкна из-под капиталистическия контрол, запазвайки държавния монопол върху външната търговия, кредитно-финансовата система, промишлеността и транспорта, за разлика от днешното състояние в бившите социалистически страни. По този начин си запазваше и политическа независимост.

Може също така да се говори с часове за дипломатическите победи на СССР. Но по-важно днес, в условията на победилата контрареволюция да си спомним за укрепването на Съветската държава и ,главно, на съюза на работническата класа и селячеството и на партията като изразителката и представителката на техните интереси. В условията на победилата революция на много от другарите им се е привидяло, че партията е на власт и те започваха да се изживяват като партийни велможи. Това наложи в своя труд « Към въпросите на ленинизма» Сталин да обърне особено внимание на порядъка на взаимодействието между партията и класата, между партията и Съветската власт ( Съветите), партията и профсъюзите. Проведените дискусии из партийните и профсъюзните организации внасяха яснота и четливи правила в тази сложна област. Животът е налагал необходимите решения и мерки. Позовавайки се на лениновите постановки, Сталин настоявал да не се отождествява диктатурата на пролетариата с диктатурата на партията, да се изгражда системата на взаимно доверие между авангарда и класата, между партията и работническата класа. И партията не да командва, а «да се вслушва в гласа на масите, внимателно да се отнася към революционния инстинкт на масите, като въз основата на това да проверява правилността на своята политика, че тя трябва не само да учи , но и да се учи от масите». « Авторитетът на партията и необходимата за пролетарската диктатура желязна дисциплина в средата на работническата класа се градят не върху страха или « неограничените» права на партията, а върху доверието на работническата маса към партията, върху поддръжката на партията от работническата класа.

И действително, при изникване на все едно какви проблеми Сталин винаги се е обръщал за подкрепата към работническата класа. В партийните организации постоянно са текли дискусии и работниците активно участваха в обсъждането на проблемте на социалистическото строителство. По този начин са се ковали новите кадри, които са свиквали да мислят самостоятелно, да поемат отговорност и да се справят с всякакви проблеми. Така е израствало тъй нареченото « сталинско поколение» съветски хора, чиито деяния продължават да възхищават света. И на въпроса: « Може ли да се смята, че партията е истински ръководител на класата, ако нейната политика е погрешна, ако нейната политика влиза в стълкновение с интересите на класата», Сталин отговаря: « разбира се, не може». И ние го наблюдавахме в живота.

Честно казано, може още дълго да говорим по този въпрос. Но аз само засягам въпросите – болни за всички нас. Толкова много спекули и фалшификати съществуват по всеки въпрос и всяко явление от съществуването на сталиновия СССР, че в един доклад просто невъзможно всичко да се разгледа и то – подробно и аналитично.

Естествено, в мащабен план сме длъжни да разгледаме всеки факт отделно и изчерпателно, защото трябва докрай да изучим нашите грешки и пропуски, защото ние позволихме да се извърши контрареволюцията и не можем да кажем, че от нас нищо не е зависело. Зависело е, поне поради факта, че за да живее всеки от нас , са загинали хиляди прекрасни хора. Тези дни получих едно украинско комунистическо списание, където публикуваха беседите на Й.В. Сталин с учените-икономисти, авторския колектив, създавал учебника по политикономия. Сред тях са били изтъкнати академици: Островитянинов, Шепилов. Юдин, Леонтьев, Лаптев и др. Шепилов е оставил писмено свидетелство за тези беседи: « Всеки път се връщахме от Сталин в състояние на душевна взвълнуваност и голям творчески подем, ...общуването с него е оставяло усещането, че имаш работа с човека, който владее материята по-добре от теб... Той говори за трудни категории от политическата икономия много свободно и просто. Усеща се, че в съкровищницата на неговата памет всичко е улегнало отдавна и капитално. При анализа на абстрактни категории той пак се е обръщал много свободно и на място към историческите екскурси в историята на първобитното общество, Древна Гърция и Рим, средните векове. Като че ли най-отвлечените понятия той е свързвал със злободневните въпроси на съвремеността». Има и още много свидетелства за изненадата на учените от професионализма на Сталин по тези сложни въпроси. А той отблизо е следил създаването на много важен, както той е смятал, учебник. Сталин е обяснявал своя интерес така: « Необходимо е, нашите кадри добре да познават марксистката икономическа наука. Първо, защото по-старото поколение болшевики е било теоретически подковано. Ние зубрихме « Капитал», конспектирахме, спорихме, проверявахме един друг. В това е била нашата сила. Това ние е помогнало много.

