Николина Александрова 2 часа ago Uncategorized, За ВяратаКоментарите са изключениза За мястото на Мария и Успение Богородично 61 Посетители

7 часа ago

19 часа ago

24 часа ago

„Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена“.                                                                                                                          (Св.Игнатий Богоносец)

Пресветата Богородица и Приснодева Мария – това е чудо и загадка, неразбираеми дори за ангелите,  чудо удивило небето и земята. Чудо чрез, което Бог се е откри на човека. Загадка, неразбираема за човешкия разум. Пресветата Богородица величаят  ангелите и човешките чиноначалства.

Боговдъхновените книги на Стария и Новия Завет ни дават сведения за Нея. Пророк Исаия казва: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. В Евангелие на Лука четем за Благовестието: „бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“

Свети апостол Павел казва: „Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена“. Тя запазила девството Си непокътнато, както отбелязва и евангелист Матей: „И не познаваше Я (Йосиф), докле Тя роди Своя първороден Син“. Като вечнодевствена Божия Майка, на Нея Й принадлежи прослава на всички векове и всички народи, истински вярващи в Господ Иисус Христос.

Името Мариам, което Й дават родителите Й има значение „възлюбена, обичана“, но най-често я наричаме св. Богородица, име дадено Й от Третия Вселенски Събор.

За живота на Пресветата научаваме от светоотеческата традиция, а слова и песнопения за Успение Богородично са писали редица светци на Църквата, редица зографи са изобразили сцената на Успението на Божията Майка.

„В рождеството си съхранила девството 
и в успението не си оставила света, Богородице, 
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота 
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“

 Успението на Св. Богородица станало когато била вече на 64-годишна възраст. Веднъж, по време на молитва пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и Й известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Пресветата  в деня на погребението на пречистото Й тяло.

Пресветата Владичица започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейният покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, чули шум и видели, че облаци ограждат дома Й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието.

И на петнадесетия ден на август,  множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала светлина на Божествената слава. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка. Тя, взирайки се в пресветлото лице на Господа, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи Успението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с юдейския свещеник Атоний, чийто ръце били отрязани  с невеществен меч, защото искал да поругае одъра Й. След като се разкаял, ръцете му зараснали.

Светите Апостоли положили в гроб Пречистото тяло на Богородица и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея. Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица.

„В молитвите непочиващата Богородица
и в застъпничеството неизменно упование,
гробът и умирането не я задържаха,
защото, като майка на Живота, се представи на Живота,
Всесилият се в приснодевствената й утроба.“

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите, а денят на празнуването му е установен от император Маврикий (592-602г.). Празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: този преди Преображение Господне и преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.