Да живее България и българите да живеят с нея, където и да се намират по света. Това каза в интервю за агенция „Фокус” историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, във връзка с отбелязването на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
„Има една група светци в българската история, които не се подчиняват на общото определение за светец. Такъв обикновено е човек, който много страда, беден и е гол. Тези светци, които не са такива, са Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд. Всички до един служат на България и според житията им са синове на български аристократи”, обясни историкът.
По думите му, това значи, че те са отраснали в семейства на боили в Северна България.
„Те са били приети в царски и кралски дворове. Климент е получил три болярски къщи от цар Борис, Наум получава пари да си построи жилище. Те са боили, погледнато от прабългарска и държавническа гледна точка”, заяви още директорът на НИМ.
По думите му, Климент се завръща в Охрид и там умира след като е помолил цар Симеон да го освободи от служба поради здравословни причини, но той е отказал.
„Най-куриозното е, че има мощи на Ангеларий и Горазд. Те се намират в албанския град Берат и са запазени в дървено сандъче в църквата „Св. Богородица”. Смятам, че България трябва да направи всичко, за да получи тези мощи. Нищо няма да им стане на албанците, ако ни дадат светите мощи”, поясни още проф. Божидар Димитров.
Цар Борис е построил няколко десетки манастири в Западна България, Македония и Южна Албания, твърди историкът.
„Знаейки, че християнската религия се изповядва чрез книгата и че трябва дори за самото начало да има 200 000 книги, необходими за 20 000 български църкви, които е имало. Тогава книги се правели от пергамент, а той - от кожата на млади животни. Вече е изчислено, че около 20-25 млн. агнета са загинали през тази епоха, a книгите са обработени от специални хора -технитари”, коментира още той.
По думите на историка, петимата монаси - ученици на светите братя: Климент, Наум, Ангеларий, Герасим и Сава са били пратени по различни краища да основават това, което днес бихме нарекли университети, фабрики за кадри и печатници за книги.
„Това са манастирите. Цар Борис е построил няколко десетки манастири в Западна България, Македония и Южна Албания и още няколко десетки в близо до Варна и Румъния. Там десетки монаси получили образование от петимата ученици. Това те правят, предавайки го на други и същевременно, преписвайки книги, са успели за късо време-6 години да подготвят необходимите свещеници”, каза още директорът на НИМ.
По думите му само Климент е подготвил 3500 души, които са успели да направят така, че в 893 година на народен събор в Преслав да се издаде указ, че България преминава богослужението и администрацията на български език.
„Съвършено ясно е, че азбуката, на която пишем няма нищо общо с азбуката на Кирил и Методий. Това е тъй наречената кирилица. Това е друг тип азбука, нямаща сложните графични очертания на тази, създадена от Кирил и Методий. Това е азбука, която е повече от сигурно, че е създадена. Знаем със сигурност кой я е създал, кой се е съгласил да бъде такава азбуката и най-накрая къде е направена и къде са се „печатали” книгите. Това е свършил Климент”, казва още проф. Димитров.
„Знаем автора на азбуката, той е Климент и трябва да му отдаваме повече уважение. Знаем отлично кой е вложил огромен финансов и технологичен ресурс, който може да се изчисли в днешни пари на няколко милиарда лева и къде се е правил - цар Борис I”, поясни още проф. Димитров.
Цялата мисия на светите братя Кирил и Методий е работила за българския цар Борис, твърди историкът.
„Цар Борис I очевидно е изявил желание да приеме християнството, но е заявил директно на византийския император, че това не би могъл да направи, ако религията се изповядва дълго време на гръцкия език, т.е. българският народ не би оцелял и би настъпила ерозия, ако цялата административна, църковна и светска машина пишат на гръцки език. Те са били изпратени в долината на река Брегалница, което днес са полетата около Кочани и Щип. "Там двамата братя, в течение на известно време са успели да покръстят с успех 54 000 българи”, обяснява директорът на НИМ.
Според проф. Димитров, двамата братя са покръстили българския цар през IX век в град Равен.
„Разбира се, липсата на такъв град, открит по археологически път, караше много дълго учените да казват, че това наистина е легенда, но македонските археолози, покрай многото си дивотии направиха и нещо хубаво - взеха, че откриха град Равен и поразкопаха. Авторът на разкопките, проф. Иван Микулчич от скопския университет, директно заявява: „Това е една малка, в устройствен план, Плиска”. Разбира се прибавя и жлъчните думи, че това е базата за българското настъпление към останалите части на Македония - дрън-дрън. Македония повече от 40 години е била българска по времето, когато цар Борис е кръстен”, посочи още той, като коментира, че покръстването на Борис е било от голямо значение.
Историкът заяви, че на това е придавано важно значение и за това е трябвало да стане в столицата Плиска, в присъствието на византийския император или близки до него.
„Що се отнася до азбуката, Борис не е искал да бъде просто християнин и това си личи от самото начало. Отначало е искал българският народ да бъде християнски, но да го проповядва на собствения си език. След това амбициите му се разширяват. Той правилно е преценил, че близо 40% от населението на Европа е славянско и че това би могло да бъде зона на влияние в България. Как тя би могла да се установи? Естествено, по най-простия начин - чрез старобългарската писменост”, каза той и посочи, че за тази цел е използвал петимата ученици на Кирил и Методий, с които е разполагал.
„Борис е решил да предприеме едно колосално предприятие, което е струвало много пари и усилия на българската държава, но само така то би могло да успее”, коментира още проф. Божидар Димитров.
|