Второто поколение е подготвено по-малко. Хората бяха заети с практическа дейност, строителство. Марксизма са изучавали от брошури.

Третото поколение се възпитава от фейлетоните и вестникарските статии. Те нямат дълбоки знания. Трябва да им се даде храна, която могат да смелят. Болшинството от тях са се възпитавали не върху изучаването на трудовете на Маркс и Енгелс, а върху цитатите.

Ако така продължава, хората ще се изродят. В Америка така рзсъждават: всичко решава доларът, за какво е нужна наука, теория? И при нас могат да разсъждават: « за какво е « Капиталът», когато строим социализъм. Това ни заплашва с деградация, това е смърт. Да се случи това дори в частностите, необходимо е да се издигне нивото на икономическите знания».

Да, Сталин го е усетил. Той винаги всичко е виждал далеч по-рано от другите, защото е бил много отговорен и добросъвестен комунист, за разлика от известните ни личности, които обявяваха ту, че « няма стопанин» и въвеждаха капиталистически инструментариум в социалистическата икономика и я рушиха, ту въобще обявяваха, че « социализмът е недоносче». Само тези, които са усвоили сталиновите уроци, биха могли да спрат контрареволюцията, но партиите ни наистина са деградирали.

И последен въпрос, върху който ще се спра, какво се случи в годините след Великата Отечествена, защо стана възможно социализмът да бъде ударен с помощта на Хрущов и Ко.

