Април 2, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : старец Никон Светогорец

Чудната сила на Тялото и Кръвта Христови относно това дали истината е в старокалендарната или новокалендарната църкви

Отец Ефрем от манастира Филотей бил с отец Никон, когато манастирският телефон звъннал. Отец Ефрем се чудел дали да отговори или не. Той вдигнал слушалката и на линията била жена, много развълнувана. Тя говорела високо и възбудено. Отец Ефрем често я прекъсвал, като и казвал: „ Нали ти говорех, че трябва да бъдеш търпелива, да имаш вяра и  Господ ще отговори на твоите съмнения.“ Отец Никон разказва:“ Когато отец Ефрем приключи разговора, аз го попитах дали става въпрос за изповед или отецът може да сподели защо жената беше толкова разтревожена. Той ми отговори, че тя била учителка от Епир. Била член на старокалендарната православна църква. Тя постоянно се оплаквала на отец Ефрем, че свещениците от новокалендарната църква не преподават божествена благодат на вярващите. Че тези свещеници са предали вярата. Че са се присъединили към папата в Рим. Твърдяла, че Вселенският патриарх е еретик, защото прегръща папата и че свещениците, приели новия календар, нямат истинско свещенство. Слушайки това, старецът и казвал: „Не мое дете, нещата не стоят така. Нашите свещеници преподават божествена благодат.“ Духовникът я посъветвал да пости и да се моли три дни и след това да отиде в новокалендарната църква, за да получи св. Причастие. Тя постъпила така, както той и казал и получила свето Причастие от новокалендарен свещеник. Отец Ефрем и бил казал още: „ Ако е така, както казваш, че свещениците нямат божествена благодат, ти не губиш нищо, ти само ще консумираш малко вино и хляб. Аз виждам, че ти си искрено убедена относно Църквата, относно Иисус и Неговата Света Майка. Те ще ти помогнат да разбереш това, което ти обясних.” След като приела св.Причастие и се върнала на своето място в храма, жената изведнъж почувствала, че има нещо странно с причастието в нейната уста. Било странно, защото изглеждало сякаш дъвчене на парче пластмаса. Със своите пръсти тя извадила от устата си частицата от причастието. Погледнала го и открила, че това била сурова плът и че нейните пръсти били покрити с кръв. Виждайки това, тя започнала да вика силно “ Иисусе, имай милост към мен. Света Майко на Бог, прости ми.“ Вярващите се втурнали към нея, за да и помогнат и веднага разбрали, че се е случило чудо. Те казали на жената да върне обратно причастието в устата си и да не се страхува. Накрая тя направила това и живата плът отново се превърнала в хляб и вино. Това е силата на нашата Православна Църква.“

Силата на Изповедта над нечистите духове

Отец Никон ни разказва друга история относно силата на Тайнствата в Църквата. Веднъж съдия дошъл на Атон за изповед. Той бил един от най-известните съдии в Гърция, но имал голям личен проблем и искал да се изповяда при отец Ефрем. След като съдията престоял в манастира няколко дена, Старецът му казал, че ще го види на следващия ден. Денят настъпил и монасите го изпратили при изповедника. „Скоро след влизането в стаята, където беше отец Ефрем „ ни разказва отец Никон „ние всички чухме смразяващи кръвта писъци, идващи от изповедалнята. Втурнахме се, за да видим да не би  съдията да причинява нещо лошо на стареца. Влизайки вътре, ние видяхме пред нас отец Ефрем да сваля и сгъва своя епитрахил, докато съдията беше на пода, мятайки се като риба на сухо.  Старецът ни каза, че на изповядвания не му се случва нищо лошо и че трябва да го отнесем до неговата стая, а с изповедта ще продължат на следващия ден. Когато ние пренесохме съдията обратно до неговата стая, той дойде на себе си и ни питаше какво се беше случило с него. Ние му казахме, че нищо не се е случило, че е бил замаян и е припаднал. На следващият ден съдията отиде, за да продължи изповедта си. Не бяхме много далеч от изповедалнята, когато отново чухме онези ужасяващи писъци. Втурнахме се пак в стаята, за да разберем какво ставаше.  Видяхме същата сцена, каквато бяхме видяли предния ден. Старецът ни каза да отнесем съдията в стаята му и че той щял да го види на следващия ден, отново в изповедалнята.  Накрая, след три сесии, този човек успя да направи пълна изповед.

