На летището в Тбилиси съвсем случайно се запознах с Елена Гецадзе, която привлече вниманието ми с това, че преди тръгване се осеняваше с кръстния знак и с иконата на стареца Гавриил (Ургебадзе). Това се случи през 2015 г. С нетърпение се приближих до нея, подарих ѝ икона и елей от светите мощи на старец Гавриил и се разговорихме. „Как така всички го обичат?” – попитах аз, а Елена се усмихна и каза: „Как може да не го обичаш!” и ми разказа историята, която остави в мен трайно впечатление и укрепи вярата ми във величието на Господа. Тази история ще споделя и с вас, драги читатели.

Разказът на Елена Гецадзе:

- През февруари 2010 г. моят малък син изгуби съзнание по време на урок (това се случи в Тбилиси). Естествено, учителят извикал Бърза помощ и детето спешно било откарано в болница. Когато отидох и видях своето момченце в тежко състояние, сама изгубих съзнание. Съвзех се и като отворих очи, видях свещеник, облечен в черни дрехи, който помагаше на медицинските сестри. Изведнъж той ме погледна и каза: „Чакам ви в Самтавро”. Тогава аз, разбира се, не разбрах какво е това и не обърнах внимание на тези думи.

Мина известно време и ме запознаха с резултатите от анализите и компютърната томография на моя син: той имаше злокачествен тумор с метастази в главния мозък. Грузинските лекари отказаха да направят операция, като ни посъветваха да продадем всичко и отидем в Германия или Израел на лечение.

Тази присъда на лекаря ме хвърли в ужас. Вече бях готова да продам всичко и да замина за Германия, когато изведнъж видях на една снимка в реанимацията човекът, който помогна на медицинската сестра да ме свести. Поинтересувах се кой е той и ми казаха, че този човек има особени духовни дарования – старец, на чиито гроб стават чудесни изцеления. Бях в шок! Дори не бях в състояние да кажа на лекаря, че видях този старец в болницата и реших незабавно да замина за Мцхета [1]. Когато попитах къде се намира гробът на стареца ми отговориха, че е в центъра на град Мцхета, в манастира в Самтавро [2]! Самтавро… Защото точно тази дума той тогава произнесе… И разбрах: не трябва да губя нито минута и да отида на гроба на стареца. Така и направих. Заведох сина си там и бях удивена от това, което видях: на гроба му имаше толкова много хора, толкова вярващи! Бяха коленичили, снели пръстените от ръцете си и кръстовете от себе си и ги оставили на земята. Помолих се на  стареца да ми помогне по-скоро да продам дома си и да замина за Германия за лечението на сина ми.

На следващия ден на момчето му стана зле, той изгуби съзнание и отново го откараха в болница, поставиха му системи, сложиха му много лекарства. Аз настоявах отново да му направят томография и тогава ми казаха, че болестта прогресира много бързо. Лекарите направиха второ изследване, а аз страшно се вълнувах, не можех да си намеря място.  Изведнъж ме извика главния лекар в кабинета си и объркано ми съобщи: „Госпожо Елена, искаме да Ви зарадваме, но не знаем как да го обясним: вашето дете е съвършено здраво, в главата няма никакви метастази и никакъв тумор! Направихме томография на мозъка два пъти и повторна проверка на изследванията и не намерихме нищо, което да застрашава живота на Вашия син, въпреки, че предишните изследвания бяха други. От медицинска гледна точка това е необяснимо!”

Извиках от радост и отново изгубих съзнание. Удивително е, че и този път видях същия „свещеник”, нашия старец Гавриил, който се усмихваше и ни осеняваше с кръстното знамение. Когато дойдох на себе си, започнах да разказвам това на лекарите и сестрите, а те, затаили дъх, ме слушаха и плачеха! Плачеха и благодаряха на Бога за това, че стана такова велико чудо!

А що се отнася до мен, след този случай аз започнах да ходя на църква, и няма ден, в който да не благодарим на старец Гавриил и да не четем акатиста на този велик подвижник, който помага на всички страдащи и се явява наш застъпник на небето.

превод: Ренета Трифонова

---------------------------------------