След завършването на войната съветският народ ентусиазирано се е трудил и възстановявал страната. Огромни загуби на човешките и материалните ресурси не позволяваха стандартът на живота да е висок като в непострадалите от войната страни. И съветският народ, заслужил да има всичко необходимо за щастие, все още е живял трудно, до 1947 г. храната се е получавала с купони. Естествено, съветското ръководство е било загрижено по този жизнено важен въпрос, така че през 1947 г. е била проведена парична реформа, ударила само спекулантите, които през времето на войната, и въведе ред в стоково-паричното обръщение на страната. Магазините се напълниха с продукти и стоки. А след това всяка година в края на м. март обявяваха намалението на цените. И така 7 пъти. В същото време цели седем години след войната в Англия още е съществувала системата на купоните. В СССР положението е било трудно и във връзка с това, че бившите съюзници още в периода на Нюренбергски процес започнаха да декларират своите намерения за нападение срещу СССР. Отначало мислеха да сплашат СССР с атомната си бомба. След като стана ясно, че и в СССР има същата, заредиха се плановете по атомни бомбардировки над СССР. В дневниците на Л.Берия може да се прочете цялата история на Атомния проект и неговите развмисли върху обстоятелството, че работата се води тайно, и народът надали знае, защо трябва да затяга коланите. Отбраната на страната е жизнено важен въпрос, а хората буквално гладуват. Заедно с това Сталин и други членове на ръководството получават съобщения, писма от хиляди хора за свръхблагополучния живот на партийната номенклатура, висшето офицерство, хора, които наистина бяха толерирани от државата за техни заслуги. ЦК на ВКП(б) бе принуден да вземе решението за двойно и тройно намаляване на заплатите на ръководните органи. Това естествено, разсърди номенклатурата. Появиха се съобщения и за облагодетелстване на много от офицерите от трофеите от Германия, особено драстично изглеждаха злоупотребите на маршал Жуков и неговите приближени. Има много материали, публикувани на тази тема. НО едновременно с това се появиха съобщения за поведението на някои командири по времето на войната. Известно е, в първите 2-3 месеца бяха разстреляни около 50 генерали от Червената Армия, след които бяха генерал Павлов, командващият Западния военен окръг и 4-ма офицери от штаба му и т.н. Съдебните разбирателства оставиха факти и документи за техните престъпления от неизпълнението на заповедите ( фактически саботаж) на ГШ и НКО до обикновена страхливост и предателство. След войната Сталин е наредил да се създаде комисия начело с генерал-полковник Покровски, за да изясни истината за изпълнението на дълга си от офицерите в Червената Армия. През 1951 г. всички офицери от командири на дивизии и по-високо са получили анкети с пет въпроса: 1. От кога и въз основа на кое разпореждане вашето поделение от войската на прикритието на границата започна изхода към държавната граница и колко войски бяха разгърнати преди началото на бойните действия? 2. Кога е била получена заповед ( Директива) за привеждане войските в пълна бойна готовност във връзка с очакваното нападение на фашистката Германия през нощта на 22 юни 1941 г. Какви и кога са дадени указания по изпълнение на това разпореждане и какво са извършили войските? 3. Поделенията получиха ли предварително плана за отбраната на границата и кое и как е било направено от штабовете. 4. Защо по-голямата част от артилерията е била по учебните полигони? 5. До каква степен штабовете бяха готови да управляват войските и как това се отрази в първите дни на войната. Първите отговори бяха публикувани във « Военно-исторически журнал», в два броя чак през 1985 г. След това публикациите бяха спряни. Отделни сведения се появиха в някои мемоари на съветските маршали – най-много и най-честно те бяха описани от маршал К. Рокоссовский. След това са се появявали в отделни интервюта. Сега излязоха книги и публикации, които рисуват истината за първите дни на войната. Оказва се, че командването на Западния военен окръг, Киевския и частично – Прибалтийския , получавайки Директиви и заповеди последователно за подготовката към военните действия на 5 май, 10-12 юни, 16 юни, 18 юни и 21 юни вечерта 22 ч., нито ги изпращали надолу – в штабовете на армиите, корпусите, дивизиите за определи действия, и въобще ги игнорираха, изпълнявайки действия, които показваха тяхната привърженост към изказаното от Жуков – ГШ и Тимошенко- НКО намерение при германско нападение да се атакуват германците флангово ( съгласно теориите на Тухачевски), да се прогонят на полска територия, и с това да приключи войната. Затова вместо да отведат войските на 50-100 км от границата и да ги разположат на огневи позиции за активна отбрана, те ги изпращаха към границата, притова обясняваха, че трябва да отидат на учение. То ест, да носят мишени и провеждат учебни стрелби, да спят по казарми, да се слее бензинът и мазутът от танковете и самолетите, да се занесе на склад бойния запас, да се прати артилерийската оптика в Минск уж « за проверка», което никога не се е правило, не бяха изведени и три дивизии от Брестката крепост, които според заповедите трябваше да заемат огневи позиции зад крепостта. ТО ест войските бяха подставени под германския удар, не бяха подготвени за отбрана. Единствени готови се оказаха Балтийският флот, Одеският военен окръг и Черноморският флот. Изследването показа, че тези действия ( или бездействие) поставиха СССР в тежко положение от първите дни на войната, позволи на хитлеристите да унищожат първия ешелон на нашите войски и , вместо да ги спрем още до Смоленск, войната придоби огромни размери и коства толкова много жертви.

