Всеки случай на болка е личен, своеобразен, значителен за самия човек, навярно непознат досега, несравним с която и да е друга по-малка или по-голяма болка. Това е изцяло мой кръст, товар, мощно изкушение, силно изпитание, където бивам съден, изпитван и вземам изпита или се провалям. Във всеки случай най-добрата утеха в тези горчиви часове е общението - чрез смирената и пламенна молитва - с многомилостивия небесен Баща, Който съществува, за да чува и прибягва към болките на Неговите винаги обични деца.

Въпреки това още не съм отговорил напълно на това какъв точно е дълбокият смисъл на болката в нашия живот. Мисля, че най-добрият отговор срещнах в един велик византийски богослов, в един значим подвижник, мъченик и велик светец на Църквата – св. Максим Изповедник, на когото  нечестивите иконоборци отрязали езика и ръката, за да не може да говори и да пише. Той казва характерно и обобщаващо: неразумната наслада имала за резултат страданието, болката. За да се избавим от това страдание, е нужно едно ново страдание, за да стигнем до същинската наслада! Неразумна наслада е всяка форма на малък или голям грях. Грехът в крайна сметка е неразумна постъпка. Той също така казва, че причина за падението на първосъздадените хора било вкусването на насладата, която довела до страдание. Духовният закон винаги функционира безупречно. Беззаконната, неразумна, егоистична наслада завършва в страдание. Сладостта дава горчивина, както рожковите, храната на свинете, храната на блудния син от позната евангелска притча.  

Как човек ще се освободи от страданието и горчивината, която го изморява и терзае? Той трябва да се потруди, да изпита болка, да се подвизава, за да преодолее болката и да се освободи от страданието, до което довело  вкусването на безумната наслада. Но как ще стане това? Лесно ли е?  Ще има ли благоприятни резултати? Заслужава ли си човек да се подвизава и да се труди? Това ще се осъществи чрез търпеливата, настоятелна, усърдна, добре изпитана и предадена нам, автентична аскетическа борба на Църквата. Настоящето страдание на греха ще  изчезне само чрез едно ново страдание, насилие и аскеза.  Но когато човек по различни причини не обича и не приема крайно необходимия аскетически и мъченически дух на светата наша майка Православната Църква, тогава Преблагият Бог, Който иска да спаси всички нас и да дойдем до познание на истината, не ни изоставя, не ни обърква, не ни  съперничи, а ни посещава по един друг начин, за да ни помогне.

Кой е този друг начин? Различните изкушения, многото изпитания, всекидневните скърби, необичайни телесни и душени болести. Бог допуска и  позволява всичко това за нашето възстановяване, покаяние и спасение. С тези предпоставки и тази перспектива разбираме дълбоката тема за болката и нейния смисъл в нашия живот. Разбира се, не се касае за нещастен случай, инцидент, беда и трагедия, както казват, а за посещение на Бога, благословение, начин и път към освещение, спасение и изкупление.

Търпението в болката и настоятелността в молитвата довежда до  посещението на Божията благодат. Болката, която се посреща по този начин,  очиства душата. Доказваме нашата любов към Христос с нашето безропотно търпение в болката. Болката е кръст, върху който разпваме нашите страсти. Чрез това доброволно разпване ще възкръсне нашето възродено аз.  Св. Марк Подвижник подчертава, че търпението сред болките на скърбите дава истинско знание и голяма полза. Св. Исаак Сириец казва, че търпението сред изкушенията ще се увенчае с радост, на която предварително трябва да се надяваме, съгласно неопровержимата заповед на Господ.

Болката смирява човека. Чрез своето безсилие той може да потърси Божията сила и да я има. Ако иска сам да се справи, ще се изтерзае много и със сигурност ще изпита по-голяма болка. Това е възможност да отстъпят индивидуализмът, самодостатъчността, опасната склонност към самообожествяване, което е лъжеусещане за себесила и себеоправдание, и така да стигне до спасителното, решително и необратимо, смело и неизменно покаяние, без дилеми, отстъпки и подбужданите от демоните отлагания.  Вярващият се предава напълно на Божията воля.  Той казва и осъзнава думите „да бъде Твоята воля” от Господнята молитва. Вярата в Бога е една различна болка. Вярващият е призван да се развърже от „своята воля”, светската среда, богоборните лица и неща, съблазнителните идеи  и грижи. Вярващият е приканен да превърне страстите в добродетели и да преобрази своя живот.

