Posted on 03/11/2014 in Духовност, Преводи, Свети отци, Старчество // 1 Comment

преп. Порфирий Кавсокаливит

Сещам се за нещо, което ни казваше старецът Порфирий. Той искаше да ми обясни как е възможно да помогнеш на някого, а след това същият този човек, комуто си помогнал, не само да се разсърди и да не ти помогне, но в замяна и да ти навреди. Старецът казваше: „Това е нещо естествено.” Попитах го: „Естествено?” – „Да, мили мой. Това е естествен отговор, защото докато си жив, личността, на която си помогнал, помни, че ти е длъжна и заради това тя трябва да се разчисти с тебе, за да се премахне чувството й за дълг.”

Даде ми пример за един човек, който му дължал пари през времето, когато старецът Порфирий плетял пуловери за някакъв магазин в Атина. Разказа ми цялата история. После този човек се опитал да му навреди, за да се освободи от него. Старецът казваше, че „докато този човек те вижда, той си спомня за дълга си към теб и този спомен му създава неудобство”. Заради това той търси начин да се освободи от теб. Ето защо когато правим добро на някого, трябва да го правим без неговото знание. По този начин той няма да се чувства задължен. И така, като не знае от къде му е дошла помощта, той няма да може да обърне доброто дело срещу вас, да речем, в нещо лошо”.

източник: agapi.mk, превод: Мартин Димитров