По-късно този съдия сам ни разказа какво се беше случило с него по време на изповедта при стареца Ефрем. Каза, че изповядвайки се, нещо мъчително излизало от него.  Било сякаш тумор, изхвърлян от неговото тяло.  След това той се чувствал много по-леко и после ни каза, че сега разбирал, след толкова много години, какъв е бил този глас, който му казвал да заколи своята жена. В продължение на години той е имал неутолимо желание да убие жена си. Често отивал в кухнята и взимал нож, за да я убие. Но поради своята голяма любов към нея, вместо да я убие, той нарязвал на парчета всички нейни снимки, които били в къщата. Този глас му казвал също да заколи и неговите деца. Нямало снимка в къщата, която да не била нарязана с нож“. Отец Никон завършва тази история, казвайки, че този мъж наскоро го посетил в килията му. Той споделил, че след като веднъж  направил изповед, нищо подобно не му се е случвало. Страдал от това нещастие повече от петнадесет години. Отец Никон каза на края на своята история, че 60 процента от всички хора с психични проблеми са обладани от демони.

Демоните се опитват да унищожат вярващите, членове на Православната Църква

Отец Никон ни разказва историята на млад войник, който карал камион по планински път. Пътят бил широк и той се движел бързо. Изведнъж видял, че пред него пътят продължава със завой. Виждайки това, той се опитал да намали скоростта на камиона, но спирачките отказали. После той направил опит да обърне камиона към планинския склон, за да избегне падането от скалата в бездната под нея. Открил обаче, че воланът също отказва и не можел да повярва, че едновременно спирачките и волана не работят. После той опитал да отвори вратата и да скочи от камиона. Не можал да отвори вратата. Опитал да отвори и срещуположната врата, но и с това не успял.  От този момент той не можел да измисли нищо друго, което да спаси живота му. Тогава войникът стиснал главата си с двете си ръце и извикал към Божията Майка: „ Света Майко, спаси ме.“  После легнал на седалката в очакване камионът да излети от ръба на пътя към пропастта под него. Чакал и чакал, мислейки, че камионът би трябвало вече да е полетял към бездната. Когато се изправил и погледна през прозореца, той видял, че камионът продължава напред по пътя. Тогава казал: „Благодаря ти Света Майко! Това беше чудо на Светата Майка!“ Той бил благочестив млад мъж. Накрая пристигнал благополучно на мястото, закъдето пътувал. Месеци и години минали след това събитие, което можело да се превърне в непоправимо нещастие, и той на практика забравил за този епизод. Един ден , когато отишъл в Атина, той посетил свой стар приятел, който бил от Патра. Не бил го виждал от дълго време и го попитал дали е свободен, за да прекарат следобеда заедно. Приятелят му отговорил, че бил помолен да посети човек в психиатричната клиника близо до Атина, така че те решили да отидат заедно. Когато пристигнали в болничния двор, те видяли много пациенти, които се разхождали там и вършели ненормални неща. Служител на болницата дошъл при тях и ги повел към човека, който те искали да видят. Когато вървели натам, един от пациентите се хвърлил към младия войник и го сграбчил за врата. Той му изкрещял:“ Ти нещастен плъх, ти беше избавен от мен, горе на планинския път! Онази жена, облечена в черно, взе контрол над камиона, точно когато бях на път да те унищожа!“ После болничният служител на свой ред сграбчил обладания човек и го дръпнал настрана от войника. Отец Никон завършва тази история, повтаряйки думите от молитвената служба към Богородица: „ Поради многото мои грехове страда моето тяло, страда и моята душа.“ Моля ви запомнете, че демоните ужасно се страхуват от тази Госпожа, облечена в черно.

превод от английски