С началото на разследването много от партноменклатурата започнаха да се нервират. Сталин, усещайки, че възрастта му напредна, и напрежението на военните години оказва влияние, обърна се към своите съратници с предложение да отстъпят ръководството на младите кадри. Той е разбирал също така, че в боевете загина цветът на Комунистическата партия, а сред останалите до него има хора, които свикнаха да живеят добре, без да се напрягат. Забелязал и признаците на разложението сред партийните кадри. Затова в хода на Х1Х конгрес – окт. 1952 г. той подаде оставка от поста генерален секретар и предложи вместо обичайното Политбюро да се създаде Президиум на ЦК с увеличено количесвто членове до 36, за да дойдат хора отдолу. Също така бяха пенсионирани Молотов и Микоян. Заедно с Маленков и Берия Сталин е обсъждал провеждането на драстична реформа в СССР за засилване контрола върху ръководните кадри и разгръщане на социалистическата демокрация, за която в годините на борби и войни не е оставало място. Имайки предвид новите задачи , съгласно Директивите на конгреса по петия петилетен план, той е набелязал изхода към създаването на комунистическото общество, това стана и курсът на Х1Х конгрес на КПСС. Общият обем на производството в края на петилетката трябваше да нарасне с 80%. В същото време, преди конгреса Сталин е публикувал своя класически труд, неговото завещание, « Икономическите проблеми на социализма в СССР», където е разгърнал програмата за построяване в СССР обществото на изобилие, общество-образец за народите в света. Той е разбрал, че в развитите капиталистически страни революцията няма да успее, защото, експлоатирайки колониалните и зависими страни, капиталистите успяват да подхранват своята работническа класа. Само победата на СССР в икономическото състезание би могла да вдъхнови работниците в света.

Сталин още не е знаел, че му остават броени дни. В началото на март 1953 г. трябваше да се състои първото заседание на Президиума на ЦК. Но Сталин умира и то не се състоя. Известно е че на това заседание Сталин възнамеряваше да иска оставка на Хрущов, министъра на вътрешните работи Игнатиев и още няколко души. Те го изпревраиха. А на 26 юни без следствие и съд бе разстрелян Берия. Започна периодът на номенклатурната диктатура.

Върнаха Политбюро и длъжността « първи секретар», забравиха за Директивите на петилетката, проведоха « чистка» на държавния апарат, партийния актив, стопанските ръководства и ръководни кадри на Съветската Армия. В реда на тези новости бе и реабилитирането на всички разстреляни през годините на войната генерали, власовци и бандеровци, за което най-много е пледирал Жуков. А през 1956-та г. се състоя ХХ конгрес, от който започна рушенето на социализма в СССР. Няма да се спирам върху тази история, всички я познавате с подробности. Ще кажа само, че чак след година –две бившите сталински съратници – Молотов, Ворошилов, Каганович, Сабуров се сетиха, че предадоха своя другар, вожда на съветския народ и започнаха да се опъват на Хрущов. Най-силна съпротива те оказаха през 1957 г. на ХХ11 конгрес, дружно застанаха срещу авантюрата « Освояване на целината», плановете за изпреврване на САЩ по производството месо и мляко на душата на населението в близките години и въвеждането на комунизма към 1980 г. С намесата на Жуков, заплашил с въвеждането на танковете в Москва, те бяха пратени в оставка като « антипартийна група». А целинната авантюра, струвала милиарди на страната, 145 хил. съсипани трактори, 35 хил. комбайни и хиляди преселени в безплодна степ хора към 1963 г. се обърна с глад и необходимост да се закупува зърно в Канада, с двойно повишаване цените на храните, със стачки и негодуване от страна на работническата класа ( разстрел на работниците в Новочеркасск). В същото време нарастваше партийният и друг номенклатурен апарат, който окончателно се откъсна от народа. След въвеждането на инструментариума на капиталистическата икономика наруши се монополът на външната търговия, влоши се качеството на продукцията, започна да се оформя търговска мафия, която години наред е въвеждала режима на постоянни дефиците без никакви основания за това, нарушена отраслова специализация на предприятията, личната материална заинересованост надделя над обществената и т.н. Постепенно мотивацията за живот по-социалистически дори у работниците е изчезвала, още повече , че безделници, пияници и хулигани не се наказваха, обкръжавали ги с кръгова поръка, започнаха масови кражби от предприятията – възникна понятието « несуны» - онези, дето изнасмят от завода и фабриката. Деморализацията на обществото в условията на формализирането на идейното възпитание доведе до пасивност и неверие в идеали и принципи на социализма. В същото време се наруши и взаимодействието с комунистическото и работническо движение в света, дори с братските партии от социалистическите страни, където повтаряха троцкистката програма на Хрущов по унищожаването на принципите на социализма. Естественно, Западът на пълна мощ е използвал тези обстоятелства и подкрепял тъй наречената « агентура на влиянието», която, заемайки високи длъжности в партиите и държави е променяла курса на развитието на нашите страни. В това време, когато промишлеността е продължавала да се развива по инерция, получена в годините на сталиновото ръководство, по места хората усещаха промяната в системата, която е ставала все по-бюрократична и глуха към нуждите на народа.

