„Ако има гений на завистта, той непременно е българин!“

Това прозрение е на мъдреца от Шопско Елин Пелин.

Гений на завистта има и той носи нашенски одежди. Без значение дали е в антерия и потури, или бяла риза, и панталон, българинът е башмайстор на калните номера.
Усети ли, че някой е на сантиметър пред него, веднага му подлага динена кора. Хлъзгавият терен е причината за всички беди на отечеството.

В християнството завистта, един от седемте смъртни гряха. При нас нейните корени са далеч по-древни, идат от езическите вярвания. Малцина знаят, че хан Крум е удушен, защото бил най-способният сред българското племе.

Нашите предци пращали при Тангра люде като него. Вярвали, че с таланта си ще помагат на върховния бог в небесните му дела.

„Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв“, пише проф. Йордан Андреев.

Като съпоставя фактите около кончината на владетеля, историкът заключава: „Случаят с Крум изглежда приблизително същият. Няма съмнение, че той се радвал на изключителен респект сред своя народ. Следователно може наистина да имаме работа със „сакрално цареубийство“.

Хан Крум умира в навечерието на съдбоносна военнаерация. На 13 април 814 г. той се готви да щурмува Константинопол. Дворцовите жреци решават, че ще е полезен повече на небето, отколкото на земята. Внезапно увиват въже около шията и му секват дъха.

Васил Левски също е жертва на черна завист.

Тази година колегата Росен Янков публикува монографията „Предателите на Левски“. В нея за първи път е поместен психологичен профил на издайника, направен от криминолога доц. Неделчо Стойчев.

Суетен, честолюбив, себесъхранителен и алчен са главните черти на възрожденския Юда. „Също и черен завистник“, добавя Янков, който вади на светло цяла плеяда предатели на Апостола.

Начело са поп Кръстьо Никифоров и Димитър Общи. Расоносецът е умен и образован, според Захари Стоянов бил „много развит човек“.

Общи пък е участник в отрядите на Джузепе Гарибалди. Той размахвал документ за заслугите си. „Награден с право да носи сребърен медал – комендатор на Италия с лента 1866 г.“, пишело в тапията.

Завист дълбае душите на попа и гарибалдиеца. Двамата не могат да преглътнат, че не те, а „дякончето Левски“ ръководи революционната организация. И отмъстително сочат на властта: „Фанете тогоз!“

В своя „Речник на българский язик „Найден Геров дефинира думата“завист“ така: „Яд и досада, които усеща някой, кога гляда другого да е по-добре на нечто от него.“
Книжовникът илюстрира формулата с две поговорки: „Дето доброто нещо, там и завистта често“ и „Завистта е люта болест“.

Люто страдат от нея строителите на свободна България. Константин Иречек, дошъл от Европа да помага на младото княжество, е изумен от нашенските нрави.
През декември 1881 г. той споделя впечатленията си с Йосиф Ковачев: „Аз му казах, че най-лошото за мене е чудесното наслаждение, което хората тук имат да се преследват един другиго и да развалят един другиму работата.“

По тази причина за десетина години се изреждат 14 правителства. Най-краткото трае едва четири дни от 9 до 12 август 1886 година.

„Много е по-леко да пренасяш удара на завистта, нежели да я изпитваш“, пише в една анкета Иван Вазов. Народният поет е пренесъл на гърба си тонове литературна завист.

През 1880 г. той отива при Петко Славейков. Вазов е олицетворение на младостта, а Славейков е побелял ветеран. Има зад гърба си огромно книжовно дело.

Пред Вазов обаче е бъдещето и Славейков завижда на Вазов. Голобрадият поет иска мнението му за поемата „Грамада“. „Четох вашата „Грамада“. ова е последният проблясък на един угасающ талант!“, безцеремонно отсича Славейков.

Тзи вражда грозно се изкривява в Пловдивската мъжка гимназия, където преподава Петко Славейков. „Дядо Славейков написал една сатира, дето наричал Вазова „червей в нужник“, и я чел на учениците в VII кл. Има живи свидетели на това“, твърди Кирил Христов, който черпи сведения от извора.

Синът Пенчо Славейков поема щафетата от баща си. Той завижда, защото е носител на нова поетическа сетивност, но народът продължава да чете вече „вехтия Вазов“.

Елин Пелин пък ревнува от Йордан Йовков.

