Николина Александрова 8 часа ago Uncategorized, ПроповедиКоментарите са изключениза Св. Никодим Светогорец: „Даже и Христос е пребивавал в послушание към Майка си“400 Посетители

7 часа ago

21 часа ago

един ден ago

Братя и сестри, нека се замислим, че и Господарят на вселената, Когото всички създания служат, Сам е живял в послушание към своята „по естество“ майка, Св. Богородица, която го е носила 9 месеца в утробата си и го е хранила с млякото си. Имал е задължението да я слуша, като неин истински Син и като Създател на десетте Божии заповеди, които гласят: „почитай.. майка си, (за да ти бъде добре) (Изх. 20:12). Въпреки, че не е бил задължен да се подчинява на праведния Йосиф, тъй като не е бил Негов баща „по естество“, Господ без значение е пребивавал в послушание и към двамата. Заради това и ев. Лука казва: „и им се покоряваше“ (2:51).

Господ, със свръхестественото си послушание, надминал всички човешки правила и закони на естеството. Според същите, децата са длъжни да се подчиняват на родителите си докато не се научат да разграничават доброто от злото, т.е., докато не навършат петнадесет или най-много двадесет години, както е написано в книга Числа: „от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло) (32:11). След тази възраст, тези деца са свободни и могат самостоятелно да определят избора си. Христос обаче не спазвал само този закон. Двойно по-дълго служил на родителите си и цели тридесет години пребивавал в послушание. Поради това св. Григорий Нисийски, обяснявайки думите, които Господ казал на Св.Богородица на сватбата в Кана Галилейска: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.“ (Йоан 2:4) – казва, че Господ сякаш се оплаква на майка си, т.е., като че й казва: „Не стигнаха ли всички тези години, които ти се подчинявах? Искаш още от мен да правя това, което ти казваш? Все още не е дошъл часът да стана и аз свободен и сам да определям решенията си?“ И при все това отново се подчинил на майка си и направил това, което тя Му поискала, а именно, превърнал водата във вино.

Нашият Спасител служил и се подчинявал на родителите си с цялата си готовност и радост, с цялата си любов, в пълно смирение, без нито един път да изроптае и без външни или вътрешни противоречия. Изпълнявал не само най-дребните неща, но и по-тежките и трудни; не само важните и благопристойни дела, но и онези, които били по-скромни и незначителни.

О, какво неизразимо снизхождение! Онзи, Който с гласа си призовава облаците, а те на секундата, уплашени, се подчиняват и донасят пороен дъжд, както казва книга Йов: „Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?“ (38:34); на мига изпълнявал заповедите на Йосиф да му носи вода. Онзи, който изпраща светкавиците, а те незабавно отиват там, където пожелае – „Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли…?“ (Йов 38:35). изпращан от майка си, носел дърва за огъня. Онзи, Който с едно Слово създал всички творения – „защото Той (каза – и се създадоха,)“ (Пс. 148:5) и за чиито заповеди и дума не може да става да не бъдат чути – „даде наредби, които няма да се нарушат“ (Пс. 148:6), се подчинявал на всички заповеди на „баща“ си и на майка си – почиствал къщата, слагал масата, палел огъня, миел чиниите…

А ти сега, четейки тези редове, какво ще кажеш? Ако Царят на ангелите е пребивавал в такова послушание към родителите си – т.е., към калта и глината, чрез които с ръцете Си ги е сътворил, какво послушание трябва да имаш ти към своите родители? До каква степен трябва да ги почиташ? Колко любов трябва да им покажеш? И колко благодарности им дължиш? Помисли си сега, възлюбени, как нашият Господ Иисус Христос, от момента, в който придобил човешки сили, прекарал живота си в труд и усилие.

Трудел се с ръцете Си. Бил дърводелец и обработвал дървесина, за да прави разни мебели до тридесетата си годишнина. Докато праведният Йосиф бил жив, работел с Него и му помагал в занаята. Така изпълнил Словото Божие, отнасящ се за всеки любещ син, че „ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.“ (Сир. 3:7). Понеже родителите Му били бедни, с много труд изкарвали насъщния. И така, Господ трябвало да им помага.

След смъртта на праведния Йосиф, Господ, на приблизително петнадесет години, продължил Сам дърводелството – занаят, който не бил считан за нещо високо и съществено, както например физиката, геометрията, аритметиката или музиката, а по-скоро бил считан за скромен занаят, труден и не носещ особено много пари. Но Той го вършел, за да се препитава сам, като Човек, но и за да изхранва майка си и бедните. Но преди всичко го правел по други две причини – първо, за да даде на всички пример за прилежност и старание, и второ – за да научи хората, че и най-скромният труд не е лош, нито може да попречи на човека за спасението му и почитането на Бога. Онова, за което човек бил длъжен да внимава, докато извършва който и да е занаят, било греха на лъжата, измамата и кражбата.

О, какво чудо! Владетелят на всички, Комуто „всичко… служи“ (Пс. 118:91), приел да работи за човеците и да се бори ежедневно. Премъдрият Бог, Който по чуден начин създал небето и земята, и който е вдъхновил човешкия ум да създаде изкуствата, приел да върши такъв тежък ръчен занаят.

В действителност, странно чудо е човек да вижда Онзи, Който държи в дланта си целия свят, да се буди рано сутрин, да подхваща работа в дърводелската си работилничка или да нарамва коша с инструменти и да върви от къща на къща, с пот на чело, в пек и мраз. Този, Който е извор за живот на целия свят, „насищаш всичко, що живее по благоволение“ (Пс. 144:16), се трудил от сутрин до вечер за дневния си хляб.
Човешкият ум не го побира! Човешки език не може да го опише! Ако някой го обмисли, застива в изненада и удивление. Имал е право Иисус Христос, когато, чрез устата на Давид, казал: „Аз съм нещастен и от младини се топя“ (Пс. 87:16). Също имал право, когато изрично ни уверил: „както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ от любов (Мат. 20:28).

Свети Никодим Светогорец

„Да се учим със св. Никодим“, гл. 3, изд. Манастир Параклита.

Превод: Асен Андонов