Още при създаването на ЦРУ с всичките му отдели и служби през 1948 г.бе създадено Управление за координацията на политика за тайни операции в целия свят – УКП. През 1952г. Там са работили вече над 6000 души, при това половината – зад границата, предимно в социалистическите страни. По това време бе създадена специална група PSB-D-40 – Plan for Stalines passing from power – План по отстраняване на Сталин от властта. Тази група е създавала различни сценарии – от обявяването на Сталин за душевно болен, до провеждането на атентати в самолети, коли, помещения и др. Има сведения, че тази група е сътрудничала с група заговорчици против Сталин – Хрущов, Игнатиев ( вътрешен министър), генерал Москаленко и др. Не напразно докладът на Хрущов най-напред е бил издаден на Запад, а синът му сега , дори по време на буржоазното прераждане на Русия, продължава да живее в САЩ. По същия начин стоят нещата с Берия. Човек, който върна от лагерите над 300000 души, осъдени по делата на Ежов и Ягода, който е ръководил Атомния проект, проектите за ново строителство в СССР, разработката и производството на ракетната техника, наричан от историка Сергей Кремлев – « най-добър менеджер на ХХ век», бил е разстрелян без да има разбирателство по приписваните му « престъпления». Двамата ръководители, най-много допринесли за нашата Победа бяха драстично оклеветени, оплюти и обявени за чудовища. А истинските чудовища докараха нашите страни до пълен крах.

Берия е бил с 20 години по-млад от Сталин, и ако би останал жив, щяхме да видим съвсем друго развитие на нещата. Врагът ги е изпреварил. Но ето, думите, които Берия ни е оставил в статията си във в. «Правда» на 7 ноевмри 1951 г. : « Дейците на САЩ не престават да бърборят за своите уж мирни намерения. Те, виждате ли, нямат нищо против срещу запазването на мира, но при» условията», които ще диктуват те. А какви са тези « условия»? Народите на света са длъжни да застанат на колене пред американския капитал, за да се откажат от своята национална независимост, да приемат формата на управлението, която им натрапват американските « съветници», да приемат « американския начин на живот» , да развиват само онези отрасли на стопанството и в онези размери, които са угодни и изгодни за американските монополисти... С една дума, народите са длъжни да станат поданици на новоизпечената американска империя. И всеки честен човек си задава въпрос: А върху какво основание САЩ претендират на изключително положение среди други страни? Може би, поради това, че имат много злато, получено от кръвта и страданията на милиони хора, готово за подкупи? НО НАРОДИТЕ НЕ ПРОДАВАТ СВОЯТА СВОБОДА».

Народите – да, но някои представители от тези народи се продадоха и се продават.

В своя последен труд Сталин е писал, че за всички народи изходът е един : от царството на необходимостта те трябва да влязат в царството на свободата. Ние сме длъжни свободата на волята да разбираме като осъзната необходимост, когато промяната, скачокът, означава преминаването от стихийната неизбежност, което е нашият живот в условията на капитализма – към осъзната необходимост за борба срещу тези условия, които ни натрапва капиталът.