Когато живият и силен организъм боледува, той има висока температура. Нека не се боим от нея. Тя е сигнал. Нещо изразява. Нека не се втурваме да вземаме лекарства против висока температура. Нека като добри лекари издирим причина, повода, произхода на дразнещата висока температура. Нашето богато предание ни учи, че кризата на болката може да изкара на повърхността антителата, които накрая ще ни спасят. Третирането на болката изисква голямо внимание и търпение.

Св. Диадох, еп. Фотикийски пише в своите писания богопросветено, превъзходно и утешително за мнозина слово: Този, който има хронична и неизлечима болест и я претърпява на болничното легло без да роптае, Бог ще го приеме при Себе Си като великомъченик.  Но за да има човек голяма твърдост и търпение да не роптае, несъмнено и със сигурност трябва да вярва пламенно в Бога и да се моли смирено. Според  св. Григорий Палама, новия вселенски учител, молитвата не просто е енергия на ума, която рядко се отправя  към Бога, а дело на сърдечно очистване, в което участва целият човек.

Болният човек, който претърпява болката и с благодарност и славословие, се моли, се укрепва, утешава, освобождава от страстите и сластолюбието и усеща великата милост на преблагия Господ. В състоянието на безстрастие желанието на човека не се умъртвява, а според светоотеческото учение се преобразява. Но само когато човек живее тези неща правилно, само тогава може свободно да ги изрази и да ги опише. Едно е да зная, че някъде съществува скъпоценно съкровище, а много по-различно то да бъде мое, т.е. да зная какво означава да бъдеш истински православен християнин. Св. Григорий Палама казва, че материалът на обожението е чистотата. Болестта, както казахме, очиства човека както и смиреният подвиг – единственото, което човек може да даде на Бога.

С всичко по-горе до какъв извод стигаме? Че е по-добре да сме болни? Да не се молим за нашето здраве? Да обичаме болката? Не. Ние не търсим болката по болен начин в нашия живот. Но когато дойде - и някога по някакъв начин със сигурност ще дойде, нека не ни обзема паника, да не се ужасяваме, да не губим почва под нозете, да не се разочароваме, да не изпадаме в меланхолия, да не обвиняваме Бога, да не Го смятаме за наказващ и отмъстяващ, да не Го игнорираме, да не Го забравяме, да не спираме да се молим. Ако ни се струва, че Той  закъснява да ни отговори, това изобщо не означава, че не ни наблюдава, обръща внимание и чува.

Може да изглежда, че планът на нашето спасение се бави, но той внимателно и тайнствено се плете. Ние не търсим безсмислено болката в нашия живот, а ако и когато ни посети, нека потърсим търпеливо скрития и дълбок смисъл на Божието посещение. Можем да развием с Бога значителен диалог, който да бъде основа в нашия живот и да осмисли целия ни живот, който да възприеме друго измерение и нова перспектива. Говоря ви братски като изпитващ болка човек.

Възкресението винаги идва слез разпването. Смъртта ни съпровожда към вечния и всерадостен живот, където „ няма ни скръб, ни болка, ни въздишка, а живот безкраен”. Този безскръбен и  безболезнен райски живот предвкусва вярващият -  според превъзходния св. Симеон Нови Богослов - , който е предал доброволно целия си живот в ръцете на Христос,  както казваме на  всяка една Златоустова Литургия. 

С цялото сърце,  душевна сила и  плам ви желая смирено и постоянно се моля болката от болестите, изкушенията и скърбите никога да не ви разочарова, а да ви направи по-здрави по душа, по-зрели духовно, по обработени по-сърце и да спомогне за осмислянето на живота и за съществена връзка с живия Христос, с приятелите на Христос, със светците и Света Богородица, със св. Тайнства  и със светата наша майка Православната Църква, в чиито обятия всички изпитващи болка намираме покой!

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук