Посвещавам тази източна притча на всички, които които често таят обида и болка. Вярвам, че ще им помогна !

Възрастен учител обучавал един нещастен младеж и му казал да постави пълна шепа сол в чаша вода и след това да отпие. „Как е на вкус?“ попитал учителят. „Ужасно е!“ започнал да плюе ученикът. Подсмихнал са учителят и помолил младежът да вземе още една шепа сол и да я хвърли в езерото. Двамата вървели мълчаливо към близкото езеро и когато новакът разпръснал пълната си шепа сол в езерото, учителят казал:“ Сега пий от езерото!“ След като отпил младежът и водата още се капела по брадата му, учителят попитал: „Как е на вкус?“ „Добра е!“ отбелязал новакът. „Усети ли солта?“ попитал учетелят. „Не“ отговорил младежът. Учителят седнал близо до недоволният младеж, взел ръката му и казал: „Болката в живота е чиста сол; нито повече, нито по-малко. Количеството болка в живота остава същото и зависи от съда, в който го поставяме. Така, че, когато изпитваш болка, единственото нещо, което можеш да направиш, е да разшириш усещането за нещата... 
Престани да бъдеш чаша. Бъди езеро!“