В.М. Молотов, вече през 1964 г., когато Хрущов е махнат от ръководството и пратен в пенсия, пише няколко писма до ЦК на КПСС, мъчейки се да осмисли станалото в СССР след 1956 г. В тези писма той твърди, че вместо да се откаже от «култа към личността», КПСС се отказа от социализма и , най-важното, от диктатурата на пролетариата – дори в Програмата си. Той цитира Ленин и прави извода, че не може да се мълчи, когато: 1. в масите настойчиво се внедрява мисъл, че « понятието пролетарска диктатура и понятието демокрация взаимно се изключват»; 2. когато въпреки нееднократни и категорически указания на Ленин настойчиво се правят опитите да се примирят два враждебни класа и две враждебни политики благодарение на думичката « светът въобще»; 3. когато предвид уж защита на марксизма-ленинизма от догматизма и сектантство, във вид на марксистко-ленинската диалектика се преразглеждат и се приспособяват към социал-демократическо легално съществуване основите на философията и стратегическите основи на марксизма-ленинизма, когато колебанията и шикалкавения довеждат до кризата на марксизма-ленинизма; 4. когато ни призовават към единството на « левите сили», забравяйки думите на Ленин, че « за съжителство с меншевики нашите революционни съдилища ще разстрелват»; 5. когато Партията е духовно демобилизирана. И добавя – « Ние надценихме качествата на нашата държава и Партия , апарата, нашата собствена революционна съзнателност и съвест – те се оказаха заразени от элементите на кариеризма, оправяне на личните сметки и някакво махленско политическо късогледство. ХХ11 конгрес на КПСС не само дескредитира Сталин и неговите съратници, той обяви на света, че нашата държава-победителка е била ръководена от банда престъпници, с което народът не е съгласен. Всичко това доведе до подрива на авторитета на Партията, ревизията на марксистко-ленининските основи на Папртията, до дезорганизация и разрушение на обществения живот, идеалите ни и най-сетне, съществуването на СССР. Страшно и късно прозрение. Но всеки от нас трябва за себе си да премисли и да преживее тази истина. И днес ние трябва много сериозно да подхождаме към въпроса за комунистическото движение, помнейки, че партията не може да е федерация от групировки, в нея съзнателността трябва да се съчетава с революционна целесъобразност и желязна дисциплина. Унищожавайки партията, социалистическата държава троцкистите разоръжиха пролетариата не само в нашите страни, а и в целия свят и го подложиха на нови страдания. Това е цената на хрущовското « затопляне». «Общонародната държава», « партията на целия народ» и всичко друго се превърна на колониален придатък на световния капитализъм. Не може да се мълчи, когато ревизионистите отричат самата ИДЕЯ за пролетарска диктатура, самата ИДЕЯ за социалистическата революция.

Капитализмът навлезе в безизходна криза, в която увлича един народ подир друг, и като вампир изсмуква кръвта от милиони хора, оставяйки след себе си войни, разрушения, смърт и дехуманизация на хората. Автоматически няма да настъпи царството на социализма. Както е писал Маркс и повтаряха Ленин и Сталин, човечество е заплашено с тежка хуманитарна катастрофа с планетарни размери. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре. Застрашено е бъдещето на поколения хора. Ние сме имали шанс, но сме го изгубили заедно със загубата на революционна бдителност и чувството за отговорност, заради безгрижието и безхаберието. Това е обяснимо с факта , че над 3,5 млн. най-смели и съзнателни съветски комунисти са загинали във войната, Партията се обезкърви, а младите кадри са нямали същия опит в борбата, затова хрущевистите са ги минали.Това е един тежък, трагичен урок на историята, дано го усвоим. Главното постижение на Сталин е било построяването на първа в света социалистическа държава, напуснала капиталистическата светосистема и съществувала вън от кризите присъщи на нея. Всяко обвързване с тази система унищожава народите, защото ги държи във вечна икономическа и политическа зависимост. За какво « мирно съсъществуване става реч? Паке класата застава срещу класа. И класата трябва да изгради своя сталински, победоносен, зрял и мъдър авангард.

Автор: Алла Гигова




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707178
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031