Дори той, който ситуира гения на завистта, е подвластен на него. Разказвачът от Шопско си внушава, че певецът на Добруджа го преписва. „Боряна“ била пладнешки плагиат на „Гераците“! а премиерата на пиесата той скача и вика на съседа по място Добри Немиров: „Хайде, бе, тръгвай, не видиш ли, че „Гераците“ са обрани напълно!“

През 1927 г. Елин Пелин е сред основателите на българската секция към ПЕН клуба.
Насрочено е тържество, обсъжда се каква да е програмата. Пелинко разказва: „Тъй като ПЕН клуб е международна организация, едни предлагаха да се четат преводи от големи европейски писатели, други – от български автори, а аз предложих да се четат произведенията на наши плагиатори, тъй като в тях едновременно е застъпено и чуждото, и родното…“

Всички гласуват за нестандартното предложение, вдига ръка и Елисавета Багряна. На следната година Багряна е нападната от Иван Радославов. Той е идеологът на българския символизъм и редактор на сп. „Хиперион“, което воюва със сп. „Златорог“. Въпросът е кой да води хорото на литературния мегдан – златорожци или хиперионци.

Елисавета Багряна е обрала Ян Неруда, обявява Иван Радославов. Нейната поема „Камбаните на „Света София“ и неговият разказ „Лоретанските камбани“ си приличат като две капки вода, категоричен е той. Кражбата е поместена не къде да е, а в сп. „Златорог“.

Оказва се, че творбата на Неруда е преведена у нас още през 1912 г. Багряна твърди, че не познава този превод. Една вечер чула легендата за камбаните и впечатлена, решила да я преработи в стихове.

„Постепенно, като живеех с нея и я работех, се вмъкваха малките отклонения: прологът, побългаряването, пренасянето на събитието в София…“, обяснява поетесата.

Сегашното окаяно дередже на държавата също лежи върху динени кори. Вместо да се съсредоточат върху решаването на националните проблеми, партийните лидери оглеждат бостаните за най-хлъзгавата реколта.

Всеки завижда на всеки. Сергей Станишев на Бойко Борисов, защото има харизма. Борисов на Станишев, понеже знае езици. Двамата дружно на Ахмед Доган, бащата на партията с железни редици.

Бронебойни патрони за българската завист няма открити. Няма и не могат да бъдат открити!

Защо още нямаме нобелов лауреат за литература?

България е сред малкото страни в Европа без нобелов лауреат за литература.
Дори Босна има своя Иво Андрич, а ние няма с кого да се похвалим. Причините са лична завист, национален нихилизъм и идеологически предразсъдъци. По различно време за нобелисти са предлагани Иван Вазов, Пенчо Славейков и Йордан Йовков. Спрягани са и кандидатурите на Емилиян Станев, Йордан Радичков, Валери Петров, Елисавета Багряна, Блага Димитрова.

Без резултат – високият приз упорито заобикаля родината ни и каца на други места по планетата. Само Елиас Канети е късметлия. Той е роден през 1905 г. в Русе, но още като дете семейството му напуска България. Преселва се в Манчестър, където умира баща му. В спомените си писателят сочи, че това става при избухването на Балканската война.

В нея участва поетът Звездомир Белчев, който също кандидатства за нобелист. Автор е на шедьоври от сорта:

Там далеч към Одринските
кули
достига ехо от
„Ура! На нож!“
Смъртта хиляди
животи брули,
изгасва турската
последна мощ…
Стягам си аз славните
цървули,
изчезвам бързо
в кървавата нощ.
Бързам, припкам…
да не закъснея
за очакваната епопея!
По-късно Елиас Канети живее и твори в Австрия, Англия и Швейцария.
През 1981 г. получава Нобеловата награда за литература. Не като български, а като австрийски писател.

Само ние с паметник на завистта

Родината ни е единствена на планетата с паметник на завистта. Вдигнаха го миналия септември в центъра на Хасково. Автор на триметровия бронзов монумент е скулпторът Господин Тенев. „Българският Икар“, както се нарича, е наш прочит на древногръцката легенда.

Икар се опитва да полети, но две зловещи ръце го държат за крилете.
„Виждате, че всеки порив в нашата държава е унищожаван още в зачатък или по време, когато видят, че някой така или иначе тръгва, полита, все се намира кой да го дръпне надолу“, каза при откриването на паметника кметът Георги Иванов.

Източник: utroruse.com